Като вдъхновение за сценария на новия филм на Георги Дюлгеров служат епохалните „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. 94-минутният исторически разказ извежда на преден план историята за предателството и смъртта на Георги Бенковски и срещата на Захари Стоянов с дядо Вълю десет години по-късно. Филмът поставя темите за прошката, паметта и свободния дух.
Сюжетът проследява Захари Стоянов и трима приятели, придружени от конни жандарми, които отиват да арестуват предателя дядо Вълю. Захари си спомня последните дни на Бенковски: първата среща с дядо Вълю, постепенната му промяна, за да се стигне до предателската клопка, в която четирима бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е убит, единствено Захари се спасява. На лобното място на Бенковски жандармите ще арестуват дядо Вълю, но Захари решава да помилва предателя.
Идеята за „Записки по едно предателство“ се ражда, когато преди години в телевизионно състезание с въпроси, участникът – учител в гимназия, не знае как е умрял Бенковски. „Като чух това много се ядосах, направо се разгневих. На другия ден седнах, отворих „Записките“ и написах първия вариант на сценария, защото за мен „Записки по българските въстания“ е българската библия“, казва Георги Дюлгеров.
В главните роли във филма са Пламен Димов – в образа на Георги Бенковски, Иван Николов е Захари Стоянов, а Ивайло Христов – предателят дядо Вълю. Ключови персонажи във филма са и отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Оператор на филма е Веселин Христов, художник е Георги Тодоров-Жози, като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, а музиката е на Мила Искърова.
След „Спомен за страха“ (2016) Иван Павлов отново прави филм по сценарий на Красимир Крумов-Грец и за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „Пролетно равноденствие“ в черно-бяло.
Сюжетът се завърта около три хумористични, но горчиви истории, които се превръщат в екзистенциална драма в живота на малките хора, принудени да понесат всичко с достойнство и да намерят смисъл в абсурда. Приемливият начин да бъде представено това е със средствата на реалността, суровостта, откровеността, стегнатия диалог и документалната простота.
Иван Павлов съзнателно редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкова обикновени, че главните от тях са дори безименни; те са объркани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В образите на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.
На 40-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2022 филмът „Пролетно равноденствие“ бе отличен със Специалната награда на журито, Диплом за Светлана Янчева и Награда на Гилдия „Критика“ за пълнометражен филм.
