„Моят филм е наблюдение върху материализма на едно загниващо общество от консуматори!“ Джордж Ромеро
Когато през 1968 Джордж Ромеро представя на кинофеновете „Нощта на живите мъртви“ (“Night of the Living Dead”), той едва ли си дава сметка за последиците и влиянието на филма му върху поп културата през следващите десетилетия. Подобно на своите безименни персонажи, търсещи свежа плът с некоординирани движения, субжанрът се развива безконтролно в най-неочаквани направления, като заразява всичко по пътя си: от мелодрамата, през уестърна, до криминалния трилър и музикалната комедия. Зомбификацията на киното е реален факт, антропологичен и социален феномен, свързан с особености на културното развитие, и любима сфера за художествен изказ на студенти третокурсници от киноучилищата по цял свят. С евтините си специални ефекти и възможностите за метафорични иносказания, живите мъртъвци привличат мнозина автори (предимно млади и амбициозни) избрали необичаен начин за споделяне на философските си размишления и лични възгледи.
„Заразно зло: Финалът“ не спада към нискобюджетните претенциозни притчи, които се появяват епизодично в пейзажа на зомби-културата. Шестият филм от франчайза, принадлежи към чисто визуалното забавление, като естетически и структурно се доближава до първоизточника си – японската видеоигра, носеща същото име.
Както може да се очаква, историята се върти около Алис (Мила Йовович), която броди самотна из постапокалиптичен Вашингтон. Филмът започва с резюме на перипетиите на красавицата, и дори зрителите, незапознати с нейната горестна съдба от предишните издания на поредицата, не се чувстват пренебрегнати и лесно стават съпричастни към нейните въжделения. Оцелялата по чудо дъщеря на генетичен инженер, загинал от ръката на макиавеличния доктор Александър Айзъкс, президент на злокобната и всемогъща „Ъмбрела Къмпани“, създала Т-вируса, не се е отказала от идеята за отмъщение. Още повече, че суперкомпютърът “Червената царица“ (материализиран от Евър Габо Андерсън, дъщеря на Мила Йовович) контролиращ въпросната компания храни приятелски чувства към нея и я снабдява с важна информация. Когато към тривиалното лично отмъщение се добавя и възможността за тривиално спасяване на човечеството чрез разпространяване на антивирус, мотивацията на Алис се удесеторява. Останалото са подробности, изразяващи се в зрелищни преследвания насред апокалиптични градски пейзажи, акробатично-хореографични сбивания и неуморни престрелки.
Историята се крепи на крехките рамене на визуално безупречната Мила Йовович. Тя обича осветлението и камерата, а камерата знае, че топ-манекенката трябва да изглежда добре в триизмерното екранно изображение. Филмът разчита на магнетичния славянски чар на главната героиня, но предлага и богата гама от чудовища и мутанти, като се превръща в рай за дизайнери и художници. Режисьорът Пол Андерсън, (който по щастливо стечение на обстоятелствата е и съпруг на Мила) черпи вдъхновението си от „Матрицата“ и „Космическа одисея 2001“, като добавя и известна доза експлодиращи глави и отрязани крайници, воден от вярност към каноните на жанра. Разнообразни детайли и препратки към класиците на киното превръщат разказа в забавно и развлекателно преживяване.
„Заразно зло: Финалът“ е обявен като последният, шести епизод от мащабния зомби-апокалипсис, но макар и драматургично затворена, сагата за Алис остава с леко открехната врата. Съвсем допустимо е един задоволителен бокс-офис да вдъхнови авторите за продължение, но е очевидно, че понятието „умора от франчайза“ не им е непознато и витае във въздуха.