Старият Агатай е свикнал със самотата и вярва, че „тялото е затвор за душата, а смъртта – неин освободител“. Той от години живее сам, без жена, деца и близки, в компанията на природата и спомените от миналото. Заобиколен от безкрайната степ, Агатай отговаря за метеорологичната станция на хълма. Един ден всичко се променя, когато старецът намира при станцията малкия Нуни: 8-годишно сираче, избягало от близкото сиропиталище.