Ако нямате здрави нерви, по-добре не си причинявайте този стрес. Но ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва или кървавата еякулация на плашещо талантливия Уилям Дефо, „Антихрист” е вашият филм. Двамата се опитват да спасят връзката си като заминават за отдалечена хижа в гората и там Ларс фон Трир започва да разказва извратената си история, така както само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже. И да искаш не може да го забравиш!
Човек на изкуството в главната роля, Пенелопе Крус, гейове, инцидент и убийствен саундтрак… Всичко това е характерно за филмите на Алмодовар. В „Broken Embraces” имаме и бонус – Роси де Палма, чийто външен вид е толкова характерен, че само мигновената й поява ни връща назад във времето към „Кика” и „Жени на ръба на нервна криза”. Поредният must-see филм на Алмодовар.
Бялата панделка / The White Ribbon Австрия, Германия, Франция, Италия, 2009 реж.Михаел Ханеке с Кристиан Фридел, Улрих Тукур, Леони Бенеш
Навечерието на Първата Световна война. Отдалечено село някъде в Германия. Затворено общество. Загадъчни престъпления. Любовна история. Кървави следи. Деспотизъм и жестокост. И една бяла лента, която е наказание. Лента, от която трябва да се срамуваш. Лента, която трябва да заслужиш да бъде свалена. „Бялата панделка” на Михаел Ханеке. Без да притиска събитията и без да изяснява докрай случващото се на екрана, Ханеке бавно, но убедително посочва къде се зараждат корените на нацизма.
Тарантино за пореден път доказа, че може да направи шедьовър от всичко, с което се захване. Темата за Втората Световна война и евреите, вече толкова е експлоатирана в киното, че повечето пъти това е достатъчно, за да не влезеш в киносалона. Е, да, но не и този път. С убийствена ирония, брутален Кристоф Валц, размазващ саундтрак и олигофренясал Брад Пит, начело на цял полк безмилостни, гадни копилета, Тарантино сътворява най-добрия американски филм за годината.
Инстинкт на убиец / L'instinct de mort - Обществен враг №1 / L'ennemi public n° 1 Франция, 2008 реж. Жан-Франсоа Роше с Венсан Касел, Жерар Депардийо, Людивин Сение, Матийо Амалрик, Оливие Гурме
Венсан Касел в стихията си. Див, разярен и отдаден. Отдаден на каузата си да бъде извън закона, да раздава справедливост, така както трябва да бъде според него, отдаден на любовта си към жените, няколко на брой, но еднакво силна към всички тях.Филмите са два „Инстинкт на убиец” и „Обществен враг №1”. Историята е една – животът на един от най-влиятелните френски гангстери Жак Мерин. В ролята на Жак Мерин – хамелеонът Венсан Касел.
Когато видиш филм със заглавие „Малкият войник” очакваш да гледаш бойно поле и малко хлапе, носещо провизии на ранени войници. Малко се озадачаваш, като разбереш, че филмът е датски. И тотално се объркваш, като видиш, че „малкият войник” всъщност е жена. Историята, изцяло си противоречи с общоприетите очаквания на зрителите. Първо имаме млада жена - Лоте, която се връща от бойното поле в Афганистан. Трябват й пари, а няма работа. След това имаме застаряващ сводник - Фар, който се грижи добре за своите проститутки. Обикновено сме свикнали тези две страни да са в голям конфликт. Още един парадокс - сводникът всъщност е бащата на Лоте, който й предлага работа – да охранява неговите момичета и най-вече любимката му Лили.
Мамут / Mammoth Швеция, Дания, Германия, 2009 реж. Лукас Мудисон с Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс, Томас Маккарти, Марифе Несесито
За първи път режисьорът работи с утвърдени актьорски имена – Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс и Томас Маккарти. Като цяло изборът на актьорите е много по-различен от този, който сме свикнали да виждаме във филмите на режисьора. В екипа преобладават имената на непрофесионалисти или начинаещи актьори. Действието също е ситуирано в среда, нехарактерна за Мудисон – мегаполиса Ню Йорк, плажовете на Тайланд и гетата на Филипините. Целият филм е някак чужд на предишните във филмографията на режисьора. „Мамут” е някак по-космополитен, по-достъпен за публиката от цял свят. Ако не си прочел началните надписи, едва ли би се досетил, че става въпрос за филм на европейски режисьор.
Морфин / Morfiy Русия, 2008 реж. Алексей Балабанов с Леонид Бичевин, Ингеборга Дапкунайте, Сергей Гармаш, Катарина Радивоевич
Филмът е абсолютно забранен за всички с лабилна психика! Ако мислите, че не може да бъде по-брутално от „Товар 200”, излъгали сте се. Зверствата, които Балабанов ни показа там, достигаха своя апогей със сцената, в която красавицата Анджелика е заставена да дели едно легло с труп. Но ако в „Товар 200” бяхме свидетели по-скоро на чисто морални извращения, то в „Морфин” смущенията идват от прекалено нагледната показност на медицински интервенции, за които зрителите няма как да са подготвени, освен ако не са дипломирани лекари. Явно възможностите на Алексей Балабанов да предизвиква зрителите са неограничени.
Пророк / Un Prophete Франция, 2009 реж. Жак Одиар с Тахар Рахим, Нилс Ареструп, Адел Беншериф, Жил Коен
„Пророк” следва линията на повечето добри филми от последната година да бъдат адски натуралистични и да не спестяват никакви подробности от „нечовешкото” насилие, на което са подложени персонажите. Бруталните сцени следват една след друга, независимо дали действието се развива в затвора или става въпрос за междукланова борба извън решетките. Жак Одиар с гневно кроше ни праща там, където никой не би искал да попадне.
Sin Nombre Мексико, САЩ, 2009 реж. Кари Фукунага с Едгар Флорес, Кристиан Ферер, Паулина Гайтан, Марсела Ферегрино
Силен, въздействащ, на места откровено брутален, но истински. Филм за бандите от подземния свят, в които ако следваш правилата им, живееш добре, но кривнеш ли, те чака смърт. Сигурна смърт. Колкото и да бягаш, където и да се криеш, рано или късно, смъртта ще те застигне. Филм за неограничените човешки възможности, когато става въпрос за бягство от мизерията. За това как пътуваш дни наред върху тавана на едва движещ се влак, с надеждата, че когато стигнеш крайната дестинация, животът ти ще започне наново. Но после осъзнаваш, че това са били едни от хубавите мигове в живота ти, защото поне си имал някаква надежда, преди да се сблъскаш с поредната мизерия. И филм за любовта, но тази, която е невъзможна. Колкото и да я искаш, знаеш че не може да я имаш.
0 гласа
гадните копилета непременно да се гледа