"в интернет няма нищо страшно и екстремно – разбира се, има хора, които прекаляват и може да преминат някаква граница, – но какъвто си в живота, такъв си и в мрежата. "
Захари Бахаров играе една от главните роли в новия български игрален филм “Love.net”, който днес има официална премиера. Неговият персонаж е журналист, който решава да направи проучване за интернет общуването в сайтовете за запознанства и смело се впуска да сърфира в тях. Така се среща с два интересни типа жени.
Първа е мъжемелачката на Койна Русева – преуспяваща хотелиерка, разведена, с дъщеря тийнейджърка. Интересува се от бързи свалки без последствия и в профила й пише, че търси „следващия”. В подчертано мъжкото й (или вече типично женско) поведение характерна черта е голямото уиски, което тя гълта бързо, докато партньорът й насреща несмело пие малка бира.
Следва момичето на повикване (много естествената и ненатрапчива „непрофесионалистка” сред актьорския състав Диляна Попова) и супермодел, занимава се с рисуване, но си плаща сметките със сексуслуги. Разбира се, не всичко е такова, каквото го виждаме на пръв поглед – героинята на Койна Русева показва и нежна страна като майка, компаньонката на Диляна Попова спира да таксува журналиста след втората им среща, а той не само улавя и формулира основните правила на неангажиращото интернет общуване за своята статия, но и успява да се влюби въпреки тях. С което показва, че любовта намира път за себе си, когато трябва да се случи – независимо дали през виртуалните пътечки на сайтовете за запознанства или по старомодния, но все още валиден начин – с общуването извън мрежата.
Как се промени общуването ти в интернет след участието ти в този филм? Какво беше то преди “Love.net”?
При мен то никога не е било кой знае колко голямо. Аз разполагам с най-нормалните неща – електронна поща, фейсбук, от време на време скайп. Използвам ги предимно по работа, за да общувам с хората, с които иначе общувам в живота и които познавам и лично. Не съм кой знае какъв потребител. И това не се промени. Според мен, в интернет няма нищо страшно и екстремно – разбира се, има хора, които прекаляват и може да преминат някаква граница, – но какъвто си в живота, такъв си и в мрежата. Това е инструмент, който опосредства някакви неща. Може би ги забързва, флиртът може би става по-лесно. Генерално не смятам, че интернет променя хората. Ако гониш фусти, ако си курвар, ще си курвар и в нета, ако си любопитен, ще си в уикипедия и така нататък.
В „Дзифт” партньорката ти също беше непрофесионален актьор – модел. Как се работи с човек, който не е бил обучен в актьорския занаят?
Диляна се справя много добре. Единственото, което мога да кажа е, че те не владеят терминологията. Ние имаме актьорски сленг още от НАТФИЗ и с него мога да се разбирам с други актьори. На Диляна не мога да й кажа, например: „Дай тука малко по-тънко, после пауза, после ще го хлъзнеме.” Тя няма да ме разбере. Но иначе не мисля, че моят начин на игра или присъствието ми е по-различно, отколкото, ако срещу мен е колега професионален актьор. Но пък от друга страна, да си добър актьор не е лесна работа…
И да си естествен актьор хич не е лесно, както продължава да се вижда тук и там, но според мен, нашите мъже актьори, вие, сте супер, докато към някои от актрисите още имам забележки. Мъжете изглежда съчетавате много по-лесно театъра и киното, две толкова различни изкуства от актьорска гледна точка.
Мен ако ме питаш, между двете по същество няма разлика. Вътрешният процес при актьора, това, което се случва с него по време на една роля, е едно и също. Единствената разлика е във вида концентрация. Едното изисква концентрация от 40 пъти по 2 секунди днес, а другото е един път за два часа. Това е съвсем различно разпределяне на усилията. Има още една разлика – в средствата. Един професионален артист, един средно добър професионалист трябва да ги владее. Разбира се, има такива, които не могат да играят в киното, а само в театъра и обратното.
А каква беше твоята подготовка за филма?
Не мога да излъжа, че осем месеца съм се подготвял, например…
Сърфирайки из интернет…
Да. Макар че си направих един профил, но след това му забравих паролата, а и някак си ми се видя перверзно да влизам в него. Аз не влизам в сайтове за запознанства, защото ми се вижда малко странно. За снимане всичко беше много леко, надявам се да е леко и за гледане. Беше малко като на игра, бях заобиколен от приятели, от познати, намирах се в позната среда, знаем си смешките и глупостите и това направи всичко много приятно.
Единственият момент, който може би е бил по-труден, защото изглеждаше доста тежък, е 48-часовото сърфиране из сайтовете за запознанства, особено с финалния монтаж от кадри. На мен ми дойде в повече – тоест, въздейства ми и ми показа какво се е случило с възприятията на героя след тези два дни нон стоп в мрежата.
Аз имам някои претенции към играта си в този епизод, защото монтажът е много динамичен. И не беше тежко за снимки, но се намирах на едно и същи място. Вторият кадър ме улавя, да речем, два часа по-късно след началото на маратона. По едно време започнах да губя преценка къде сме в тези 48 часа, защото снимахме ту по-напред във времето, ту по-назад. Сега като се гледам, виждам моменти, в които ми се ще да съм изглеждал по-уморен, да е още по-ясно колко ми е тежко. Очите ми бяха пълни с кръв, слагахме и допълнително, но не се вижда така ясно това. Не можех да се ориентирам как ще бъде монтирано всичко.
