Като погледнете Лиам Нийсън, ще ви се прииска да е някъде наоколо. И разбира се да е от вашия отбор. Той всява респект и подслон с внушителния си ръст и добро лице. Затова и толкова му отиват роли на бащи, покровители, ирландски лидери, треньори, шотлански герои, спасители на евреи.
В момента отново е актуален като баща в “Твърде лично”. Във филма на Пиер Морел той е строг, но не справедлив, а по-скоро предпазлив, много обича и много мрази. Темата на историята е много наболяла и тревожна, защото трафикът на хора се разраства и омаловажаването на проблема с мисли като “на мен не може да ми се случи” винаги води до трагични факти.
“Твърде лично” разказва за отвличане и опита на спасяване. Както във всички филми, в които ще се случи нещо лошо и тук ги има двайсетте минути, в които героите се усмихват и шегуват. Оригинално хрумване е сцената на похищаването на дъщерята. Бащата чува всичко, докато лошото се случва, успява да запази самообадание и да извлече максимално информация. Сякаш с извличането на момичето за краката изпод леглото рязко се променя и скоростта на филма. Режисьорът ни “пуска” плащещо достоверно в проблема и неговата сериозност. В гънките на лицето на Нийсън се отразява цялата сила, която е способен събере от всички свои клетки, за да я да концентрира в спасяването на детето си. Там е и черният страх, който го поглъща, но на който няма време да се поддаде.
Филмът е за емоционално наситеното и “недосегаемо” тийнейджърство, в чийто капан сме попадали всички. За родителите, готови но всичко за детето си, които вечно се притесняват да не стъпи накриво или да не стои гладно. И за некотролируемото разрастване на огромния проблем за трафика на човешки същества. Дано на никой не се случва, но би било хубаво да имаме приятел като Лиам Нийсън наблизо.
0 гласа
Да, би било хубаво да имаме приятел като Лиам Нийсън наблизо.