В първия си пълнометражен филм „Света Еми“ гръцката режисьорка Арасели Лемос ни среща със сестрите Еми и Тереза - филипинки, които са останали да се оправят сами в Атина, след като се е наложило майка им да напусне страната. Отношенията между двете момичета са нарегнати - макар да не могат една без друга, те имат съвършенно различни цели в живота - Тереза търси любов и е готова да стане майка, а Еми, която е още тийнейджърка, се разкъсана между желанието си да остане дете и свръхестествените способности, които започва да усеща у себе си. Премеждията, през които минават двете момичета, са по-скоро ежедневни, но зад тях се крият хиляда и една микроагресии, а всеки от героите във филма по някакъв начин желае да използва останалите.
Ето какво разказа Арасели Лемос пред Фестивалния ежедневник за своя филм.
"В началото просто исках да споделя история за силната връзка между две сестри, за тяхната взаимна зависимост и за невъзможността им да си представят живота си поотделно. Основата за тази сериозна връзка е една тайна. Казах си, че ще е добре да са част от някоя малка маргинализирана общност и така достигнах до идеята да са филипинки в Гърция. Беше ми много любопитно да опозная културата им, а филмът е един своеобразен билет за пътуване, който дава шанс да надникнеш в тяхната общност. Започнах да посещавам църквата им и така открих колко популярна традиция са при тях лечителите. Впрочем, помня че когато бях дете, майка ми също често посещаваше лечител. Хората ходеха да го видят в дома му. И изведнъж тогава моите собствени детски спомени се свързаха с филипинските традиции - така се оформи цялата история."
Има много нива и конфликти в сюжета - социалната действителност в Гърция, любовта и зависимостта, религията... Нека започнем да разплитаме откъм социалните проблеми. Дали Вашият филм рисува достоверна картина?
Гърция от хилядолетия е страна на мореплаватели. И така сме се свързали с филипинците - гръцките капитани и собственици на кораби отначало са взимали филипински моряци на работа. Канели са ги в Гърция заедно със семействата им. Така през 80-те години на ХХ век в Гърция са дошли да живеят много филипинци. Днес има второ поколение, родено и израснало у нас, но гърците по принцип са доста нетолерантни към различните от тях. Парадоксално е колко много се нуждаем от помощта на филипинците и как въпреки това не контактуваме. Сякаш искаме просто да ни свършат работата, за която сме ги извикали, и дотам. Но ето, сега има ново поколение, което се бори с въпросите за мястото си в обществото и за идентичността си - дали тези млади хора са гърци или филипинци.
А какво трябва да бъде излекувано в гръцкото общество?
Исках Еми да е свързана с традициите. С този свят, който тя не познава, и затова се плаши от него. В себе си тя носи духовността и един полъх от света на свръхестественото, който обикновено се губи. Исках Гърция да представлява модерния западен свят и рационалната мисъл, и Еми да влезе в сблъсък с тази реалност. В същото време това е сблъсък, който тя не преживява съзнателно - просто го въплъщава.
Струва ми се, че в „Света Еми“ всичко важно се случва между жени. Мъжете остават по периферията.
Обществото се опитва да постави двете момичета в много строго определени роли. Искат Тереза да е „майката“ или я фетишизират като екзотична красавица, а Еми, която има специална дарба, се мъчи да отговори на изискванията и представите на една старица. Целта на героините ми е да извоюват контрола над своя собствен живот и да бъдат свободни сами да си проправят път, да създадат идентичност отвъд това, което обществото изисква от тях, и начините, по-които обществото очаква те да са полезни.
Да, но дори и обществото и неговите изисквания ни се представят във формата на „по-възрастните жени“.
Жените са приели правилата, те не са непременно някакви герои и борци за справедливост. Даже напротив – например госпожа Кристина експлоатира Еми. Жените носят целия натиск на обществото – и на свой ред го упражняват върху по-младите момичета.
Оказва се, че всеки от героите Ви експлоатира някого. И това не се случва в някакъв голям мащаб, а по-скоро в поредица от съвсем обикновени жестове.
За да оцелее, всеки трябва да вземе от другия каквото му е нужно. Дори Еми не изпитва към сестра си безусловна любов. Те и двете се нуждаят една от друга, за да оцелеят. Всяка от сестрите иска да наложи на другата условията на връзката им. Мисля, че това е нещо нормално за сестринските отношения. С промяната на динамиката те трябва да намерят ново равновесие, нужно е всяка от тях да се опита да приеме другата. Само това би могло да ги излекува, да им осигури някаква свобода и независимост. Ако това се случи след края на филма, то би било добра основа за нови, по-здравословни отношения.
Разкажете ми за двете актриси в главните роли Абигейл Лома и Хасмин Килип.
Абигейл е натуршчик, момиче което открихме във филипинското училище в Атина. Исках да намеря някой, който добре познава общността, традициите, манталитета, какво е да си част от малцинство, как си взаимодействат гърците и филипинците. Нямаше никакъв актьорски опит, за пръв път стъпи на снимачна площадка и не знаеше какво да очаква. Хасмин е от Филипините, не е учила актьорско майсторство, но е работила като актриса там. Тя е много талантлива и между двете се получи чудесна химия. Каквото не беше познато за едната, беше ясно за другата, така че те наистина си помагаха, създадоха си сестрински отношения, Хасмин винаги се грижеше за Абигейл.
Всяка от големите стихии във филма Ви е изобразена чрез кръвта: любовта, омразата, страха, вярата, чудесата, принадлежността, срамът...
Кръвта и това да си жена са свързани, а ние не говорим често за това. Обикновено асоциираме сълзите със слабост, но кървавите сълзи на Еми са свързани с нейните свръхестествени сили. От друга страна и раждането се свързва с кръвта. Освен това „Света Еми“ работи със съспенса, в някакъв смисъл филмът ми е и трилър. В началото кървавите сълзи са извън контрола на Еми, но когато тя започва да опознава способностите си, се научава да ги управлява. В крайна сметка успяваме да се доближим до вътрешния ѝ свят, да видим човешкото в нея, не само свръхестественото.
Кървавите сълзи са често срещан образ в католицизма. Героите Ви са католици в една силно православна страна...
Образът на Дева Мария, която лее кървави сълзи, според мен подхожда на филма. Харесва ми, че всеки го интерпретира веднага, но по свой начин. И наистина гърците в Гърция не се „смесват“ много с хора от други религии. Изключително важна част от гръцката идентичност е това, че православието не трябва да се поставя под въпрос, нищо не бива да го застрашава. Опитах се моят филм да задава въпроси, а не да дава направо отговорите. Във Филипините и досега има сблъсък между католицизма и езическите вярвания. Някои лечители работят с църквата, други – не, и това също е основа за конфликти. Получи се филм, който различните зрители разбират различно - на запад най-вече чрез съспенса, в Гърция през призмата на социалното, а във Филипините като история за диаспората им.
Не пропускайте „Света Еми“ ДНЕС, 18 март (петък) – от 20:45 часа в Културен център „G8“, представен ЛИЧНО от неговата авторка. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg!
(1).jpg "„За да оцелее, всеки трябва да вземе от другия“ Арасели Лемос за пълнометражния си дебют „Света Еми“")
(1).jpg "„За да оцелее, всеки трябва да вземе от другия“ Арасели Лемос за пълнометражния си дебют „Света Еми“")
