“Вода за слонове” е екранизация по едноименния бестселър на Сара Груен, разкриваща ни една епична история за забранена любов пламнала в магическо място, което крие приключения, красота и опасности за дръзналите да го посетят.
Бедният студент по ветеринарна медицина Якоб се влюбва в Марлена, която е звезда в програмата на цирк от една отминала епоха. Те преоткриват красотата под купола на цирка и се сближават докато се грижат за един специален слон. Преодолявайки всички препятствия, включително жесток и тираничен съпруг, Якоб спасява Марлена от нещастния й живот и те двамата заживяват заедно до края на дните си.
След публикуването си през 2006 “Вода за слонове” на Сара Груен постига голям успех и прекарва 12 седмици в класацията на Ню Йорк Таймс за бестселъри. Книгата продължава да реализира значителни продажби и до днес. Читателите по целия свят откликват на историята и съпреживяват любовта, радостта и трудностите, пред които са изправени героите на Сара Груен. „Основната тема на “Вода за слонове” е любовта във всичките й форми – между мъже и жени, в семейството, между хора и животни,” споделя авторката на романа. „Разказва за начина, по който се отнасяме един с друг – понякога добре, а друг път не толкова похвално.”
Сред многото почитатели на романа е и Рийз Уидърспун. „Това е една чудесна история за любов, надежда, избавление, втория шанс и откриване на щастието,” споделя носителката на „Оскар”. Уидърспун влиза в ролята на Марлена, чиито блестящи очи и коса, порцеланова кожа и искрящи розови пайети в комбинация с умението й да контактува с животните я правят атрактивен и грациозен изпълнител. Но личният й живот далеч не й носи толкова щастие, колкото работата на манежа. Тя е в капана на сложен брак със собственика на цирка Аугуст, който умее да налага присъствието си и може еднакво добре да очарова, прелъсти или нападне своята цел.
Звездата от „Здрач” Робърт Патинсън също е един от множеството фенове на света създаден от Сара Груен. „Някой ми изпрати книгата и веднага щом я зачетох почувствах моментална връзка със съдбата на героите,” спомня си актьорът. Патинсън влиза в ролята на преживялия лична трагедия Якоб Янковски, който се скита без цел и посока, докато не избира случаен влак, който се оказва дом на цирка „Братя Бензини.” Именно този влак ще го отведе до Марлена и любовта, която никой от двамата не е очаквал.
Скоро след публикуването на книгата започват и дискусиите за филмовата й адаптация. В края на 2008 продуцентът Гил Нетър („Марли и аз”) разговаря с Франсис Лорънс („Аз съм легенда”) относно възможността да режисира филм по романа. „Прочетох книгата на един дъх,” спомня си Лорънс. „Това е изключително въздействаща история, която е разположена в свой много подробно описан и комплексен свят. Допаднаха ми героите и емоциите, които историята предава.”
Лорънс се фокусира върху отношенията между Марлена и Якоб, както и върху педантичното пресъздаване на света, така подробно описан от Сара Груен. „Връзката, която изградихме между двамата главни герои във филма, е нещото, от което съм изключително доволен,” споделя режисьорът. „Якоб моментално се влюбва в красотата, силата, очарованието и увереността на Марлена. Тя обаче се е обградила с високи стени и се доверява трудно на хората. Якоб започва постепенно да руши стените и се превръща в човека, който Марлена едва ли е очаквала.”
Освен към героите, Лорънс е привлечен от възможността да пресъздаде живота на един пътуващ цирк. „Винаги са ме интригували цирковите трупи от 20-те и 30-те години на 20 век. Носят някакво по-специално усещане със своите парни влакове, шарени тенти, елегантни изпълнители и екзотични животни.”
Лорънс и продуцентът Ерик Щоф се обръщат към номинирания за „Оскар” сценарист Ричард Лаграванезе („Кралят на рибарите”) със задачата да адаптира романа на Сара Груен за големия екран. Всички са наясно с очакванията спрямо една толкова популярна и обичана книга, и добре си дават сметка колко трудно е да сведеш 400 страници литература до сценарий, с който да работиш по дългоочакваната екранизация. „За пръв път работех съвместно със сценарист по адаптирането на книга и исках да се придържаме максимално близо до темите и тона на литературния първообраз,” споделя режисьорът. „Няколко ключови момента трябваше задължително да присъстват, но част от забавлението при създаването на филма е и добавянето на нови идеи, които ще сработят по-добре на екрана.”
„Когато работиш с толкова популярна и обичана история трябва да откликнеш на очакванията на публиката, но в същото време е важно да се отбележи, че в главата на всеки читател изникват различни образи, вдъхновени от романа,” обяснява Лаграванезе. „Филмовата адаптация е просто един от многото възможни визуални варианти на историята, част от чиито епизоди са останали в страниците на книгата, защото естеството им не отговаря на филмовата динамика.”
Основната задача пред режисьор и сценарист е да направят тримата главни герои значително по-активни и да хвърлят повече светлина върху миналото на Якоб и Марлена. „Искахме мотивацията на всеки от героите да е ясна и да е значително по-сложно да се определи кой е добрия и кой лошия в историята, защото всеки има своите основания за постъпките си и никой не е 100% невинен,” казва Лаграванезе.
„Марлена е сираче, работещо като шивачка в магазин за дрехи,” обяснява Уидърспун. „Аугуст я открива при посещението на цирка му в града и веднага е запленен от нейната красота. Кани я да се присъедини към цирка и да тренира конна езда, за да се превърне в една от звездите на шоуто. Марлена заменя бедността с възможността за слава, но всяко решение има своите последствия. Аугуст също няма свое семейство и е изградил живота си около пътуващия цирк, който сам е създал от нулата.”
Промяна спрямо книгата е обединяването на двама от героите на Груен в един – съпругът на Марлена Аугуст, който е и главен дресьор на животните, с чичо Ал – жестокия собственик на цирка. „Така създадохме един още по-опасен герой в лицето на Аугуст, което работи чудесно за целите на филма,” обяснява Лаграванезе. Сценаристът обогатява и спомените на вече остарелия Якоб за преживяванията му в цирка на братя Бензини и отношенията с дългогодишната му любов Марлена.
Самата Груен е впечатлена от сценария. „Мисля, че промените са брилянтни,” споделя авторката. „Писането на сценарий е съвсем различно от писането на роман. Франсис и Ричард взеха материал, който нормално се чете поне за 14 часа и го сведоха до филм, който може да изгледате за 2, като в същото време по никакъв начин не накърниха моята история.”
Още преди да се започне работа по сценария Уидърспун потвърждава желанието си да участва във “Вода за слонове”. „Рийз оказа неимоверна подкрепа при разработването на героинята й още от първите дни на проекта,” възхищава се Лорънс. „Тя е фантастична актриса, която блести с уникална красота, обича животните и не се страхува да опита всичко. Марлена е сурова и силна героиня, каквато Рийз също може да бъде в живота.”
За разлика от Марлена Якоб е отгледан в любящо семейство. Но точно преди да завърши ветеринарна медицина родителите му загиват в автомобилна катстрофа. Емоционално съсипан и останал без пари Якоб е принуден да напусне университета. Младият мъж тръгва да се скита безцелно и импулсивно скача във влака обслужващ цирка на братя Бензини. Седем десетилетия по-късно вече остарелият Якоб се пита, „Аз ли избрах влака или той избра мен?”
Без други планове за бъдещето Якоб решава да се присъедини към трупата. Принуден е да започне от най-ниското стъпало в йерархията на цирка, но скоро собственикът Аугуст научава за познанията му по ветеринарна медицина и му възлага грижите за всички животни. Това приближава Якоб до Марлена, която е звездата на шоуто. „Якоб веднага е привлечен от красотата и харизмата на Марлена,” казва Патинсън. „Той забелязва и силната й връзка с животните, с които работи по време на номерата, което е още една обща черта, която двамата споделят.”
Патинсън е почитател на романа и е заинтригуван от възможността за филмова адаптация след като прочита сценария. „Франсис и Ричард са намерили начин да обогатят историята още повече,” споделя актьорът. Режисьорът се убеждава, че Патинсън е правилния избор за ролята след няколкочасов разговор помежду им. „За мен Роб беше Якоб Янковски,” обяснява Лорънс. „Той е умен, чувствителен, силен и уверен.”
„Якоб е мистериозен и тих човек; предпочита да наблюдава хората и има интуитивна връзка с животните, както и дълбок поглед върху човешката природа,” казва за героя си Патинсън.
Най-добрите черти от характера на Якоб и уменията му се засилват в присъствието на Марлена. В началото тя не иска да има нищо общо с новодошлия, но когато Якоб се притича на помощ на любимия й кон двамата споделят миг на близост и нежност, от която няма как да се отърсят впоследствие. Между тях обаче стои мрачна сила в лицето на Аугуст – харизматичния собственик на цирка, който в един момент се държи като тиранин, а в следващия като грижовен патриарх на голямо семейство. По същия начин и любовта му и грижовността към Марлена може да се преобразят за секунда в гняв и жестокост. Веднъж видял тъмната му страна Якоб решава да стори всичко по силите си, за да освободи Марлена от тиранията на Аугуст.
Уидърспун не пести похвали за работата на Кристоф Валц (носител на „Оскар” за „Гадни копилета”), който успява да пресъздаде по перфектен начин двете противоречащи страни в характера на героя му и да разкрие мрака в душата на Аугуст. „Кристоф се присъедини към проекта с огромна привързаност към героя и историята,” споделя Франсис Лорънс. „Той внесе ключова смесица от интелигентност, острота и хумор в образа на Аугуст.”
Валц е решен да остави оценката за изпълнението му в ръцете на публиката, но не пропуска да изрази възхищение от работата на дресьорите, които се занимават с животните в цирка. „Не бих имал търпението да тренирам, което и да е животно, защото аз едва имам търпението да изиграя дресьор на животни,” шегува се Валц. „Възхищавам се на нашия основен треньор на слонове в лицето на Гари Джонсън, който е спокоен, съсредоточен и търпелив. Присъствието му ме кара на свой ред да се чувствам спокоен и уверен около животните,” споделя актьорът.
Звездата на шоуто е слоницата Роузи, която е висока почти 3 метра и тежи 4 тона. Във филма Аугуст купува Роузи от западащ цирк с надеждата да съживи собственото си представление. Едва ли и подозира обаче, че слонът ще му донесе не само финансов успех, но ще спомогне и за сближаването между Марлена и Якоб.
В ролята на Роузи е слонът Тай – ветеран във филмовия бизнес на възраст 42 години с участия в „Bigger than life” и „Книга за джунглата.” Тай моментално се превръща в любимец на целия екип, който се възхищава на спокойствието, демонстрирано от огромното животно сред хаоса на една голяма снимачна площадка.
Уидърспун развива особено близка връзка с Тай, защото има най-много общи сцени със слона. Актрисата започва тренировки няколко месеца преди начало на снимачния процес, защото трябва да се научи как да се държи с истински голямата звезда на филма, как да се качва по хобота й и как да прави салто върху гърба й. Цирковото училище на Уидърспун включва още конна езда и тренировки на трапец.
Робърт Патинсън също е впечатлен от Тай. „Никога не съм бил близо до такова огромно животно, което в същото време е толкова грациозно и внимателно към хората около себе си,” споделя актьорът.
Създателите на филма отделят специално внимание на сцените, в които Аугуст бие слона. Екипът по специални ефекти и дресьорът Гари Джонсън използват редица трикове, които ще накарат публиката да повярва в достоверността на случващото се на екрана, докато в действителност Тай не е докоснат и по най-лекия начин от когото и да било, за което следят от Асоциацията за хуманно отношение към животните.
ПОД КУПОЛА НА ЦИРКА
За да реализира визията си за живота в един цирк от времето на Голямата депресия, Лорънс работи съвместно с екипа сценографи в стремежа си да слее автентичното с романтично усещане за една отдавна отминала епоха. „Всички, които се присъединиха към проекта изпитват дълбока привързаност както към конкретния исторически период, така и към цирка,” споделя режисьорът.
Основният декор е построен в Пиру, Калифорния. Мястото е избрано поради близостта с дома на екзотичните животни, необходими на продукцията, а също и заради наличието на железопътна линия, която може да бъде използвана при снимките. Внушителният цирков парад е заснет в студиото на Twentieth Century Fox, а в Чатануга, Тенеси, екипът успява да заснеме влакови композиции от 30-те години на миналия век.
Базираната в Пиру продукция включва основната шатра на цирка, менажерия за животните, тента за екзотичните танцьорки, самостоятелна палатка за Марлена и няколко по-малки шатри. Най-голямата е с размер 49 на 31 метра и побира до 800 души. „Целта ни бе да построим собствена циркова площадка, в която да имаме свободата да снимаме по какъвто начин сметнем за добре,” обяснява Франсис Лорънс. „Нашият цирк е напълно автентично отражение на второкласните циркови трупи от епохата, която описваме във филма. Всяка сутрин се потапяхме в атмосферата на 30-те години на 20 век и зрителите със сигурност ще се почувстват по същия начин.”
Създателите на филма са подпомогнати от детайлните описания в романа на Сара Груен, които сами по себе си карат читателите да си представят най-живо звуците, картините и миризмите на един борещ се за оцеляване цирк от преди 80 години. За неповторимата визия на “Вода за слонове” допринася работата на сценографа Джак Фиск, който е известен предимно от дългогодишното си сътрудничество с бележития режисьор Терънс Малик („Тънка червена линия”); операторът Родриго Прието, чието проникновено разбиране за визуално и драматично значимото е видно във филми като „Планината Броукбек” и „Уолстрийт 2: Парите никога не спят”; и двукратно номинирата за „Оскар” дизайнерка по костюми Жаклин Уест („Странният случай с Бенджамин Бътън”).
„В определени моменти при влизането под купола на изградения от нас цирк имах чувството, че пътувам във времето и наистина се пренасям в една отминала епоха. Тези моменти ме правят истински щастлив, защото показват колко добра работа сме свършили,” споделя Лорънс.
Реалистичната визия се дължи в голяма степен на задълбоченото проучване, проведено от Джак Фиск. Той прекарва дълги часове в четене на книги за периода и преглеждане на стотици фотографии. „На старите черно-бели снимки може да се видят цялата мръсотия, петна, кал, прах и мухъл по тентите на цирка. Всичко изглежда много реално и осезаемо, а именно това искахме да постигнем и ние с нашите декори,” обяснява сценографът на продукцията.
Работата на дизайнерката по костюми Жаклин Уест е от основно значение за изграждането на контраста между блясъка на цирка и света извън него по време на Голямата депресия в САЩ. Костюмите на основните герои, сред които Аугуст и Марлена, преливат от цветове, докато хората на заден план носят по-приглушена палитра, която отговаря на мрачната историческа епоха. „Исках всички цветове и блясък да са съсредоточени в цирка, който ярко да контрастира с едноцветната заобикаляща среда,” казва Жаклин Уест.
Костюмите на Марлена копират костюмите на филмовите звезди от 30-те години. Вечерните й тоалети отговарят на дрехите, с които актриси като Джийн Харлоу, Карол Ломбард и Констанс Бенет са дефилирали в обществото.
Признание за постигнатото от екипа на филма са думите на самата Сара Груен при посещението й на снимачната площадка. „Останах без думи,” споделя авторката. „Преди няколко години всичко бе само в главата ми, а да видя толкова детайлното му визуално изображение бе сюреалистично изживяване.”
„Хората винаги са искали да получат своя ден в цирка – радостно изживяване, което ги откъсва от ежедневието им,” казва Рийз Уидърспун. „Надявам се, че с “Вода за слонове” сме създали именно филм, който да забавлява хората по най-добрия начин.”
„Причината да режисирам “Вода за слонове” е наличието на любов, сбъднати желания, избавление, магия и красота в историята. Надявам се публиката също да обикне филмът, в който всички вложихме толкова много,” обобщава Франсис Лорънс.
