Златина Гочева Тодева е родена на 27.02.1926 г. в Стара Загора и умира на 13.04.2007 в Пловдив – актриса.
Златина Тодева няма професионално образование, но получава актьорско звание през 1949 г. Артистичната й дейност започва в ДТ – Стара Загора, където дебютира в ролята на Калра („Пигмалион” – Дж. Б. Шоу) през 1948 г. Работи още в театрите в Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив. Гастролира на сцените на Народния театър; Родопски драматичен театър – Смолян; театъра в Грац, Австрия и др.
Театрални роли: Севда („Снаха” – Г. Караславов), Джема („Стършел” – Бр. Нушич), Агафя („Женитба” – Н. В. Гогол), Бианка, Маргарет („Укротяване на опърничавата”, „Ричард III” – У. Шекспир), Сара („Към пропаст” – Ив. Вазов), Настя („На дъното” – М. Горки), Султана („Железният светилник” – Д. Талев), Елизабет („Мария Стюарт” – Фр. Шилер), Кметицата („Вампир” – А. Страшимиров), Дойката („Медея” – Еврипид), Глебова („Старият дом” – А. Казанцев), София и Гривня („Забравени от небето” – Е. Томова) и др.
Кино роли: Баба Софка („Чуй петела” – 1978, реж. Ст. Димитров), Софка („Място под слънцето” – 1986, реж. Р. Сурджийски), Черната баба („Разговор с птици” – 1997, реж. Р. Петкова), Баба Рада („Дунав мост” – 1999, реж. Ив. Андонов), Мама злата („Рапсодия в бяло” – 2002, реж. Т. Москов), Бабата („Чуй звездите” – 2003, реж. М. Мелтев) и др.
Златина Тодева е известна с нарицателното име Мама Злата. Творческата и биография включва 200 роли в театъра и киното. Работила е в театрите в Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив и Смолян. Учи в школата на Мара Шопова - майката на Наум Шопов, после - в класическа гимназия. Първата й роля, дадена от художествен съвет, е Клара в пиесата на Бърнард Шоу „Пигмалион”.
Известна е с множество филми, сред които „Хайка за вълци”, „Мила от Марс”, „Рапсодия в бяло”, „Опашката на дявола”. За моноспектакъла „Забравени от небето” Съюзът на артистите в България й присъжда награда за най-добра женска роля. Незабравими остават ролите й в „Анатомия на крайното” и „Черепът на жената на гробаря”.
Носител е на множество национални награди, държавни отличия, сред които награди от национални прегледи: на Профсъюзите 1985 г. за ролята на Неда в „Обещай ми своето минало” от П. Анастасов; годишната награда на САБ 1986 г. за най-добра женска роля - Майката в „Животът това са две жени” от Стефан Цанев, два ордена Кирил и Методий II степен, Заслужил артист 1986 г.
След като я пенсионират режисьорката Юлия Огнянова и подава ръка и двете заедно създават уникалния моноспектакъл „Забравени от небето”. Така актрисата Златина Тодева завладява София и софийската публика. Всеки почитател на театралното изкуство помни комичното й изпълнение в „Куцльото от забравения остров” в МГТ „Зад канала”. Нейната роля на впиянчена ирландска бабичка, която лежи в ковчег и от време на време веселяшки надига ракията, разсмиваше зрителската зала до сълзи.
Там се появява и в „Големанов” от Ст. Л. Костов, без следа от умора, на сцената тя е истинска фурия. Сякаш именно в тази преклонна възраст започва нейната истинска театрална кариера, доказателство са множеството й присъдени награди. Освен на родна сцена тя се изявява в Австрия, Германия, Норвегия, Словения, Русия, Англия. Гастролира със спектаклите на Димитър Гочев и със „Забравени от небето”. Тогава по нищо възрастната актриса не отстъпва на по-младите си колеги. Заучава на немски двучасов монолог от „Буре с барут”. Изявява се и в така наречения физически театър в „Анатомия на крайното” на Петър Тодоров за ТР „Сфумато”.
„Аз разсмивам хората по-често, отколкото те мен. Най-често имитирам някого, „влизам” в кожата на даден човек, без да влагам злоба. Попадайки в компанията на млади хора, забравям за понатрупалите се години и се увличам в шегите и закачките. Това е състояние, което не се мисли. Трябва да ти идва отвътре. Ако умуваш върху това как и колко да се усмихнеш, няма да си искрен. Измисленият смях е израз на лицемерие.”
Златина Тодева пред сп. Тема.
|
