В изоставена почивна станция, някъде дълбоко в гората, двама мъже, на вид оцелели след апокалипсиса, очакват шефа си – Моторов, да се върне със шейната си от града. Докато навън вие фъртуната, в порутения и зловещ микрокосмос нахлуват поредица странни персонажи – агресивен шофьор на снегорин, истеричен духовник, група кукери… и един по един изчезват обратно във виелицата, за да не ги видим повече. Дебютният игрален филм на Андрей Паунов „Януари“ е адаптация на едноименната пиеса на Йордан Радичков. Още като проект в развитие получава награда на София Мийтингс 2017. На фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ 2021 печели специалната награда на журито и наградата на гилдия „Критика“ към СБФД. Филмът се отдалечава от безплътния и лек радичковски абсурд, като избира вместо това черно-бялата естетика на хоръра, но пък не се отказва от театралния подход. Всяко от действията на героите е превърнато в плашещ ритуал с неясно значение, сградата оживява като кръвожадна машина, а гората навън поглъща героите един след друг без обяснение.
Андрей Паунов познаваме с пожъналите световен успех документални филми „Георги и пеперудите“ (носител на „Сребърен вълк“ от Амстердам IDFA 2004), „Проблемът с комарите и други истории“ (с премиера в „Седмица на критиката“ на 46-ия фестивал в Кан 2007), „Момчето, което беше цар“ (показан за първи път в Торонто 2011), „Да ходиш по вода“.
Ето какво споделиха пред медиите режисьорът Андрей Паунов и продуцентката Ваня Райнова.
Какво те провокира да преминеш от документално към игрално кино?
Андрей Паунов: Освен с документално кино винаги съм се занимавал и с анимационно, и с игрално... Интересно ми е да работя във всички сфери на киното, във всички жанрове. Това е естествено движение. Не мисля, че може да се нарече „отказване“ от документалното и „захващане“ с игрално кино - просто е отваряне на още една врата.
Не е ли рисковано да тръгнеш точно с Радичков?
Андрей Паунов: Рисковано е да започнеш с нещо, което не разбираш и нямаш желание да направиш. Моят стремеж беше да направя само това - и затова с него тръгнах. Всичко друго е рисковано според мен.
Продуцент на филма е Ваня Райнова. Как Андрей те нави да продуцираш такъв рисков проект?
Андрей Паунов: И тя харесва черно-бели филми - беше много лесно.
Ваня Райнова: Лесно ме нави. Сещам се за думите на Франсис Макдормънт от една пресконференция: „За страха от летене човек мисли преди да е излетял“. С други думи, ако не вярваш на пилота - не се качвай на самолета. В случая аз вярвах на пилота - и се приземихме успешно.
Защо избрахте да филмирате точно пиесата „Януари“ и защо точно като хорър филм?
Андрей Паунов: Прекрасно могат да бъдат комбинирани отговорите на тези два въпроса. Точно поради особената жанрова флуидност на Радичков, той дава огромни възможности за интерпретация и отваря ужасно много светове. На мен ми беше интересно да се опитам да подходя към тоя текст и към Радичков с цялата си любов, която идва от неговото творчество, не само от тоя текст. Но същевременно този точно текст ми даде възможност да наблюдавам коктейла от жанрове, които съществуват при него. „Януари“ може да се погледне като екзистенциална пиеса, зависи какво искаш да видиш в него. И точно тази възможност - Радичков да бъде разглеждан в рамките на всички жанрове, които съществуват в него, даде много интересна посока на желанието ми да направя кино от пиесата му.
„Януари“ беше представен в програмата „Бунтовници с кауза“ на международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин в самия край на 2021 година. Как го възприеха зрителите в Естония?
Андрей Паунов: Това издание на „Черни нощи“ беше много специално - по време на една от големите Ковид вълни, с много по-малък състав, имаше предимно автори на филми, двама трима критици. Според мен точно тази атмосфера - всички бяхме затворени в едни хотели, всичко беше забранено, затворено, след десет часа не можеш да излезеш, не можеш да се добереш до бутилка водка - атмосферата допринесе, имаше една „добавена стойност“ за тези, които успяха да видят филма по тоя начин.
Ваня Райнова: Прожекцията в Талин беше нашата първо представяне пред чуждестранни зрители - това винаги е много интересно. Освен всички други жанрове, в които работихме, намирам, че Андрей в този филм е запазил нещо, което го има във всички други негови филми - това е хумора. Иронията. И беше доста интересно в Талин, че всъщност имаше доста смях в залата.
Как работихте със своя съсценарист Алекс Барет и как той прие света на Радичков, който, макар и световен автор, има специфични български концепции в своето творчество?
Андрей Паунов: Първоначално трябваше да го домъкнем тук, да му покажем какво е България и да му обясним контекста. Подготовката беше туристическо-литературна. Първо трябваше той да прочете Радичков. Той от една страна беше доста запален, от друга страна беше объркан. Втората част беше той да дойде тука, да седнем да си говорим, но същевременно да види за какво става въпрос. Но разбира се, във целия процес той беше объркан - и на мен това ми вършеше супер работа. Винаги е проблемно да се съберат хора и се опитват да колаборират върху нещо, като знаят всички отговори - тогава нещо не е наред. Няма центробежна сила. От една страна аз много исках да следвам моето усещане към Радичков и да извадя това, което мисля, че наистина е лично негово. Същевременно исках да имам страничен поглед, който не е местен, който е наивистично загубен и поглежда по съвсем различен начин този текст.
А той с какво те провокира, той как четеше от своя гледна точка Радичков?
Андрей Паунов: Не бих казал, че прочитът е бил различен. Според мен ъгълът от самото начало беше ясен, този текст говори доста ясно още от пръв поглед. Той говори за малкия човек и за това как всички ние сме едни малки пешки в един огромен свят и се опитваме да погледнем отвъд, да видим слънцето, обаче то винаги остава някак надалече. И това е съвсем универсално. То може да се погледне през историята на българското село и глобализацията, Източна Европа и глобализацията, може да се погледне през цялата ни планета и другите планети, живота и смъртта, края на света... Така че не мисля, че е имало обърквания. Бяхме много наясно накъде вървим. Но, детайлите, всички тези неща - мисля, че той опитваше да разбере ритуала във всичко. За нас двама души да седят на края на света и да пият греяна ракия е ясен ритуал, ние знаем какво седи зад него. А той не разбираше защо е затоплена тази ракия и защо я пият сутринта. И трябваше да го разведем, да го черпим ракия и той да се ориентира, да разбере българския абсурд през документален подход.
Гледайте „Януари“ на откриването на Международния конкурс на СФФ тази събота, на 12 март от 17:30 ч. в кино „Люмиер“. Другата възможност да го видите в рамките на фестивала е на 15 март от 15.15 ч. в Дома на киното.
.jpg "\"Януари\" по Радичков и Андрей Паунов")
.jpg "Ваня Райнова")
Продуцент на филма е Ваня Райнова. Как Андрей те нави да продуцираш такъв рисков проект?(2).jpg "Андрей Паунов")
