При филми като „Гневът на титаните“ няма особено значение какво ще кажат критиците, защото публиката така или иначе ще се счупи да гледа поредното голямо и шумно заглавие, което върви перфектно с пуканки и кола, без да оставя каквито и да било спомени след края на прожекцията.
Все пак ето няколко плюса и минуса на продължението на „Сблъсъкът на титаните“, който през 2010 пожъна доста добър финансов успех.
ЗА
• 3D презентацията: Този път създателите на филма наистина са вложили време и усилия, за да предложат възможно най-добрата 3D картина, която е изключително добре осветена и предлага няколко наистина ефектни 3D момента. Почти сигурно филмът ще изглежда най-впечатляващо на огромния IMAX екран, но засега не съм имал възможност да проверя на практика това съждение.
• Специалните визуални ефекти: Второто приключение в света на древногръцките богове и герои е заредено с много повече компютърно генерирани изображения на всякакви чудовища и сцени на масово унищожение, което е напълно в крак с желанието на Холивуд всяко продължение да е по-голямо и по-шумно.
• Кронос: Като продължение на предишния плюс трябва да отбележим изключително качествената визия на титана Кронос, който е същество от лава, което се появява на бойното поле с нещо като експлозия на атомна бомба и веднага започва да изпепелява човешката армия.
• Актьорите: По-точно е да кажем актьорът. Защото Ралф Файнс за пореден път доказва, че и в български или турски сериал да го бутнеш пак ще доминира безапелационно. След като ролята му на лорд Волдемор в поредицата за Хари Потър го направи известен за възможно най-широк кръг зрители по целия свят, сега явно от Уорнър Брос са решили да продължат работата си с Файнс и да го наложат в образа на Хадес в поредица, която едва ли ще се ограничи само до едно продължение.
ПРОТИВ
• Сценарий: Или по-скоро липсата на сценарий. Вярно е, че такъв тип филми не претендират да бъдат някакво сериозно изкуство, но този път сценарият е направо съшит с бели конци, колкото да оправдае 5-те минути между сцени с тупаник с всякакви митични зверове. И на всяка стъпка героите постоянно се обясняват какво правят, кой го прави, с какво го прави и прочие, защото американската публика явно вече е третирана като напълно бавноразвиваща се.
• Розамунд Пайк: Горката Розамунд е напълно неадекватна в ролята на кралица Андромеда, която в един момент е омазана до ушите в тон с развихрилата се битка, а в следващия вече е напълно умита, вчесана и гримирана, чакайки потния и потрошен Персей да дойде да я уважи. Иначе симпатичната Пайк е принудена да дере гърло и да гримасничи подобно пиян английски футболен запалянко, което буди само съжаление. Джема Артертън беше страхотна като Йо в „Сблъсъкът на титаните“ и заедно със Сам Уортингтън имаха далеч по-осезаема екранна химия. Жалко, че не е била свободна и за продължението.
• Комедийните персонажи: Тоби Кебъл и Бил Най сами по себе си са особено симпатични актьори, особено Бил Най. Тук обаче взети заедно не са толкова забавни колкото двамата луди ловци на глави от първата серия, които определено внасяха особен колорит на филма и в чиито образи бяха влезли напълно непознати за широката публика лица.
• Чудовищата: За съжаление същото важи и за чудовищата и всякакви останали същества, които просто не са достатъчно интересни, въпреки голямото им изобилие, а и те преминават някак скорострелно през екрана преди да хвърлят топа.
В заключение искам да подчертая, че Холивуд и специално Уорнър Брос, не е като да няма доказателства как едно продължение може да надмине оригинала и да предложи точно това, за което масовия зрител посещава мултиплексите, а именно – висококачествено забавление с много екшън, много смях и любими актьори. „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ бе скорошен пример в това отношение. „Гневът на титаните“ от своя страна определено не е трагичен, но просто не прави достатъчно, за да остави някакво ярко и запомнящо се впечатление.
Едно е сигурно – за премиерния си уикенд той е единствения и напълно логичен избор за основната част от публиката по целия свят. А от Уорнър само чакат да преброят стотиците милиони в началото на другата седмица. Все пак киното вече е предимно бизнес и важат финансовите резултати. Защото когато парите говорят критиките са просто статичен шум по линията.
