Нури Билге Джейлан е роден през 1959 година в Истанбул. Завършва факултета по инженерство в Босфорския университет през 1985 година и като всяка млада, търсеща душа поема в пътешествие към неизвестното. Първо към Лондон, а впоследствие към Катманду, пътуванията му продължават месеци и след завръщането си в Турция той е задължен да изкара военна повинност. По време на 18-те месеца в армията Джейлан осъзнава, че неговото желание е да прави кино и се записва да учи кинорежисура в университета „Мимар Синан”, Истанбул. В края на 1993 година започва снимките на късометражния си филм „Какавида”, като използва комбинация от негатив, донесен от Русия, и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. „Какавида” е представен в Кан през май 1995 г. и е първия турски късометражен филм, селектиран за участие в конкурс на един от най-престижните фестивали в света.
Трите пълнометражни игрални филма, които следват след „Какавида”, оформят особената „трилогия на провинцията” на Нури Билге Джейлан - „Градче” (1997), „Облаци през май” (1999) и „Отчуждение” (2002). Във филмите си режисьорът включва свои близки приятели и семейството си като актьори, и сам поема по-голяма част от техническите дейности – действа като оператор, монтажист, работи по дизайна на звука, сам пише историите и ги режисира. „Отчуждение” печели Голямата награда на журито (Grand Prix) в Кан 2003 и именно тогава Джейлан привлича вниманието на киноспециалисти и фестивалната публика. Този негов филм има в колекцията си 47 награди, 23 от тях международни, и става най-награждаваната за времето си творба на турското кино. От края на 2003 година Нури Билге Джейлан започва отново да отделя време на другата си страст – фотографията, и поделя времето си между нея и киното.
През 2006 година Джейлан прави „Климати”, който печели Наградата на ФИПРЕСИ на фестивала в Кан (главните роли в „Климати” се изпълняват от режисьора и съпругата му Ебру Джейлан), а две години по-късно „Три маймуни” отново там му носи режисьорския приз. Именно този филм е и първото турско предложение за чуждоезичен „Оскар”, което успява да влезе в краткия списък с деветте предложения за номинации. През 2009 година режисьорът се завръща отново в Кан – този път като член на журито на Международния конкурс.
„Имало едно време в Анадола” представя живота в едно малко градче. Той прилича на път през степта – усещането, че „нещо ново и различно” ще се покаже зад следващия хълм се дави в непоколебимо подобните, заострени, изчезващи или монотонно влачещи се друмища...
