Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии Яж, моли се и обичай

Яж, моли се и обичай
Яж, моли се и обичай или по пътя на промените с една хубава жена
Cinefish.bg

Рецензии
Яж, моли се и обичай

28.09.2010, 18:37  |   Видяна: 7457  |   синефиш.бг  |   РЕЦЕНЗИЯ

от Александър Райчев

ПО ПЪТЯ НА ПРОМЕНИТЕ С ЕДНА ХУБАВА ЖЕНА

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, коитo спират дъха ни.

Тези думи на великия американски комик Джордж Карлин може и да са послужили за вдъхновение на истинската Елизабет Гилбърт да изостави уредения си живот и дългогодишен съпруг, за да се впусне в търсенето на нови хоризонти.



Или поне в екранизацията на собствените й мемоари „Яж, моли се и обичай” Джулия Робъртс, пресъздавайки образа на истинската писателка, споменава пред най-добрата си приятелка, че иска да обикаля света и просто да се прехласва пред местата и хората, които ще срещне по пътя.

Интересно е как едноименният роман вече 187 седмици присъства в класацията на Ню Йорк Таймс за бестселъри и получава предимно позитивни отзиви от критиците, докато в същото време появилата се наскоро филмова версия бе подложена на силна вълна от негативизъм, както от публиката, така и от пресата.

Признавам, че не съм чел книгата на Елизабет Гилбърт и не мога да дам мнение за нея. Но вече два пъти гледах филм, който е приблизително 140 минути, без да се почувствам отегчен в нито един момент. И без да се замислям особено бих го препоръчал на всеки, който е готов да рискува и да гледа филм, който не е част от модната вълна 3D продукции, заснети на син/зелен екран и населявани от всякакви извънземни същества и костюмирани герои, избиващи се на фона на гигантски катаклизми, които заплашват да затрият я Земята, я някоя друга измислена планета.



Сред основните недостатъци, които се изтъкват e липсата на достатъчно убедителна причина героинята да изостави изградения си живот и да тръгне по широкия свят. Още повече, че оставя след себе си 8 годишен брак и съпруг, който все още вярва, че я обича, въпреки липсата на каквото и да е желание да я придружи по време на екзотична командировка. Мнозина биха казали, че една презадоволена американка чисто и просто съсипва един идеален брачен живот просто ей така, без основателна причина. Това с пълна сила важи, ако сравним живота й с живота на милиарди обитатели на нашата планета, които ежедневно водят физическа битка за оцеляване и не им остава време за излишни размисли над смисъла на битието, да не говорим, че мнозинството въобще не доживяват до 32 годишна възраст. От друга страна за тези, които имат щастието и правото на избор, би било наистина непростимо да се примирят и да вървят в познатото русло на ежедневието, без да сa опитали да постигнат нещо повече и да намерят истинско щастие.



Друг проблем за някои е „обсебването” на филма от Джулия Робъртс, която буквално е във всяка сцена. Интересно ми е обаче как това може да е проблем въобще. В крайна сметка предполагам, че филмът ще се гледа предимно от почитатели на "Хубава жена", а всички останали, които по принцип имат нещо против носителката на "Оскар" за "Ерин Брокович"....е, за тях не виждам причина да посетят прожекцията на "Яж, моли се и обичай". А честно казано за актриса с над 20 години кариера в Холивуд и роли в заглавия като „Майкъл Колинс”, „Теория на конспирацията”, „Мексиканецът” и „Бандата на Оушън” е съвсем нормално от време на време да участва във филми, които залагат основно на нейната харизма, а не ансамблово изпълнение. Все пак филмът не е „Корабокрушенецът” или „Аз съм легенда”, при които зрителят няма особен избор кой точно актьор да гледа на екрана. Във времена, в които в Холивуд обявяват за звезда всяка невръстна актриса, снимала се в поредната вампирска тъпотия или друго подобно недоразумение, е повече от щастие да видиш по екраните филм с една актриса, която извоюва името си още по времето, когато понятието „филмова звезда” беше изпълнено със съдържание.



А Джулия Робъртс е все така магнетична на екрана. Широката й усмивка и неповторимо заразителен смях продължават безпогрешно да вършат своята филмова магия и са способни да повдигнат настроението на почитателите й, било то и само за два часа и половина в мрака на киносалона. Отдавна на Джулия Робъртс не й се е налагало сама да изнесе цял филм на плещите си, но в интерес на истината и тук тя е подпомогната от множество великолепни актьори, които дават своя принос за успеха на продукцията.

Още в родния Ню Йорк главната героиня за кратко време преоткрива любовта в лицето на прохождащия актьор Дейвид, който обаче се оказва прекалено далеч от пътя, по който Елизабет би искала да върви. За втори път тази година (след комедията „Луда нощ”) Джеймс Франко се озовава в кратка роля, залагаща предимно на външния му вид. Няма как да не признаем, че Франко притежава рядък екранен магнетизъм и само може да се надяваме, че предстоящият филм на Дани Бойл (носител на "Оскар" за „Беднякът милионер”) „127 часа” най-сетне ще докаже на публика и критика истинските актьорски заложби на младия актьор.



Първата част от пътешествието на Елизабет Гилбърт я отвежда в Италия, където тя преоткрива апетита си за хубава храна в компанията на истински италианци и една чаровна шведка, които й връщат вярата в силата на семейството. Неизвестни за световната публика, всички местни актьори се справят повече от прекрасно с ролите си и придават ярък колорит и очарование на италианската част от приключенията на главната героиня.



Следва престой в Индия, който разкрива на Елизабет, че не е нужно да си на точно определено място, за да преоткриеш вярата в Бог, защото Той е винаги с човек, който вярва преди всичко в себе си, съпричастен е със съдбата на другите и е готов да се моли за тяхното благоденствие. Тук тя среща Ричард от Тексас, преживял тежка лична трагедия преди години и борещ се за изкупление. В ролята влиза номинираният за "Оскар" Ричард Дженкинс. За съжаление страхотното му изпълнението в „Посетителят” на Тод МакКарти не достигна до широката българска публика, но с „Яж, моли се и обичай” тя получава шанс да се докосне до безспорния талант и професионализъм на актьор, който вече повече от 30 години е част от американската филмова индустрия.



Финалът на историята отвежда Лиз на остров Бали – едно от малкото места по Света, което остава относително незасегнато от всички процеси на глобализацията; един истински земен Рай, който всеки би поискал да посети веднага след финалните надписи на филма. Тук тя среща любовта в лицето на Фелипе, в чиято роля влиза може би най-голямата звезда на испанското кино в днешно време – Хавиер Бардем. На него му приляга еднакво добре да бъде садистичен убиец в шедьовъра на братя Коен „Няма място за старите кучета” (за който получи своя първи "Оскар") и да омайва женските сърца в придобилия голяма популярност филм на Уди Алън „Вики Кристина Барселона”. С непринудената си игра и откритата чувствителност на своя герой Бардем отново безпроблемно печели симпатиите на зрителите.



Актьорската игра е подкрепена от екип истински професионалисти, които помагат на Раян Мърфи (създател на хитовите телевизионни поредици „Клъцни/срежи” и „Веселие”) да заснеме втория си пълнометражен филм.

Операторската работа на двукратния носител на "Оскар" Робърт Ричардсън („Взвод”, „Уолстрийт”, „Убийци по рождение”, „Казино”, „Авиаторът”, „Убий Бил”, „Злокобен остров”) в комбинация с музиката на Дарио Марианели (носител на "Оскар" за „Изкупление”; „Гордост и предразсъдъци”, „Солистът”, „Агора”) ни кара не само наистина да почувстваме пулса на всяко едно от местата, които Лиз Гилбърт посещава по пътя си, но й без съмнение да породи желание за пътешествие у мнозина зрители.

Яж, моли се и обичай” не е нито „Форест Гъмп”, нито „Седем години в Тибет”, но това предполагам трябва да е ясно на всеки запътил се към киносалона. Обаче на фона на повечето холивудски продукции в последно време и още повече сред тези, получаващи световно разпространение, филмът определено заслужава вниманието на публиката, която получава шанс да си припомни как се снимат филми, които не залагат на ефекти, чудовища, простотии, минаващи за хумор, и прочие трикове, преобладаващи на големия екран. А ако след прожекцията изпитате желание да се впуснете в свое собствено приключение и да преоткриете себе си, не се колебайте дълго, защото по думите на поета Пеньо Пенев „Човекът е човек тогава, когато е на път!”

Още рецензии:
Уолстрийт: Парите никога не спят
Дявол
Германия мръсна приказка
The Killer Inside Me
Американският приятел
Паника

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното

4 Коментара подреди по:  нови  стари  рейтинг 
 
lus Неутрално
1 13.11.2010, 06:00
Оценка: -1
1 гласа

Как?

 
 
 
behwolf Неутрално
2 13.11.2010, 05:59
Оценка: 0
0 гласа

мали,аз как го прочетох

 
 
 
lus Неутрално
3 12.11.2010, 09:50
Оценка: 0
0 гласа

Истински ме размесели онагледяването на "Как се учи италиански език"

 
 
 
netfocus Положително
4 28.09.2010, 07:36
Оценка: 0
0 гласа

 
 

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg