Триизмерната фантастика "Аватар", военната драма "Войната е опиат" и британският "Образование" получиха по осем номинации за наградите "БАФТА", смятани за британския еквивалент на "Оскарите", предадоха световните информационни агенции, съобщи БТА.
Трите продукции ще си оспорват отличието за най-добър филм заедно с "Високо в небето" и "Прешъс".
Наградите "БАФТА", присъждани от Британската академия за кино и телевизия, се раздават две седмици преди "Оскар"-те и са смятани за важен индикатор за вероятен успех на церемонията по връчването на най-престижните отличия в света на киното.
Осемте номинации на "Аватар" подсилват надеждите за "Оскар" на Камерън, който с предишния си филм "Титаник" през 1997 г. триумфира при раздаването на най-престижните отличия в света на киното.
"Аватар", който вече е реализирал над 1,6 милиарда долара в световния бокс офис, вече спечели призовете "Златен глобус" за най-добър филм и най-добър режисьор, припомня Асошиейтед прес.
В категорията за най-добър режисьор Джеймс Камерън ще си оспорва наградата "БАФТА" с бившата си съпруга Катрин Бигълоу, която получи номинация за работата си над "Войната е опиат".
Надпреварата за "БАФТА" за най-добър актьор ще бъде между трима американци - Джордж Клуни за "Високо в небето", Джеф Бриджис за "Лудо сърце" и Джеръми Рънър за "Войната е опиат" и двама британци - Колин Фърт за "Самотен мъж" и Анди Съркис за "Секс, наркотици и рокендрол", съобщава Би Би Си.
За ролята на гуруто в кулинарията Джулия Чайлд холивудската звезда Мерил Стрийп получи 13-та си номинация за БАФТА.
В категорията за най-добра актриса в поддържаща роля са номинирани Ан-Мари Дъф и Кристин Скот Томас за "Nowhere Boy" /"Момче отникъде"/, Вера Фармига и Анна Кендрик за "Високо в небето" и Моник за "Прешъс".
Церемонията по връчването на наградите БАФТА ще се състои на 21 февруари в Кралската опера в Лондон.
Миналата година "Беднякът милионер" на Дани Бойл спечели седем отличия на Британската академия за кино и телевизия, в това число и за най-добър филм, след което триумфира на церемонията по връчването на "Оскар"-ите с осем награди, припомня Асошиейтед прес. БТА
Прожектираните биографии са нещо изключително удобно. Накратко, седнали на мекия стол имаме възможност да „прочетем” живота на не една известна личност.
От днес нежният пол (разбира се ще се продават билети и на господата, пожелали да се присъединят към любимите си) може да види живота на една велика жена – Габриел Шанел. Дамата, създала мода, която още дълги години ще бъде еквивалент на стил, в цялата всеобхватност на тази малка, но казваща много дума.
Със сложната задача се захваща Ан Фонтен, която снима от 1993 г., има и роли като актриса. „Коко преди Шанел” е вторият й филм подкрепен от Warner Bros. след „La fille de Monaco” (2008). Лентата разказва за живота на дизайнерката, по времето когато никой все още не я познава и получава предимно подигравки за особения си външен вид и независимостта, която демонстрира.
Всъщност филмът е Одри Тоту, сценографията и прекрасните костюми. Ако не беше актрисата, лентата едва ли щеше да си заслужава гледането.
Тази мъничка актриса успява да изглежда толкова противоположна в два последователни кадъра, което е възможно само за най-опитните в професията. Сякаш играят двама души, до такава степен й се отдава да редува гордостта с примирението, сатенената пижама (украсена от дългата й коса) и панталонът с риза, прекроени само с ножица и игла. Удивително е как една актриса може да изиграе в една роля „няколко героини”- в рамките на няколко десетилетия. Като Коко, Одри Тоту за пореден успява да ни убеди, че може. Може да е иронична и щастлива, срещнала морето за първи път на 25 в удобната си широка рокля. И няколко минути по-късно е тъжна и перлена, облечена в костюма, чиято модата не минава до днес.
Като сила на изграждане на образа, нейното изпълнение прилича много на една друга малка, но синеока французойка, която се превърна в Едит Пиаф по един хипнотизиращ начин – Марион Котияр.
Извън Одри Тогу, филмът е излишно дълъг и на моменти доста приспивен. Липсва му режисьорска ръка, която да сграбчва вниманието на публиката, а не просто да им разказва с костюми, декори и прекрасна актриса.
Въпреки това, идете да го видите, особено вие, дами! А след това подарете на прекрасната си душа нещо шанелско. „Coco Madmoiselle” например, стилен и вечен.
Цели три филма за живота на легендарната дизайнерка се появиха само в рамките на една година. “Коко преди Шанел” обаче не е типичният биографичен филм. Режисьорката Ан Фонтейн представя израстването и годините на обучение на Габриел Шанел, преди тя да осъзнае бляскавата си съдба.
Габриел е бедно сираче от провинцията, което невъзмутимо използва мъжете, за да се добере по-близо до мечтания Париж. Двамата от тези мъже ще се окажат съдбовни за бъдещата й кариера на световноизвестен дизайнер.
Митичният стил Chanel е отражение на своенравния характер на Коко, на нейната различност. Първият голям успех на Шанел е нейната сламена шапка, която е далеч по-скромна и далеч не толкова натруфена в сравнение с модерните за ония времена шапки. Самата Шанел е казвала за жените с подобни шапки. “Как могат да мислят с това на главите си!” – се пита тя.
Звездата от “Невероятната съдба на Амели Пулен” актрисата Одри Тоту доста напомня по външен вид на известната дизайнерка и затова е избрана да играе главната роля във филма. И двете имат изключително силен дух, високи скули, порцеланово бяла кожа и предпочитат къси прически.
Самият Карл Лагерфелд казва, че Тоту е “една истинска Шанел”. Гуруто на Chanel прави голяма част от костюмите във филма по скици на дизайнерката Катрин Летерие. “Шанел има уникален стил. Исках да покажа колко много той се е различавал от този на останалите дизайнери през онези години – обяснява Летерие. – В модата всеки дизайнер си има свои линия, предпочитан цвят и материя. Стилът Chanel се отличава с кройките си, с използването на еластични материи и със съвършената си изчистеност.”
“Костюмите, създадени за филма, трябваше да съответстват на точните модни стандарти” – продължава тя. Летерие представя и как според нея Шанел е родила своите две брилянтни идеи – за култовите раирани моряшки пуловери и за дамската чанта Chanel.
Режисьорката Ан Фонтейн твърди, че изчистеността и минимализмът, които определят оригиналността на дизайна на Шанел, са повлияни от няколко неща: “На първо място, е архитектурата на абатството в Обазин, където Шанел прекарва седем години. Коко се вдъхновява и от дрехите на монахините и на пансионерите с техните бели ризи и черни поли.
Беше важно е да визуализирам малкото момиче в тази среда. Исках да се придържам към строгостта с тези доминиращи черни и бели цветове, които ще станат квинтесенцията на стила на Шанел. По-късно я виждаме как добавя бяла яка и бели маншети от мъжка риза към една от роклите си. Постепенно известната малка черна рокля е започнала да се оформя в съзнанието й и ще се превърне в отличителна за работата й като дизайнер.”
Извор за вдъхновение е и любовният живот на Шанел и по-специално отношенията й с Бой Капел – млад англичанин, който пръв повярвал във възможностите й. Той осигурява средствата за основаването на първия й бутик и въпреки честите му изневери тя го нарича “любовта на живота ми”. Трагичната му смърт обаче бележи живота й. “След като загубих Капел, загубих всичко”, казва Шанел и се посвещава изцяло на работата си като дизайнер. Дали малката черна рокля не е била замислена за самата нея – жена, белязана от самотата?
“Реших да свържа модата й с нейния живот, особено след трагичния инцидент с Бой Капел – обяснява Фонтейн. – Има някаква красота в начина, по който този драматичен момент я подтиква да се влюби в черното, нейния култов цвят. Тази връзка дава прочувствено измерение на нейните дрехи, при положение че по принцип една дреха не притежава такива качества. Сюблимният момент за една дреха настъпва, когато някой я облече. Дрехите на Шанел са лесни за носене. Свободата е това, което тя предлага на жените.”
Коко Шанел наистина допринася за освобождаването на женския гардероб, като “изхвърля” от него корсета и “подрежда” вътре дрехи и аксесоари, взети от мъжкия гардероб. А филмът за ранните й години може да ви подтикне да родите ценни идеи, когато решите да попълвате вашия есенно-зимен гардероб.
Събитието бе предшествано от стайлинг конкурс „Вдъхновени от Коко Шанел” на сцената на „Музика Мода Мол”, на който младите таланти на Нов български университет Антония Пашова, Георги Форов и Игор Илиовски представиха своята визия за Шанел, която напълно потвърди думите на легендарната дизайнерка „Модата отминава, но стилът остава.”
Тяхната работа оцениха стилистката Росела Орту, която е в София специално за „Музика Мода Мол”, г-жа Каролин дьо Понсен - съпруга на френския посланик в България, Огняна Чалбурова, моден редактор в сп. ELLE – медиен партньор на филма и Елена Геновска – сценарист в ТВ предаването „Огледала”.
бранд мениджър на марката „Шанел” за България Буря Куртакова
Ревюто беше последвано от официалната прожекция на филма, на която френския посланик Н.П. Етиен дьо Понсен поздрави публиката и пожела успех на филма в България, който излиза на екран с любезното съдействие на Френския културен институт в София.
водещата на „Огледала” Гергана Стоянова и модния критик Людмил Стайков
Сред присъстващите бяха актрисата Деси Бакърджиева, водещата на „Огледала” Гергана Стоянова, модния критик Людмил Стайков, кинокритикът Божидар Манов, бранд мениджъра на марката „Шанел” за България Буря Куртакова и много други представители на света на модата и френския бизнес у нас.
Млади дизайнери от Националната Художествената Академия се вдъхновиха от новия филм за живота на Габриел Шанел „Коко преди Шанел”, чиято предпремиера е на 25 септември.
Филмът разказва за ранните години от живота на Коко Шанел и пътят, който е извървяла малката дама към световната модна империя на Шанел.
По този път се надяват да тръгнат и студентите от Академията с участието си в организирания от Форум Филм България и Музика Мода Мол конкурс за стилисти „Вдъхновени от Коко”. В събота (26 септември), младите хора ще могат да се отдадат на собственото си въображение и познанията си за най-великата дама в света на модата – Коко Шанел. Материали ще им бъдат предоставени от парньорите на Музика Мода Мол.
Изпитанието за тях ще започне обаче в 18.00 часа – началото на дефилето „Вдъхновени от Шанел”. Конкурсът ще премине под погледа на многоуважаемото ни жури – Росела Орту, дошла специално от Милано, за да бъде част от Музика Мода Мол, Каролин дьо Понсен, съпруга на френския посланик в България и Огняна Чаубурова, моден редактор на Elle.
Вдъхновението от Шанел ще завладее цялата съботна вечер със специалната прожекция на „Коко преди Шанел” в Cinema City. Неин официален гост е посланникът на Франция Етиен дьо Понсен.
Българската премиера на „Коко преди Шанел” е на 2 октомври 2009 г. Филмът се разпространява със съдействието на Френския културен институт.
Премиерата на „Коко преди Шанел” се състоя на 9 септември 2009 г. в Pacific Design Center, Холивуд. На събитието присъства и актриста, която се превъплъти в Коко Шанел – Одри Тоту. Тя, естествено се превърна и в притегателен център за всички фотографи.
В кратко интервю, пред залата на червения килим, Одри каза, че това е първата й премиера в Америка и е много любопитна каква ще е реакцията на публиката, както и на нейните американски колеги. Сподели, че интересното в героинята й е балансът между уязвимостта и нейната сила.
Тя беше облечена в популярната „малка черна рокля” на Шанел. Тоту каза, че не е обсебена от модата и обича семплите, елегнатни дрехи, а не да се „показва”.
„Когато носех дрехите на Шанел, нямах усещането, че снимам филм за друг исторически период, защото всичките й облекла са все така актуални и много модерни. Тя е била жената на този век, на новия век.”
Българската премиера на филма ще е на 02 октовмри 2009, със съдействието на Френския културен институт.
„Коко преди Шанел” на фестивала в Телюрайд 08.09.2009, 12:07 | синефиш.бг
Фестивалът в Телюрайд, САЩ събира най-доброто от световното киноизкуство за изминалата година. Този уикенд там бяха показани 26 нови заглавия, както и допълнителна програма с класически, документални и късометражни филми.
В доста натоварената програма на Международния кинофестивал е включено и едно от очакваните заглавия „Коко преди Шанел”.
Филмът беше представен на публиката от режисьорът и сценаристът на филма Ан Фонтейн, както и от продуцeнта Филип Каркасон.
На фестивала присъства и звездата Виго Мортенсен, който бе придружен от режисьора Джон Хилкът. Както и френската звездата Анук Еме и Маргарет вон Трота, с последния си филм „Vision”.
Филмът „Коко преди Шанел” излиза на българския екран на 02.10.2009.
Имах късмет да срещна Лилу Марканд, когато бях много млада, тя е била най-близката сътрудничка на Шанел през последната част на живота и и по-късно пише книга за техните отношения, наречена „Шанел ми каза”.
Така, за известно време, всеки ден чувах по нещо за митичната и личност. Също така внимателно прочетох книгата на Пол Моран, "The Allure of Chanel", един от авторите, които най-добре познават и описват личността на Mademoiselle. Не толкова модата, колкото необикновената жена, е причината за моя интерес. Отчасти се трогнах заради факта, че тя се е самоизградила като човек. Момичето, което идва от сърцето на френската провинция, бедно, необразовано, но надарено с необикновен характер, което е било предопределено от съдбата да начело своето време и обществото, където жените са били жертви на отчуждено поведение и дрехи. Този квази-Балзак начин на живот ме заинтригува.
Спомням си, че слагах снимки на младата Шанел в стаята си, но никага не съм си помисляла, че ще направя цял филм за нея. Много години след това, по време на разговор за Шанел с Карол Скота и Каролин Бенжо, продуцентите от Haut et Court, те ме попитаха дали се интересувам от разработването на проект, който да проследи живота и. Интересът ми много бързо се върна. Помолих за малко време, като се има предвид, че според мен би било грешка да се вземе целия живот на Коко Шанел. Трябваше да помисля, дали е възможно да стиковаме началото на живота и, годините на обучение, какво се е случило преди самата Шанел да разбере поразителната си съдба. И така, върнах се назад и прочето биографията и от Едмонд Шарл-Ру.
Първото и най-важно условие беше да намеря актриса, която да обхване личността и, не някой, който да направи бледа имитация на Шанел.
Очевидно Одри Тоту е идеалната актриса, която да изиграе Коко Шанел.
Да, и Одри много естествено се въплати в тази двуполовост – нещо, което не е съществувало по онова време и, което е съществено, за да разберем, как Коко Шанел е създала стила си. Шанел е черпала вдъхновение от самата себе си, тя е създала стила си върху тялото си, върху нейните различия, нейната жизненост. Днес двуполовостта е част от модата, но по нейно време, жените са били закръглени и натруфени. Шанел също за първи път лансира модата на късата прическа. Актрисата трябва да комбинира тънкия силует и силния темперамент, желязна ръка в кадифена ръкавица. Одри има най-тънкото кръстче в света! Има, също като Шанел, грацията, финеса и безспорна харизма. При първата ми среща с Одри нейната воля, дързост, дълбочината на погледа, който те пронизва, ме впечатли. По всичко напомняше за Шанел. Нейната култура не е на знанието, а на наблюдението. Още не бях написала и ред от сценария , когато срещнах Одри, но знаех, че ако тя ми се довери и продуцентите ни поддържат, може да започне приключението.
Изместихте филма извън биографичните страни на историята и се придържате точно към нейната креативност и зараждането на фантастичната и кариера.
Защото през тези години има няколко и много романитчни фактора, и разбира се, в началото, младото момиче от провинцията, живеещо в нищета.
Детството на Шанел е достойно да се опише.
Да, Шанел е достойна да бъде литературна героиня. Тя бързо преминава през най-лошото. Младата Габриел губи майка си заради изтощение от раждането и болест, а скоро след това баща и, продавач, я изоставя. Настанена е в сиропиталището в Обазинския манастир, където монахините я учат да шие. После, тя опитва късмета си в кабарето на Мулен, където пее известната „Coco qui a vu Coco”, пред пиянстващи военни.
Докато писахте сценария трябва да сте знаели, че публиката знае края на историята. И въпреки това успявате да създадете напрежение.
Напрежението е много истинско в живота на тази героиня: как ще се справи? Как ще преодолее пренебрежението? Интересно е да видиш, че Шанел, която днес е емблематична за Висшата мода, всъщност не се е интересувала от мода. Тя е искала да бъде танцьорка, певица или актриса. Когато се отказва от артистичната си мечта, нейната зашеметяваща кариера е почти изградена без тя да знае.
Интересуваше ме да видя как Коко ще изгради съдбата си пред очите ни. Нищо при нея не е било подготвено, не е преследвала кариера, тя просто е създавала. Тя няма нито амбицията, нито начина да променя буржоазията – тази врата е затворена за нея – тя е привлякла внимание към себе си, за да започне от върха на провокацията. Когато пристига в Роаллиьо, Балсан и забранява да напуска спалнята. Тя подправя образа си въз основа на тайните на нейния произход, тя винаги е разкрасявала историята на нейното детство.
В началото, Коко Шанел е метреса
Да, това е малко в противоречие с образа за нея днес, елегантно облечена в сериозен и шик костюм, която е изградила луксозна империя, основа на независимостта си; жена, която никога не се е омъжила. Въпреки това, младата Шанел е била издържана от мъж доброволно. В действителност е била куртизнака. През годините в Рояллиьо, Коко упражнява чара си върху мъже и жени, развива се, калява характера си. За да се отличи от кръга хора там тя започва да създава рокли за себе си, които били толкова семпли, че изглеждали свръх-почиттелни. От оттогава тя винаги се обличат като разумна млада дама, носеща собственоръчно направена шапка, която се превръща в модел за нейните приятели. Изправила се е срещу съществуващото, за да започне да твори. „Това, което не харесвах, исках да го направя остаряло”, казва тя.
В нейните модели, Шанел никога не е проектирала образа на идеалната жена, както дизайнерите правят обикновено. Тя изгражда нейния митичен стил върху нейни отделни характеристики и нейната различност.
Тя е била различна. Шанел превръща това в основно преимущество и мисля, че това е много трудно за нея. Работихме над тази трансформация с Одри. В началото се появява малкото селско момиче и виждаме как стилът и се сблъсква с другите жени, в първата част на филма във „въплащение на френския шик”. Помислих че е добре да дадем форма на точно тази еволюция без да пре-обясняваме нещата. Малко по малко, всичко в нея се превръща в грация и това, което хората виждат в нея „Шанел”.
Филмът е базиран на красива и трагична любовна история
Наблюдаваме я как се среща с двама мъже, които ще променят съдбата и из основи: Балсан, богат и ексцентричен джентълмен земевладелец, изигран от Беноа Полвоорд; и младия англичанин Артур Капел, наричан Бой, любовта на живота и, изиграна от Алесандро Нивола. Този мъж вярва в нея, но тя го губи. По-късно Шнанел казва: „Изгубих всичко със загубата на Капел”. И после Шанел се заравя в работа. Това, което ме изненада и заинтересова беше, че всичко което Шанел създава е главно от тези години. По-късно стилът се адаптира и се развива, тя става професионалист. По тази причина и този период от живота и е по-затрогващ. Има нещо в нея, което е едновременно много целеустемено и много уязвимо. Шанел е невероятно жизнена, изградена от страданията и.
“Жена, която си е изплакала очите” това ли казват хората за нея?
Да, и Шанел преодолява болката си точно чрез работа!харесва ми начина, по който се отнася с нещастието и превръща страданието в креативност. Това е друга интересна гледна точка, защото нейната известност я прави по-механична, и също по-изолирана.
Тя е имали също рязко чувство за хумор.
Шанел е била доста иронична. Във филма казва на сестра си: „Единственото интересно нещо в любовта е да правиш любов. Толкова е жалко, че трябва да имаш мъж за тази цел!” Шанел прелъстява с хапливите си отговори. На първата си среща с Балсан, му казва: „Ами отегчена съм и се чувствам много стара”, така че то я пита „И колко стара си сега? / На колко години си?”, „Тази вечер съм на хиляда!” отговаря тя.
Балсан започва някакак съвсем безразлично връзката с нея, но после и става много близък.
Хареса ми да изградя героя на Балсан, за него знаем много малко. Някак и за него любовта не съществува. Той обича конете си, обича разюзданите партите, и в същото време, купонджията прикрива един дълбоко емоционален и човечен характер. Когато мислих за този човек веднага се сетих за Беноа Полвоорд. Той е единствения, който може да съчетае и двете, ексцентричността и милата страна у него. Точно чрез наблюдението на малкия свят около Балсан, Шанел ще пресъздаде своя стил, черпейки вдъхновение, например, от леките и удобни материи за спортни облекла, преобазявайки облеклото за езда, заемайки пижамите му. Ровейки из гардероба на Балсан, тя открива момчешкия стил.
Тя си позволява да обича, в крайна сметка, с Бой Капел.
Всъщност тя се влюбва лудо в Бой Капел по много прям начин, а в същото време не вярва в любовта. Иска да избегне капана, в който е паднала майка и. Виждала е страданието да бъдеш изоставяна няколко пъти, от бащата на Коко, продавач, който обикалял от пазар на пазар, и от жена на жена. Така е разбрала за положението на жените, виждайки как майка й страда и умира в ужасяващи болки. Така че вероятно доста рано си е казала: „Не, това няма да се случи на мен.” Може би и затова тя вижда рано появата на „модерната” жена. Винаги срещу течението. Шанел решава да отпразнува свободата и независимостта на жената. Загубата на мъжа на живота и допълнително накланя везните.
Позволихте ли си някаква свобода докато пишехте сценария?
За да покажа известен човек трябваше да се освободя от диктиката на биографията, разбира се, ако искам да постигна един свеж резултат. С моите съ-сценаристи, ние трябваше да измислим някои неща, да тръгнем срещу хронологията, да модифицираме, да дадем повече живот на някои герои. Ролята на Маги Гилен е микс от истинската сестра на Шанел и Адриен, леля и, с която са били на една възраст и са имали еднакви амбиции да успеят. Героинята Емилиен, играна от Емануел Дево, е вдъхновена от известната комедиантка Габриел Дорзиа и Емилиен Д’Аленсон, танцьорка и велика куртизанка. Брилянтното изпълнение на Алесандор Новола, Бой Капел, който е изиграла такава роля в живота и, а всъщност не е бил с нея. Знаем много малко за ранните й години, а и Шанел е лъгала за тях. Казвала е: „Измислих живота си, защото не го харесвах.”
Приветствате мотото на Шанел: „Винаги трябва да махаш, да сваляш, никога да добавяш.” И като нея не харесвате прекалените неща, ненужните украшения, прекаленото въодушевление.
Беше много важно филмът да изглежда като нея, без суетни и естетически отклонения. Стилът Шанел се разпознава измежду всички по своята строгост, елегантната простота на линиите. В сцената на хиподрума или на плажа в Довил, забелязахме пълната противоположност на стила на Шанел с роклите на другите жени и техните претрупани прически, всички висулки и корсети, които ги пречупват. Те имат и изкуствена поза, докато Шанел търси индивидуалното. Усеща се ритъма на нещата, през цялото време във филма.
Казвате, че уравновесеността и минимализма, които определят оригиналността на нейните облекала идват от архитектурата на манастира в Обазин, дрехите на монахините и пансионерките с бели ризи и черни поли.
Да. Важно е да си представим малкото момиченце в нейната среда. Исках да се придържам към абсолютизма на доминиращите цветове – черното и бялото, които са се превърнали в квинтесенция на стила Шанел. И да я видим в Мулен как взима една дреха и добавя към нея бялата кръгла якичка и бели ръкавели от мъжки костюм, за да направи костюм на Емилиен (сестра и), това е костюмът на сиропиталището. Прословутата малка черна рокля започва да се оформя, за да се превърне в символ на нейния стил.
Опознавайки любовния живот на Шанел, можем да се учудим че нейната „малка черна рокля” – нейната най-популярна дреха – не е създадена за самата нея, жената белязана от самота.
Във всеки случай, снимах всички страни, свързани е модата, свързвайки го с нейния живот, в частност трагичния инцидент, който тя преживява – смъртта на Капел. Има красота в начина, по който превръща тази драма в обсебеност от черното, нейния култов цвят. Любовните и връзки придават лирично измерение на дрехите и. Това, което прави дрехата прекрасна е тялото, на което се облича. Шанел привнася в женската мода движението и свободата като цяло.
В последните кадри, модно ревю показва колекцията, която утвърждава славата и през изминалите години. В тези кадри, седейки на прословутото стълбище, Коко Шанел се наслаждава на триумфа си докато разглежда моменти от миналото
В началото на филма тя еволюира, в края - се променя. Тя става Коко Шанел и нейната история на може да се забрави от тогава. Тези кадри са като мечта: виждаме я да работи и изведнъж работата и прелива в парад, не е съвсем реалистично, различни епохи и стилове се смесват. Някак предусещайки, тя се появява вече като мит. Опитах се да конструирам края някак алегорично. Шанел е много успешна, но чувстваме някаква меланхолия зад успеха. Тя се справя с трудните моменти след връзката Бой като се потопява в работа. Шиенето е много скромно изкуство: рязане, корене, разшиване, събиране с игли, шиене... В тази скромност има нещо рядко красиво и беше преизвикателство да го покажем на екран. Лицето на Одри накрая, там вече има решителност, аскетизъм и концентрацията, които ще помогнат на Коко да достигне до същността си и да се превърне в легендарната фигура, която всички познават, първата жена в мъжкия свят, която построява империя, носеща името и и до днес.
Maison CHANEL помогна ли в този проект?
„Съдействието на Maison Chanel беше незаменимо, особено в последната част, когато беше немислимо да се снима без облекла с марката Шанел. Снимахме на прословутото огледално стълбище. Всички дрехи в тези кадри са от Conservatory of CHANEL. Срещнах се с Карл Лагерфелд няколко пъти. Показахме му скици на облеклата на нашия дизайнер Кристин Летерие. Когато Карл видя снимки на Одри Тоту в роля каза, че това е единствената „истинска Шанел”. Общата работа беше много естествена, но по никакъв начин Maison Chanel не успя да повлияе на артистичния ми подход”
"Коко преди Шанел" е втория ви проект, съвместно с Warner Bros., след "Момичето от Монако".
Да. Много съм щастлива, че Warner Bros. повярваха отново в мен. Успокояващо е да знаеш, че голямо студио участва в проекта, с който рискуваме ние.
Одри Тоту и Беноа Полворд също ви се довериха
Писах героя на Балсан, мислейки за Беноа. Имах възможността да видя този талант докато режисирах „В ръцете му”. Искахме да работим заедно. Бях доста нервна в деня, в които дадох сценария на Одри Тоту. Казах и: „Имаш правото да откажеш, но няма кой да изиграе ролята освен теб. Ако ти се откажеш, ще се откажа и аз." За щастие Одри ме успокои много бързо! Знаете, че Одри проихожда от същата област, както и Шанел. Отрасла е в Монтлюсон, на 60 км от Мулен. Одри сподели, че винаги е мислела, че ще се срещне с тази героиня. Знаеше, че ролята е предопределна за нея.
Актрисата бе развълнувана, че й повериха ролята на легендарната дизайнерка във филма "Коко преди Шанел", описващ младежките й години. Одри се надява, че отново ще се превъплъти в същата роля.
"Когато понатрупам годинки, ще се върна към тази роля", разкри тя пред сп. "Емпайър".
"Коко Шанел е много интересна в края на живота си, когато става груба и остава самотна. Смятам, че тя става карикатура на самата си, а това е впечатляващо", допълни актрисата.
Тя иска да пренесе на големия екран вижданията на дизайнерката за живота.
"Чета биографията й и преглеждам снимките й, но не искам да пресъздам образа й така, както е известен от архивните кадри", поясни Тоту. БТА
"Когато понатрупам годинки, ще се върна към тази роля", разкри тя пред сп. "Емпайър".
