Дата на раждане: 24.01.1950 год. Място на раждане:Алжир, Алжир
Даниел Отьой е роден на 24 януари 1950 г. в Алжир. Той е син на оперни певци и искрено се надява да продължи по техните стъпки. Участва в няколко оперети, но жанрът залязва и се насочва към актьорството. Дебютът му на театрална сцена е в ролята на торба в постановката “Godspell”. Страхотен успех постига през 1979 г. в парижкия “Tribute” на Бърнард Слейд.
На следващата година се ражда първата му дъщеря Аурор Отьой, нейната майка е Ан Жозе. В ранната кариера на Отьой присъстват смешните заглавия "Les Hommes preferent les grosses" (1981) и "Que le gros salaires levent le doigt!" (1982) Даниел изгрява с ролята на фермера Уголин в "Jean de Florette" (1986), за нея печели награда “Сезар” за най-добър актьор и “БАФТА” за поддържаща мъжка роля. Същата година се снима и в "Manon des Sources", където се запознава с Еманюел Беар. Връзката им продължава 10 години, от нея през 1992, се ражда момиченцето Нели. За френската версия на “Виж кой говори” (1989), Отьой озвучава на малкия Мики (Брус Уилис в америкнския филм).
Неговите търсещи сложни образи se оказват подходящи за филми като “Un Coeur En Hiver” (1992), “Моят предпочитан сезон” (1993) с Катрин Деньов, в който двамата имат неестествена близка родствена връзка. В "Кралица Марго" (1994) се превъплъщава в Анри Наварски редом до Изабел Аджани. Две години по-късно отново среща Катрин Деньов на снимачната площадка в "Les Voleurs" (1996) - криминална драма, в която двамата отнова играят брат и сестра.
Същата година известността на Даниел придобива съвсем нови размери, благодарение на героя му Хари в “Осмият ден”. Филмът променя статуса на актьора и го издига до равнището на Робърт де Ниро и Дъстин Хофман. През 1999 французинът прави следващата си запомняща се роля в лентата на Патрис Льоконт “Момичето на моста”, където играе хвърляч на ножове, който обикаля из Европа, заедно с безразсъдно смелата героиня на Ванеса Паради. Година по-късно застава пред камерата до красивата Жюлиет Бинош във “Вдовицата на Св. Петър” (2000).
Идва новият век, заедно с него и 50-ят рожден ден на актьора. Той приема ролята на Франсоа Пиньон, който е герой в няколко филма на Франсоа Вебер. В комедията "Le Placard" (2001), Отьой играе мъж на средна възраст, който губи работата си и неговия психиатър го съветва да разкрие хомосексуалността си (въпреки че е хетеросексуален).
Той внася правдоподобност в сложната роля като истински професионалист. Вторият му проект за същата година е трилърът "Vidocq/Vidocq, la derniere aventure" (2001). Следват "Petites Coupures" (2003), в компанията на Кристин Скот Томас и “Apres- Vous” на Пиер Салвадори. Оливие Маршал го кани в “36” , Михаел Ханеке в “Скришна игра” (2005).
В момента живее с приятелката си Мариан Деникор, с която са заедно от края на 90-те. През 2006 играе Наполеон в “Н. (Аз и Наполеон)”, където го украсява италианката Моника Белучи, а през 2007 в “Покана за вечеря” на Лоран Буник е безработният Жерар. Предстои да го видим следващата година в “Je l’aimais” (2009) и “Le Montespan (2009).
