Незивисимо от огромната си популярност в САЩ Ханкс не страда от звездна болест, води скромен живот и в Холивуд е смятан за идеален съпруг и баща. Името му практически не попада на страниците на жълтата преса.
Том Ханкс се ражда на 9 юли 1956 година в град Конкорд, Калифорния, САЩ. Родителите му се развеждат и по-голямата част от детството си Том прекарва с баща си, готвач по професия. Те често се местят от град на град и на момчето постоянно му се налага да привиква с нови училища, нови познати, нови приятелки на баща му.
Ханкс започва да участва в театрални постановки като ученик. За да овладее актьорския занаят по-професионално, постъпва в дараматичния отдел на калифорнийския университет. 3 сезона Ханкс постоянно получава покани за участие в ежегодния "Шекспиров фестивал", провеждащ се в щата Охайо, и дори получава няколко театрални награди.
След това започва кариерата на Ханкс в телевизията. Участва в телевизионни сериали и и се снима в няколко телевизионни филми. Така е забелязан от режисьора Рон Хауърд, който кани актьора за главната роля във филма си „Splash” (1984). Играта на Ханкс в тази мила комедия спечелва сърцата на зрителите и филмът става доста популярен през 1984 г. Само че след тази лента Том го очаква поредица от неуспехи – повечето от филмите, в които се снима, не получават популярност.
Актьорът успява отново да напомни за себе си чак през 1988 г., когато по екраните излиза сантименталната лента за внезапно пораснало дете "Голям" (1988), която носи на Том първата му номинация за „Оскар”.
След този успех обаче в кариерата на актьора отново следва известен спад – филмите "Търнър и Хъч" (1989), "Клада на суетата" (1990) и „Joe Versus the Volcano” (1990) не оправдават очакванията и са приети и от критиката, и от зрителите доста хладно.
Пробивът на Ханкс става с филма "Филаделфия" (1993), в който той не се побоява да смени обичайното си комедийно амплоа и да влезе в драматичната роля на болен от СПИН хомосексуалист, умиращ и отхвърлен от обществото. Американската киноакадемия оценява превъплъщението на Ханкс, като го определя за най-добър актьор на годината и го награждава с „Оскар”.
Излязлата през 1993 романтична комедия "Безсъници в Сиатъл", в която Ханкс си партнира със звездата на мелодрамите Мег Райън, печели огромна популярност сред зрителите, а и доста пари. Вторият си „Оскар” Том получава същата година за великолепното си изпълнение като героя Форест Гъмп в едноименния филм. Гъмп мигновено се превръща в национален герой на Америка и всеобщ любимец, а лентата става безспорен победител на церемонията по връчването на наградите „Оскар” със спечелените 6 статуетки, плюс номинация за най-добър филм на годината.
Сред следващите работи на актьора си струва да отбелижим "Аполо 13" (1995), основан на истинската история за авария, сполетяла по време на полета им към Луната американските астронавти. Филмът събира отлични приходи и получава нелоши отзиви от критиката. По-сдържани на хвалби са критиците към романтичната лента „Имате поща” (1998), но зрителите с удоволствие посрещат възобновяването на екранната вързка между Ханкс и любимата му от „Безсъници в Сиатъл" Мег Райън.
Незивисимо от огромната си популярност в САЩ Ханкс не страда от звездна болест, води скромен живот и в Холивуд е смятан за идеален съпруг и баща. Името му практически не попада на страниците на жълтата преса. Женен е за актрисата Рита Уилсън и заедно имат две деца - Честър и Труман. Том има още две дъщери от първия си брак със Саманта Луис.
През 1996 г. Ханкс дебютира в киното и като режисьор със заснетата в подчертано документален стил история на на младежка поп-група, която се разпада след първия си хит. „Музиката, която правиш” не се превърна в хит, макар и да заслужи добри оценки от критиката. През 1998 година филмът на Стивън Спилбърг "Спасяването на редник Райън" става едно от главните събития на церемонията по връчването на наградите „Оскар”, но златната статуетка не стига до Ханкс.
В началото на новото хилядолетие актьорът работи с Робърт Земекис по „Cast Away” (2000). С ролята на пощенския служител, оказал се изгнаник на безлюден остров, Ханкс печели сърцата и на публиката, и на критиката. В резултат печели наградата на Обществото на онлайн критиците, на критиците от Ню Йорк, „Златен глобус”, както и наградата на Асоциацията на критиците от Чикаго за най-добър актьор.
През 2001 Ханкс копродуцира (заедно със Спилбърг), играе, режисира и е автор на сценария на минисериала на „HBO” “Band of Brothers.” Усилията му отново са зачетени с няколко награди (сред които и „Златен глобус” за най-добър минисериал) и отлични отзиви.
Ханкс се завръща към киното през 2002 с „Път към отмъщение”, където играе Майкъл Съливан и си партнира с легендата Пол Нюман. В следващата си роля е агент на ФБР, преследващ най-младия и най-търсен измамник в САЩ – филмът е „Хвани ме, ако можеш” (2002), с участието на Леонардо Ди Каприо и реж. Стивън Спилбърг. Същата година Ханкс продуцира и изненадващия хит „Моята голяма луда гръцка сватба”. Пак през същата година Ханкс получава наградата на Американския филмов институт за цялостен принос.
След двугодишна почивка от киното Ханкс се завръща с ролята на професор-измамник, събрал група престъпници за обир на казино във филма на братя Коен „Убийците на старата дама” (2004), а след това отново се събира със Спилбърг, за да изиграе източно-европейския имигрант Виктор Наворски (който говори на български) в романтичната комедия „Терминал” (2004, с Катрин Зита Джоунс). Ханс участва като Елвос в „Elvis Has Left the Building” (2004, с Ким Бейсинджър) и играе няколко от героите в CGI-анимираната адаптация на популярната детска книга „Полярен експрес” (2004).
През 2006 Том Ханкс бе звездата в един от най-успешните филми за годината - адаптацията за голям екран на Рон Хауърд по бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо” (2006).
