Рецензии
„Земята: Ново начало” – “Страшно няма”! рече тате

"Туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!"
“Книга за джунглата” от Р.Киплинг в превод на Цветан Стоянов

Темата за взаимоотношенията между родители и деца е неизчерпаем източник на сценарии, а нейната универсалност, подобно на филм за дядо Коледа, осигурява публика търсеща отговори на вечно актуални въпроси.

С известно преувеличение може да се приеме, че последният блокбастър, който закачи аспекта баща–син е тазгодишното издание на "Умирай трудно: Денят настъпи", който потвърди ботаническата истина, че най-често крушата е близо до дървото.

Подобно на шпионския свят, Космосът е място, където стават всякакви работи, най-често непредвидими. Авторите на "Земята: Ново начало" се възползват от загадъчната неопределеност на това измерение, за да хвърлят поглед върху бъдещето на човешката цивилизация, и направят прогнозата, че сериозни промени във взаимоотношенията между родители и деца няма да настанат.

Филмът започва като апокалиптично продължение на поредицата диапозитиви power-point на Ал Гор, удостоена с нобелова награда: Родната планета е опустошена вследствие катаклизми, климатични промени и военни конфликти. Населението на Земята е евакуирано далеч в галактиката, където живее мирно и спокойно.

Сафър Рейдж е генерал от космическите сили, който е занемарил родителския си дълг в името на патриотичния дълг и общественото благо. За да компенсира изоставането в семейната педагогическа програма, за кратка разходка, той приема на борда на своята космическа совалка, сина си – Кетай, пораснал далеч от погледа му юноша с лек мъх по горната устна. Тийнейджърът е курсант в училището за космонавти и е пълен с амбиции, любопитство и желание за себедоказване.

Безцелно щъкащи из космоса метеорити повреждат фатално летателния апарат и той се приземява. Думата е точно употребена, защото става дума за същата тази планета, поставена под карантина, изоставена от жителите си, поради изключителното влошаване на условията на живот.

От екипажа живи се оказват само Рейдж, баща и син. С това започва и същинският филм. Авторите анализират нелеката ситуация, в която се преплитат взаимоотношенията между родител и дете, офицер и курсант, ученик и наставник.

Със счупена бедрена кост, генералът е обездвижен и единственият шанс на двамината да се измъкнат от ситуацията е да изпратят зов за помощ от падналата на стотина километра част от космическия кораб. Кетай получава задачата да доведе мисията до успешен край. Проблемът е, че той трябва да прекоси разстоянието през гори тилилейски, пълни с хищници. Удобно изтегнат на ергономичен стол, генерал Рейдж следи и напътства движението на сина си, подобно на електронна игра.

Играта е деликатна, защото аватарът е твърдоглав, понякога своенравен, а негов най-голям противник е страхът. Отново нещата не се развиват според плановете, което заставя курсантът да взима решения сам, без право на грешка. Премеждия, разбира, се следват, за да се стигне до апотеоз, в който, подобно на свети Георги, Кетай елиминира ламя-мутант.

"Земята:Ново начало" е забавна история, в която научната фантастика е само повод за размисъл на родители и вероятно на деца, включително и по-големи. Подобно на "Забвение" и тук присъства темата за потенциалния апокалипсис заплашващ планетата, но редица психоаналитични препратки поставят акцента върху духовния мир на основните персонажи, а не толкова върху дизайнерските приумици.

Може би тук е мястото да се спомене опита за оригиналност на авторите, които представят хранене с 3 китайски клечици (опитах – неудобно е) и триизмерен, сгъваем iPad (който не съм опитал, но изглежда удобен). Известно вглеждане зад формата на представянето на темата и анализирането на символите би позволило да се открие един латентен втори етаж, скрит зад впечатляващите картинки, чието философско послание има общовалидно звучене. Зрителят няма да чуе заветното пожелание “Нека силата да бъде с теб”, но ще излезе от киносалона с нов поглед към опасностите и страха.