Песента на зимата започва по време на Френската революция, когато падат глави на гилотините, а парижанки излизат с плетките си да гледат шоуто отблизо. След това се пренасяме в една от многото войни на нашето време, преди да се озовем в днешен Париж, където „терорът” е довел до хаос.
Брилянтното противопоставяне на различни епохи, показани с ироничен поглед, което не може да бъде объркано с наивност, е добре познато на всеки, гледал някога филм на Отар Йоселиани. Събитията от Историята и повторенията им тук правят деликатни препратки, които не изразяват конкретни становища: доброто и покварата съществуват съвместно в една визия за хуманността, която вижда нашето време като епоха на оцеляването.
В своя 14-и филм, Йоселиани не е изгубил вкуса си към непочтителността: отново обществото и порядките му са осмени от един поглед, демаскиращ всички противоречия в системата. Зимна песен вибрира с обичайната авторова ирония, съчетана с комичен усет, напомнящ за любимия комик на Йоселиани – Бъстър Кийтън. Карло Шатриан, Каталог на филмовия фестивал в Локарно
