Филми, които са били освиркани на фестивала в Кан 21.05.2018, 10:25 | синефиш.бг
Току-що завършилият филмов фестивал в Кан е известен с много неща, но може би е най-популярен с това, че е особено противоречив. Някои го намират за претенциозен, за странен и дори жесток към филмите, които са включени в него. Съвсем честа практика е там публиката да освирква продукциите, след изтичането на финалните надписи. Освен това френската публика е известна с това, че ако много хареса филма, следват цели 15-20 минути аплодисменти. В тази луда атмосфера най-странното е, че велики и супер успешно след премиерата си на фестивала филми са получили именно там такова негостоприемно посрещане. В последствие те са похвалени от критиката, а някои дори са обявени за шедьоври. Едва ли има отговор защо се получава така, но нека да видим някои от тези филми.
Мария-Антоанета (2006)
Версията на София Копола за трагичния живот на противоречивата Мария-Антоанета има своите защитници и противници. Повечето от зрителите по света биха избрали да дебатират интерпретацията на режисьорката на по питие след филма, но тези, посетили премиерата му в Кан, са предпочели директно да го освиркат.
Диво сърце (1990)
Дейвид Линч е свикнал филмите му да бъдат възприемани с крайни емоции и реакции. Неговият брилянтен шедьовър „Диво сърце“ печели най-голямата награда на фестивала през 1990 г. Това се случва след като малък контингент от зрителите го освиркват шумно, смятайки, че режисьорът е прекалил…
Шофьор на такси (1976)
От днешна гледна точка е трудно да си представим, че невероятният филм на Мартин Скорсезе, превърнал се в класика, който също печели „Златна палма“, е бил шумно освиркан, когато е прожектиран на фестивала. Нихилизмът и насилието са дошли твърде много на самопровъзгласилата се за естетска канска публика.
Дървото на живота (2011)
Продължавайки с тенденцията носителите на „Златна палма“ да бъдат освирквани, следващият в списъка е епичният филм на Терънс Малик „Дървото на живота“. Въпреки че по-голямата част от публиката харесала филма, много малка, но гласовита група обявила филма за претенциозен и грандомански. Докато те освирквали филма, по-голямата част зрителите заглушили шума с още по-силни аплодисменти.
Приключението (1960)
Дръзкият и бавен филм на Микеланджело Антониони вече се смята за шедьовър от всеки, който разбира от кино. Но когато за пръв път се повява в Кан през 1960 г., публиката там освирква филма толкова силно, че неговият режисьор и актьори трябвало да излязат от кино залата. След това емоциите се охладили, като по-късно даже филмът печели наградата на журито на фестивала.
Антихрист (2009)
Провокаторът Ларс фон Триер бил съвсем наясно, че филмът му "Антихрист" ще получи силна реакция, но дори и той не е очаквал лентата му да бъде така яростно освирквана по време на самата прожекция, както и след това. Реакциите към филма все още остават смесени…
Криминале (1994)
Не, аудиторията в Кан не освирква този филм, когато за първи път той се прожектира на Кроазет. Критиците дори го ласкаят. Драмата идва, когато лентата печели „Златна палма“, побеждавайки фаворита - „Три цвята. Червено“ на Кшищоф Кешловски. Голяма част от публиката, присъстваща на награждаването, била подразнена от това.
Катастрофа (1996)
Не, това не е филмът на Пол Хагис, който вероятно щеше да си заслужи освиркванията, както почти се получи през 2005 г., когато неочаквано бе награден с Оскар за най-добър филм, вместо абсолютния тогава фаворит „Планината Броукбек“. Това е филм от 1996 г. на режисьора Дейвид Кронънбърг, в който се разказва за хора, които получават сексуално удовлетворение от автомобилни катастрофи. Това може би е най-сериозното творческо постижение на канадския режисьор, но това не попречило на публиката на фестивала в Кан да спре да се бунтува гласовито срещу очевидната поквара и провокация, лееща се от екрана.
През последните месеци Промовоар заведе няколко такива иска срещу заглавия като „Любов” на Гаспар Ное, „Целувай мен” на Виржини Деспент, „Петдесет нюанса сиво” и „Нимфоманка” на фон Триер. През декември м. г. заради техен иск работната виза за показ на носителя на „Златна палма” в Кан „Синьо е най-топлият цвят” беше отнета. Френският филмов съвет заяви в отговор в свое изказване: „Изумени сме, че съдиите са оспорили решение на културния министър и на класификационната комисията и че репресивна и екстремистка организация като Промовоар ще решава какво може и не може да бъде гледано във Франция.”
Европейската филмова академия обяви номинираните филми, които ще се състезават за 22-то раздаване на престижните кинонагради.
За филма си “Антихрист”, който ще бъде показан на 23-та световна Киномания, Ларс фон Триер е сред претендентите за ЕФА в категорията за най-добър режисьор. Изпълнителката на главната роля в “Антихрист” – Шарлот Генсбур ще се състезава за награда в категорията за най-добра актриса. “Антихрист” има и номинация за операторско майсторство за работата на Антъни Дод Мантъл (заснел и филма “Беднякът милионер”).
Френският филм “Серафин”, който българските зрители ще гледат на Киномания’09 също има номинация за най-добра актриса за Йоланд Моро. “Серафин” е вълнуваща поетична история за френската художничка Серафин от Сенли, открита в края на 20-ти век от арт критика Вилхелм Уде.
Италианският филм на режисьора Марко Белокио, който разказва за една от скандалните любовни истории на Бенито Мусолини (Дучето) - “Да победиш”, получи номинация в категорията за най-добър актьор за превъплъщението на Филипо Тими в образа на Дучето. “Да победиш” е номиниран и за най-добър монтаж за работата на Франческа Калвели във филма.
Сред номинараните за най-добър сценарий е една от най-успешните италиански съвременни комедии - “Празничен обяд” на Джани ди Грегорио.
Детската анимационна история “Мия и Мигу” на режисьора Жак-Реми Жирер има номинация за ЕФА за най-добър пълнометражен анимационен филм – нова категория, която се въвежда от тази година.
Над 2000 членове на Европейската филмова академия ще гласуват за своите фаворити сред номинираните филми, от които ще бъдат избрани финалистите.
Церемонията по връчването на Европейските филмови награди ще се състои на 12 декември в гр. Бохум.
Не пропускайте прожекциите на номинираните филми в програмата на 23-та Киномания:
“Антихрист” Режисьор: Ларс фон Трир В ролите: Уилем Дефо, Шарлот Генсбур Дом на киното – 20 ноември, 22.30 ч. кино Люмиер – 28 ноември, 21.00 ч. филмотечно кино Одеон – 03 декември, 19.15 ч.
“Да победиш” Режисьор: Марко Белокио В ролите: Джована Медзоджорно, Филипо Тими, Корадо Инвермизи, Фасто Русо Алеси, Микаела Кескон НДК, Зала 1 – 19 ноември – 19.00 ч. филмотечно кино Одеон – 22 ноември - 19.00 ч. Дом на киното – 29 ноември - 18:45 ч.
“Празничен обяд” Режисьор: Джани ди Грегорио В ролите: Джани ди Грегорио, Валериа Де Франисисис, Марина Какаоти, Мариа Сали кино Люмиер – 22 ноември – 17.30 ч филмотечно кино Одеон – 25 ноември – 17.00 ч. Дом на киното – 28 ноември – 17.00 ч.
“Серафин” Режисьор: Мартен Провос В ролите: Йоланд Моро, Улрих Тукур Дом на киното – 17 ноември – 18.30 ч. кино Люмиер – 20 ноември – 18.30 ч. Euro Cinema – 29 ноември – 15.00 ч.
“Мия и Мигу” Режисьор: Жак-Реми Жирер Озвучават: Дани Буум, Чарли Гирерд, Пиер Ричард НДК, Зала 1 – 15 ноември – 16.00 ч. филмотечно кино Одеон – 21 ноември – 18.00 ч. Дом на киното – 29 ноември – 11.00 ч.
Антихрист /2009/ Дания-Германия-Франция-Швеция-Италия-Полша реж. Ларс фон Трир
Ако нямате здрави нерви, по-добре не си причинявайте този стрес. Но ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва или кървавата еякулация на плашещо талантливия Уилям Дефо, „Антихрист” ще бъде сред вашите десет заглавия от „Киномания 2010”. Двамата се опитват да спасят връзката си като заминават за отдалечена хижа в гората и там Ларс фон Трир започва да разказва извратената си история, така както само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже. И да искаш не може да го забравиш!
Последните шест седмици от живота на ирландския републиканец Боби Сандс, който обявява гладна стачка срещу бруталното отношение на надзирателите по време на размириците в Ирландия през 1981-ва. Гледайте филма, за да видите какво значи да бъдеш на предела на силите си. Британското чудо на 2008-ма Стив Маккуин спечели десетки награди от фестивали по целия свят – Кан, Венеция, Торонто, Чикаго, Сидни…
„Гогол Бордело” отдавна са се превърнали в пънк икони, а откакто Мадона ги покани да изпълнят заедно „La Isla Bonita” вече всички знаят за тях. Юджийн Хъц дори изигра главната роля в режисьорския дебют на Мадона „Боклук и мъдрост”. Час и половина циганска пънкария с веселяшките песни на „Гогол Бордело” и техният гост Ману Чао.
Само една жена може така добре да разкаже какво е чувството да прекарваш цял ден в козметичния салон. Надин Лабаки, освен режисьор е и изпълнителка на главната роля във филма. Историята на шест жени, които ще ни поканят да съпреживеем ежедневието им и да видим, че Бейрут не е това, което сме свикнали да виждаме в новинарските емисии. Топъл човешки филм, който се топи в съзнанието като карамел и остава приятен сладък вкус след прожекцията.
Ню Йорк, обичам те! /2009/ САЩ реж. Джян Вен, Мира Наир, Фатих Акин, Брет Ратнър, Натали Портман, Шехар Капур, Шунджи Ивай, Алън Хюз, Джошуа Марстън, Иван Атал
Няколко години след любовното обяснение на група режисьори към Париж, идва ред и на Ню Йорк. Късометражни новели обединени в един пълнометражен филм, посветен на Ню Йорк. Сред лицата в отделните късометражки откриваме Итън Хоук, Кристина Ричи, Робин Райт-Пен, Крис Купър, Шая Лебоф, Анди Гарсия и Натали Портман.
Самотен професор се завръща в Ню Йорк и открива в апартамента си двама самонастанили се бежанци – сириеца Тарек и сенегалката Зайнеб. Двамата младежи променят завинаги монотонното ежедневие на професора. Един от най-силните независими американски филми напоследък, с номинация за „Оскар” за брилянтната игра на Ричард Дженкинс.
В началото на миналия век немският колекционер и критик Вилхелм Уде се мести да живее в малкото градче Сенли с намерението да се отдаде на спокоен живот. Но вместо тишината разкрива тайнствения живот на прислужницата си – Серафин. Блестящо изпълнение на Йоланд Моро в ролята на Серафин от Сенли. Най-добрият френски филм за 2008-ма според Френската киноакадемия.
Добре дошли в дома на едно обикновено японско семейство. Бащата работи в голяма компания, майката се грижи за дома, големият син е черната овца на семейството, а малкият иска да свири на пиано. Но всичко се обърква, когато бащата е уволнен. За да не бъде в тежест на семейството си, той решава да спести новината и сам да се справи с проблема. Но психиката на един работещ е съвсем различна от тази на човек, който няма пари. Един от най-добрите далекоизточни филми в последно време, удостоен с наградата на журито на фестивала в Кан.
Херцогинята /2008/ Великобритания-САЩ реж. Сол Диб
Истинска костюмна драма, каквато от доста време не сме гледали на голям екран. Кийра Найтли е приказно красива херцогиня с пристегнат корсет, шармантна шапка и буйни къдрици. Ралф Файнс е жесток аристократ, който е обсебен от манията да притежава прекрасната херцогиня. Действието се развива през 18 век, декорите са пищни, костюмите натруфени, а лицата напудрени.
На 7 август 1974г. французинът Филип Пти, решава да си подари за 25-я рождения ден едно въздушно представление, като в продължение на 45 минути ходи, танцува и се забавлява по жици опънати между кулите на Световния търговски център. И всичко това, без да има разрешение от властите. По-късно дръзкият експеримент е наречен „артистичното престъпление на столетието”. „Оскар” за най-добър документален филм!
Валери Йорданов и Филип Аврамов са част от актьорския състав на два от най-успешните български филма през последните десет години „Емигранти” и „Писмо до Америка”. В „Раци” двамата са много добри приятели, които се забъркват в нечисти сделки, защото им трябват пари. Вкопчени като раци в примамките, те не осъзнават как безобидните на пръв поглед поръчки ги изправят един срещу друг.
Рангел Вълчанов е толкова добър пред камерата, колкото и на режисьорския стол, а Красимир Доков за пореден път доказва, че е един от малкото актьори, при които няма слаба роля.
Зад камерата е Рали Ралчев, който освен, че е оператор на българските „Маймуни през зимата”, „Обърната елха” и „Разследване” е снимал източния шедьовър „Самсара” и приказния „Лунен татко”.
Гледайте го на „Киномания”, защото не се знае кога ще имате друга възможност да го видите!
Ако погледнете премиерните филми за последните три месеца ще видите, че сред тях има само три европейски заглавия – „Рок радио” /Великобритания-Германия/, „Дом” /Франция/ и „Снимки в Палермо” /Германия-Франция-Италия/. Средно по една европейска премиера месечно.
Като изключим фестивалите, които включват голям брой европейски заглавия, в нормалния киноафиш на страната, филмите от Стария континент почти липсват. Но тези фестивали се провеждат главно в София, понякога с отзвук в Пловдив, Варна и Бургас. И с това приключва пътешествието на европейските филми из България. Ако живееш в Русе, или ще пътуваш, за да видиш някой филм или ще го потърсиш в Интернет. Но малцина са тези, които биха отделили допълнителни средства и време, за да видят просто един филм.
А като прегледаме европейските заглавия от последната година, има такива, които със сигурност ще намерят своята публика. Носителят на „Златна палма” от фестивала в Кан „В класната стая” доказа, че може да напълни салоните, с двете прожекции по време на „Киномания”. Уви, не се появи разпространител, който да се престраши и да го пусне в киносалоните.
Последният филм на братя Дарден „Мълчанието на Лорна” все още не е показван пред българска публика. А филмът засяга проблем, който е много близък и на нашето общество – уредените бракове между жени от бившия соц лагер и богати чужденци.
Европейският фаворит за 2008-ма „Гомор” също се прожектира три пъти в рамките на „Киномания” и с това приключи кино животът му у нас. А филмите, засягащи големите мафиотски кланове винаги са предизвиквали вниманието на зрителите и едва ли филмът щеше да страда от липса на интерес.
Ако погледнете категорията за най-добър филм на последните Европейски филмови награди, ще видите, че нито един от номинираните филми не е разпространяван у нас. Спечелилият наградата „Гомор” и „В класната стая” бяха в програмата на „Киномания”, а „Валс с Башир” в програмата на „София Филм Фест”, останалите три заглавия „Happy-Go-Lucky”, „El Orfanato” и „Il Divo” въобще не са показвани у нас.
Преглеждайки предварително обявените премиери до края на годината, виждаме, че ни очакват само няколко френски комедии и двете части на биографичния филм за Че Гевара, чиято премиерна дата постоянно се мени.
Не ни остава нищо друго освен да чакаме да дойде ноември, за да видим дали „Антихрист” на Ларс фон Триер и “A White Ribbon” на Михаел Ханеке ще бъдат включени в програмата на „Киномания”.
Филмът на Ларс фон Триер бе обявен за "най-женомразката творба на самообявилия се за най-голям режисьор в света" от църковно жури, което всяка година връчва награда на филм в Кан, който прославя духовни ценности.
Тази година наградата бе присъдена на творбата на Кен Лоуч "В търсене на Ерик", но журито бе толкова шокирано от филма на Фон Триер - който завършва с доста брутален кадър - че се почувства задължено да го награди със специална "антинаграда".
Директорът на фестивала Тиери Фремо реагира гневно. Според него това е "безумно решение, което граничи с призив за цензура, то е скандално, идвайки от "църковно" жури, което, и това е в повече, се оглавява от филмов режисьор", заяви той.
Критиката остана с отворена уста, присмя се и освирка - и най-малко на четирима души им прилоша - по време на предварителната прожекция на скандалния филм, един от 20-те, състезаващи се за най-голямата награда "Златната палма", която ще бъде връчена в неделя.
Церемонията по закриването на 62-ия кинофестивал в Кан стана триумф за европейското кино, предаде Би Би Си.
Журито под ръководството на именитата актриса Изабел Юпер присъди Златната палма на "Бялата лента" на Михаел Ханеке. При получаването на наградата Ханеке се обърна към фестивала с много лично признание. "Жена ми понякога ме пита, щастлив ли съм. Струва ми се, че щастието е много ефимерно състояние... но сега със сигурност мога да кажа, че съм наистина щастлив", каза победителят в конкурса.
Неговата "Пианистка" беше удостоена с голямата награда на журито през 2001 г, а през 2005 г негов филм получи награда за най-добра режисура. "Бялата лента" разказва за страшните и тайнствени престъпления, извършени в северногерманско село в началото на миналия век преди Първата световна война. Самият Ханеке казва, че филмът му е за "произхода на злото". Втората по значимост награда на фестивала беше присъдена на Жак Одиар за филмът "Пророк".
Историята на младия арабин, попаднал в парижки затвор като неграмотно и невярващо нищожество и излязъл оттам след няколко години като наркобарон, професионален убиец и правоверен мюсюлманин, беше един от най-актуалните и сензационни филми в програмата. С дълги овации беше посрещнат ветеранът на европейското кино и един от основоположниците на "новата вълна", 87-годишния Ален Рене.
Журито предприе безпрецедентна стъпка и му присъди отделно "Награда на фестивала в Кан". "Благодарим ви, скъпи учителю!", възкликна водещият, когато Рене се качи на сцената, за да получи своята награда. Ален Рене е автор на класическите филми "Нощ и мъгла" (1959г.), "Хирошима, моя любов" и т.н.
За най-добра актриса на фестивала е призната Шарлот Генсбург, изиграла главната и единствена женска роля в скандалния филм на Ларс фон Триер "Антихрист". Тя благодари на Изабел Юпер, журито, отсъстващия от залата режисьор и покойния си баща. "Мисля, че днес баща ми би се гордял с мен", каза носителката на наградата, която едва сдържаше сълзите си.
За най-добър актьор беше признат Кристоф Валц, изпълняващ главната мъжка роля във филма на Куентин Тарантино "Гадни копилета". Наградата за най-добра режисура получи Бриянте Мендоза за "Kinatay".
Наградата за най-добър сценарий получи китайският режисьор Лоу Йе и неговата "Пролетна треска", а наградата на журито си разделиха британката Андрея Арнолд за "Аквариум" и южнокорееца Парк Чан Вук за "Жажда".
Международната асоциация на кинокритиците ФИПРЕССИ даде награда на "Бялата лента" на Михаел Ханеке в главния конкурс и на "Полицай, прилагателно" на Корнелиу Порумбою в "Особен поглед".
Главната награда на "Особен поглед" получи гръцкия филм "Зъб" на младия режисьор Йоргос Лантимос, а награда от журито получи и румънеца Корнелиу Порумбою, чийто първи филм "12.08 на изток от Букурещ" получи премията "Златна камера" в Кан през 2006 г.
Лентата на "Арена" на Жоао Салавиза завоюва наградата в номинацията за късометражен филм.
Престижната награда "Златната кинокамера" бе присъдена на филма "Самсон и Далила" на австралийския режисьор Уорик Тортън.Сегашният кинофестивал убедително доказа, че европейското кино е живо и продължава да радва киноманите с ярки, провокационни, актуални и новаторски произведения.
Новият филм на датския режисьор Ларс фон Триер - "Антихрист" шокира всички присъстващи на предпремиерата му в Кан.
Филмът, в който участват звезди като Уилем Дефо и Шарлот Гейнсбург, разбуни духовете за броени часове след първата си прожекция.
Недоволни зрители не скриха изумлението си от факта, че подобен филм може да е сред фаворитите за Голямата награда на фестивала в Кан - "Златната палма".
Самият Ларс фон Триер обаче не се трогна особено - датчанинът отдавна е известен със скандалните си ленти, като още през 1998 г., в един от първите си филми - "Idioterne", заложи на откровени сцени с реален секс.
Самочувствието на Триер се дължи и на факта, че през 2000-та спечели "Златната палма" в Кан с "Танцьорка в мрака" (с Бьорк и Катрин Деньов).
Сюжетът на "Антихрист" разказва за скърбяща двойка, която се опитва да преживее загубата на невръстния си син. Двамата главни герои се опитват да преоткрият себе си, като се преселват в хижа в гората. Вместо спокойствие обаче, там те откриват най-големите си страхове.
Обявиха номинираните заглавия за "Златна палма" 2009 23.04.2009, 04:41 | sivosten.com
Организаторите на тазгодишния фестивал в Кан, който ще се проведе между 13 и 24 май, обявиха списъка с двадесетте претенденти за една от най-престижните награди в областта на киното - "Златна палма".
Както обикновено, повечето имена, присъстващи в него - и що се отнася до създателите, и до самите филми - не обхващат най-касовите продукции, въпреки че фестивалът във френския град е може би най-комерсиалният поне в сравнение с останалите европейски такива. Все пак, впечатление прави присъствието на имена като Куентин Тарантино и Педро Алмодовар, а се очаква в схватката за високия приз да се намеси и Кен Лоуч със спортната драма "Looking for Eric", в която участва футболната легенда Ерик Кантона.
Също очаквано, от над четирите хиляди постъпили предложения, организаторите на фестивала са подбрали представители на доста широка палитра школи, макар и жанрово - нормално - селекцията да е основно в драматичната част от спектъра.
Първа след откриването (което важи и за закриването, по традиция е филм ненамерил своето място сред двадесетте избрани) -ще бъде излъчена драмата на прочутия испански режисьор Педро Алмодовар, "Los Abrazos Rotos" (Broken Embraces), в главната роля - Пенелопе Крус. Следват британският "Fish Tank" на Андреа Арнолд, френският "Un prophée" на Жак Одиар и италианският "Vincere" на Марко Белокио - последните двама доста опитни и титуловани сценаристи и режисьори.
От европейска страна присъстват още една испанска и две френски ленти - съответно "Map of the Sounds of Tokyo" на Исабел Кошет, "A l'origine" на Шавие Джианоли и "Les Herbes Folles" на Ален Рене. Все пак, преимуществото им като брой не е толкова голяма изненада, предвид че Франция и Испания са може би най-продуктивните в момента европейски киноиндустрии.
Представителството на Стария континент ще допълнят австрийският "Das Weisse Band", на режисьора Михаел Ханеке, вторият английски - "Looking for Eric" на Кен Лоуч, както и поредната смесена продукция на европейското кино - хорър-драмата "Antichrist" на номинирания за "Оскар" датчанин Ларс фон Триер.
Представянето на не изцяло европейското кино ще започне с англо-австралийския "Bright Star", дело на новозеландката Джейн Кемпиън, позната на зрителя и като режисьор на легендарната лента "Пианото".
От Далечния изток идват няколко участници, начело с "Taking Woodstock" на носителя на "Оскар" Анг Ли, родом от Тайван, както още и китайския "Spring Fever" на Лу Йе, "Thirst" на корееца Парк Чан-Уок, "Vengeance" на родения в Хонг Конг Джони То, "Kinatay" на филипинеца Брилянте Мендоса, и "Visage" на Тсай Минг-лианг, родом от Малайзия (макар че последният филм е заснет в Тайван и Франция).
Южна Америка ще бъде представена от аржентинеца Гаспар Ное, с неговия "Enter the Void", а Близкият изток ще има свой участник в лицето на израелския "The Time that Remains", с режисьор Елиа Сюлейман.
На фона на всички тях, все пак, големият претендент може би остава единственият американски участник - Куентин Тарантино с новия си "Гадни копилета". Разбира се, какво ще се случи, тепърва предстои да разберем.