Невинна млада принцеса, зла мащеха, чаровен принц и седем малки мъже, живеещи в гората - елементите от най-новия епос на Тарсем Сингх може да изглеждат познати, но зрителите ще бъдат изненадани и очаровани от новите обрати, които режисьорът влага в класическата история.
Според продуцента Бърни Голдман, който разработва първоначалната идея за "Огледалце, огледалце" с продуцента Джош Пейт и сценаристката Мелиса Уолък, те са били вдъхновени от снимка, представяща истински фотомодел като приказна героиня. "Това, което тръгнахме да правим, бе неанимирана екшън-версия на класическата приказка за Снежанка. Осъзнахме, че това е страхотна история, която никога не е била пресъздавана с живи актьори."
Търсейки режисьор, който да превърне концепцията в реалност, Голдман казва, че Тарсем Сингх е бил очевидният избор. "Тарсем бе идеалният човек, който да режисира този филм," казва Голдман. "Той знае как да подсили историята с цветове и светлини, и се чувства напълно комфортно при мащаба, който искахме за този филм. Няма друг като него."
За Сингх, който довършвал работата си по епоса Войната на боговете 3D за Relativity, този проект бил шанс да пробва нещо, което не бил правил дотогава - семеен филм, който комбинира елементите на екшън, комедия и интрига с неговата обичайна визуална пищност. "Това бе един от малкото проекти, които ме заинтригуваха," казва Сингх. "Той е доста различен от другите ми филми, и много исках да осъвременя тази класическа и вечна история."
След привличането на Сингх, сценарият започва да се оформя като зашеметяващ кино-спектакъл, обилно подсилен с хумор и романтика. Сингх и Голдман решили, че най-добрият начин да започнат търсенето на уникален поглед върху класическата приказка, бил да се завърнат към оригиналната история. Те открили изобилие от варианти. "Историята всъщност съществува от 500-600 години в Европа - в много различни страни и в различни версии," казва Голдман. "Ние успяхме да съвместим наученото по време на проучването в концепцията на нашия филм."
Сингх обяснява "Да се върнем и да прегледаме оригиналната история бе много важен процес. Има хиляди различни вариации, разработени след първото написване на приказката. Тези вариации ни осигуриха много вдъхновяващи идеи, използвани впоследствие във филма."
Например, в някои от ранните версии, джуджетата си изкарвали прехраната като крадци по пътищата. По думите на един от героите "те крадат от богатите... и задържат откраднатото". "Решихме, че ще бъде интересно да се върнем към този вариант," добавя Голдман. "Това придава съвсем различна страна на техните герои. Те са били отритнати от обществото, и това е тяхното отмъщение. В някои от версиите открихме и някакъв вид звяр, живеещ в гората, затова решихме да включим и тази част в нашата история. Тогава преработихме ролята на краля, като добавихме мистерията около него."
В допълнение към историческите превъплъщения на историята за Снежанка, Сингх използвал и значителното си въображение като източник на вдъхновение. "От самото начало знаех, че основната част от повествованието ще бъде върху отношенията между кралицата, Снежанка и принцът," споделя той.
Голдман е уверен, че филмът ще се хареса на зрители от всички възрасти, и би желал да го види как заема достойно място до другите филмови адаптации на класически приказки. "Надяваме се, че това ще бъде филм, който с години ще остане любим на семействата и ще пренапише историята за Снежанка."
НАМИРАНЕТО НА НАЙ-КРАСИВАТА
След като Сингх и Голдман прецизирали историята на ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ, героинята, която обикновено се крие във фона, започнала да изпъква на преден план като злодей със сложни мотиви. "В най-известната версия на приказката, мотивацията на кралицата е суетата," пояснява Сингх. "В нашия филм, тя търси повече власт. Тя иска да контролира кралството, а нейната красота е по-скоро средство за постигане на целта й."
Лукава, суетна и без капчица морал, кралицата спокойно можела да стане класически злодей, но Сингх имал по-фина идея, и направил избор, който наглед противоречал на здравия разум. Да изиграе въплъщението на злото, той искал актриса, която в очите на зрителите е пълната противоположност на това. "Аз видях кралицата като зла, мрачна и злобна, но същевременно неустоимо чаровна," признава режисьорът. "Джулия Робъртс е толкова харизматична, че успя да изиграе ролята съвсем лесно."
Робъртс използва характерния си магнетизъм, за да се превъплъти в безскрупулна чародейка, която желае богатия и красив млад мъж, и изпитва безгранична неприязън към доведената си дъщеря. "Тя бе първият ни и единствен избор за ролята," казва Голдман. "Нейният смях и усмивка я превърнаха в икона. Тук тя използва същите неща, за да се превърне във въплъщение на злото. Бе много забавно да се види нейният имидж, обърнат с главата надолу."
Въпреки нетипичната роля, Робъртс й придава нови измерения. "Кой може по-добре да изиграе злата кралица от любимката на Америка?" пита продуцентът Кевин Мишър. "Да искаш от човек с огромна личност като Джулия Робъртс да изиграе един от класическите злодеи в приказната история, бе огромен шанс за нещо свежо и новаторско." Вече запозната с творбите на Сингх, Робъртс моментално е заинтригувана. "Неговите филми са много визуални, оригинални и интересни," споделя тя. "Винаги съм се чудила как се получава. Неговото безстрашие придаде невероятно чувство за целокупност на филма, което позволи на актьорите да реализират пълния потенциал на героите си. Приказката на братя Грим е само няколко страници, а филмът на Дисни, който няма нищо общо с нашия филм, позволява само ограничена интерпретация на героите. Тарсем разказа историята в много по-голям мащаб."
Робъртс казва, че многостранния аспект на нейната героиня е още един стимул да приеме ролята. "Имаме елемент на двойна личност, който е много интригуващ," обяснява носителката на Оскар. "Виждаме кралицата в нейното ежедневие, а след това виждаме и отражението й в огледалото. Кралицата в огледалото е много по-спокойна и хладнокръвна. Тя притежава силата и увереността, които кралицата се опитва да поддържа."
Но в сърцевината си, филмът си остава историята на една млада жена, която е изправена пред много предизвикателства. Както го описва Робъртс "Кралицата е само конфликтът. Лили Колинс е впечатляваща като Снежанка. Тя изглежда точно както аз бих искала да изглежда Снежанка. Бях напълно омагьосана от нея, понеже тя е младо момиче, а вече е професионалист. И е много добър човек, защото моята героиня се държи толкова злобно с нея, а тя бе винаги мила с мен."
Колинс, която вече впечатли зрителите с ролите си в Невидима зона и Отвлечен, гледала с благоговеене как Робъртс се преобразява. "Джулия има усмивка, която всички много обичат, но тук тя я използва по много зловещ начин. Снежанка е млада и наивна - тя не осъзнава злата природа на кралицата. В началото, тя има надмощие, но в самия край Снежанка използва собствените й думи срещу нея. Бе изключително шантаво да съм гадна към Джулия Робъртс."
Създателите на филма организирали огромен кастинг в търсене на актрисата, която да пресъздаде невинността и решимостта на Снежанка, прекарвайки цял месец в прослушване на над 300 млади жени, преди да открият Колинс. "Още щом се появи, всички знаехме, че Лили бе нашата Снежанка," казва Мишър. "Тя бе на прослушване на първи април, а когато нейният агент й се обадил след 24 часа, тя решила, че това е първоаприлска шега. Бе много трудно да открием съвременна актриса, която да олицетворява грацията на Одри Хепбърн и класата на Елизабет Тейлър, и да изглежда недокосната от съвременните грехове. Лили олицетворяваше класическата доброта, от която се нуждаеше героинята й."
Голдман допълва "Снежанка е обичана от природата и обича природата. Колкото и да е красива външно, тя е движена от вътрешната си красота. Днешните млади момичета са толкова вещи, че на 21 години изглеждат сякаш са на 35. Но Лили изглежда млада и невинна. Тя излъчва искреност - не само на екрана, но и в истинския живот. Точно това търсехме."
Този преразказ на историята осъвременява героинята, според Колинс. "Много ми хареса идеята, че модернизираме Снежанка. Тя започва като типичната принцеса-момиче, която всички познават - с ококорени очи и наивна. Заключена е в кулата, няма представа какво се случва навън, но все пак се превръща в момиче, които се бори за нещата, в които вярва. Щом приеме каква е, Снежанка успява да се отвори за света и да се превърне в млада жена."
Ухажорът на Снежанка - принц Алкот - също е изваден от рамките на приказните образи и трансформиран в по-съвременен герой. Изигран от Арми Хамър, принцът е важна фигура в конфликта между Снежанка, която моли за неговата помощ, за да си върне трона, и нейната мащеха, която планира да се омъжи за красивия млад мъж по какъвто и да е начин. "Има много малко актьори, които могат да покажат чувствата на достойнство и благородие, както и на забавност, а понякога и на глупавост, изисквани от филма," признава Мишър. "Арми върви по тази тънка граница с такава липса на надутост, че това е много освежаващо. Той е човек, когото мъжете ще приемат като пич, а жените ще се влюбят в него. Това е истинската дефиниция на филмова звезда."
Хамър, който е висок 1,96 метра и е с класическа красота, е роден за тази роля, според Голдман. "Ако имаше принц на Америка, това щеше да бъде Арми. Той е много красив мъж с внушителен външен вид, но в този филм виждаме съвсем друга негова страна. Той е толкова достъпен, чаровен и забавен. Всички на снимачната площадка имаха чувството, че той е най-добрият им приятел."
Робъртс се съгласява, че Хамър е идеален за ролята. "Първо, той е прекрасен млад мъж," казва тя. "Ние имахме няколко много дълги сцени заедно, и той беше отлично подготвен и много забавен. Той внесе много хумор и добросъвестност. На човек просто му се иска да види още и още от него."
Шансът да работи с Робъртс е бил голям стимул за Хамър да приеме ролята. "Тя вложи цялата Джулия, което е фантастично. Бе много впечатляващо да я гледаш как работи, защото тя напълно контролира всичко - всяко движение, всеки жест - всичко е прецизно. Зрителите ще видят Джулия, каквато не са виждали досега."
Хамър признава, че първоначално е бил скептичен за ролята на чаровния принц. "Звучеше толкова захаросано. Но аз обсъдих притесненията си с Тарсем, и той ме увери, че аз ще помогна за създаването на героя. Той каза, че иска да направи филм за намирането на кураж, за намирането на любов, и за намирането на твоето място в света, изпълнен с много хумор и страхотна актьорска игра. Неговият ентусиазъм бе заразителен. Той влага неизчерпаемо оживление на снимачната площадка, и във всичко влага 100 процента."
За разлика от оригиналната приказка, създателите на филма добавят важният герой от двора на кралицата - Брайтън, верен, но несръчен прислужник. "Брайтън запълни ролята на ловеца от старите истории," казва Голдман. "Това е много сложна роля. Той е човекът, който решава дали Снежанка ще живее или ще умре, но той е също и съюзник на кралицата. Докато оглеждахме различни актьори до Джулия, филмът започна да се оформя точно какъв ще бъде."
Като многострадален прислужник на кралицата, Брайтън дава всичко от себе си, за да й угоди. Но той е вечно разочарование за нея. Ролята е поверена на носителя на награди Тони и Еми Нейтън Лейн.
Отношенията между Лейн и Робъртс стават едни от основните комични сцени във филма. "Двамата заедно създадоха едно чувство на закачливост насред злините, които планират," казва Мишър. "Те са злодеи за възрастните, но и много комични за децата. Ролята първоначално бе замислена като малка, но като имаш актьор с таланта на Нейтън, тя се превръща в звездна."
След като е изоставена в гората от Брайтън, Снежанка се озовава сред вечно спореща група бунтовници, никой от които не й стига дори до брадичката. Сингх преобразява познатата група весели миньори в свадлива шайка бандити, които са се обърнали към престъпленията, след като са били принудени да изоставят комфортния си живот в селото. "Кралицата, която се интересува от външната красота, ги е прокудила, защото не отговарят на физическия й идеал," обяснява Голдман. "Този детайл добавя емоционална дълбочина на героите към повествованието."
За преобразените роли на джуджетата, Сингх намира седем изключителни актьора. "Имахме страхотен късмет с кастинга за филма - същото важи и за тези актьори," отбелязва той. "Енергията и креативността, които те вложиха, бяха феноменални." Вместо да търсят вдъхновение от познатите анимирани фигури, създателите на филма позволили на всеки от актьорите да създаде свой оригинален герой. "Ние първо наехме актьорите, и след това разработихме характерите," обяснява Голдман. "И актьорите участваха в този процес. Всеки от тях трябваше да допринесе с нещо специално, което да помогне на Снежанка да се превърне в жената, в която трябва."
С тази идея, героите на Касапчо, Грим, Полу-халба, Наполеон, Вълчо, Кикотчо и Манджо (съответно Мартин Клеба, Дани Удбърн, Марк Повинели, Джордан Прентис, Себастиан Сарацено, Ронанд Лий Кларк и Джо Гнофо) започват да се оформят. Както обяснява Клеба "Наричат ме Касапчо, защото съм бил главният касапин в селото. Полу-халба е бил местният кръчмар. Грим е бил учител. Всеки от тях идва от различна част на бившето им общество. Тяхната единствена връзка е, че са били прокудени заради ръста си."
Кларк добавя "След като са били прогонени от кралството, седмината стават семейство. Ние се караме непрекъснато, но държим нещата под контрол, защото знаем колко много се нуждаем един от друг."
Сама на света, Снежанка разчита на седмината да я научат как да се оправя. Докато се опознава с нетипичните си наставници, зрителите научават уникалните им качества. "Всеки от нас я учи на нещо различно - как да се бие със сабя, как да се бори, как да се бие мръсно и как да мисли бързо. Но най-важното - учим я да вярва в себе си," казва Удбърн.
Актьорският състав се допълва от номинираната за Оскар Меър Уинингъм като готвачката Маргарет (вярната приятелка на Снежанка в замъка), номинирания за Оскар Майкъл Лърнър като барона (чийто тромави романтични жестове докарват кралицата до пристъпи на ярост) и носителят на наградата на актьорската гилдия Шон Бийн в ролята на краля (доброжелателния, но със злощастна съдба баща на Снежанка).
Качеството на актьорския състав е доказателство за таланта и въображението на Сингх, според Робъртс. "Всеки допринесе с изключителна интерпретация на своя герой," казва тя. "Мисля, че това е защото всички ние имахме огромно желание да работим за Тарсем и да бъдем част от магическата вселена, която той създаде." СЪЗДАВАНЕТО НА МАГИЧЕСКОТО КРАЛСТВО
Едва ли някой, който е виждал предишните творби на режисьора Тарсем Сингх, ще остане изненадан от факта, че ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ е визуален пир за очите. Създадена в огромните студиа на Монреал, снимачната площадка включва мрачна снежна гора, изключително детайлна хижа в кухо дърво, зашеметяваща бална зала за пищните и скъпи празненства на кралицата, както и наглед безкрайна спалня, в която тя да замисля коварните си планове. Фантастичните локации се допълват от разкошните костюми, прически и гримове, които съчетават в себе си както различни векове, така и едновременно автентични исторически детайли и пълни измислици. Както казва продуцентът Кевин Мишър "Тарсем създава смесица от поезия, магия и визуален блясък във всеки филм, по който работи. Той влага широк спектър от влияния - от източна архитектура до западна култура през всичко между тях."
Сингх обяснява страстта си към визуалните детайли по следния начин. "Физическото създаване на алтернативна реалност е красиво изживяване. Аз искам да създам света, в който живеят героите, за да могат актьорите да имат по-добро разбиране как точно да ги изиграят. Създаването този свят бе истинска радост."
Дизайнерът на продукцията Том Фодър, операторът Брендан Галвин и дизайнерът на костюмите Еико Ишиока са работили със Сингх по три предишни филма. Това дълго артистично сътрудничество е ключът към успешното изграждане на декорите. "Том и Тарсем работят заедно по начин, който наистина дефинира визията на филма. Том ни даде страхотни основи за магията и емоциите, които си представяхме. Той е изключителен дизайнер, който ни помогна да изградим героите с работата си." Вместо да разчитат на специални ефекти за създаването на вселената на ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ, филмовите творци предпочитали нормалния начин на снимане, когато е бил възможен. "Да, използвахме зелен екран и невероятни визуални ефекти във филма," признава Сингх. "Но аз исках да направя средата около актьорите възможно най-дълбока и реална. Затова снимачната площадка трябваше да бъде огромна."
Декорите са нещо невиждано за Робъртс до този момент. "Снимачната площадка е сензационна," удивява се тя. "Магическата къщичка, където кралицата се среща със своето алтер его е прекрасна. Голяма зала, където снимахме баловете, е зашеметяваща. Когато видите това място, изпълнено с хора, облечени в невероятни костюми, гледката е впечатляваща. Вече не се правят такива филми."
Хамър също казва, че снимачната площадка е по-голяма и по-смела от всичко, което си е представял. "Спалнята на кралицата е по-голяма от повечето амфитеатри," казва той. "Цялостната атмосфера е толкова грандиозна, че изцяло подтиска неверието ви. Мащабът е толкова голям, че е почти трудно да го осъзнае човек. Хората ще видят нещо наистина уникално в този филм."
Адекватно пищните костюми варират от ексцентричните рокли на кралицата в златно и червено до пастелните дворцови дрехи и скулптурните бойни одежди на Снежанка, създадени от покойната Еико Ишиока за този, както се оказва неин последен филм. Спечелилата Оскар дизайнерка на костюми е работила със Сингх по четири филма, преди смъртта си през януари 2012 година. "Отношенията между Тарсем и Еико бяха специални духовно, и работата им заедно говори за тази връзка," казва Мишър. "Мисля, че работата й по този филм е завет за нейния артистизъм като цяло и за тяхната връзка в частност. Тя ни остави един прекрасен дар, с който да помним колко специална бе тя."
Ишиока, която печели Оскар за зрелищните си костюми в Дракула на Франсис Форд Копола, е уважавана художничка, чиито творби са в постоянната колекция на Музея за модерни изкуства в Ню Йорк.
Впечатляващото е, че нейните сензационни дизайни не се ограничават с роклите и костюмите на филмовите звезди. Ишиока създава и над 300 костюма, които са носени от статистите във филма. Почти всички са направени на ръка. Хамър казва, че всички тези усилия са част от това, което прави филма толкова специален. "Костюмите наистина задават тона за целия филм. Еико свърши прекрасна работа, създавайки нещо толкова фантастично, но и същевременно напълно правдоподобно."
КРАЛСКА БИТКА
На фона на усърдно изградената гора, се развива весело физическо приключение, докато водилата уединен живот принцеса се адаптира към живота извън стените на замъка. От своите домакини, Снежанка се учи да отстоява вярванията си с въздействащи екшън-сцени. Както винаги, Сингх мисли за автентичността. "Исках естествени битки с истински оръжия и истинска агресия," казва режисьорът. "Но повече от всичко, исках актьорите да вземат участие в приключенските части от филма."
Звездите се подлагат на месеци интензивни тренировки за изтощителните екшън-сцени, включващи бой със саби, акробатика, бясна езда и много други. "Обучаваха ни на бой със саби по пет дни в седмица и почти по шест часа на ден," споделя Хамър. "Имам мазоли за доказателство. Научих се да правя задно салто със сабя в ръка, предно салто със сабя в ръка, странично салто - все неща, които не умеех да правя дотогава. Винаги се радвах да видя какво ще правим след това. Любимата ми част бе ездата на снимачната площадка, и то в галоп." Колинс добавя "Имаше много тренировки за битките във филма. Учихме се на бой със саби, на фехтовка, на акробатика. Тренирахме във фитнеса, тичахме, вдигахме тежести. Беше много натоварено."
Координаторът на битките Жан Френет учи стъпка по стъпка актьорите на основите на боя. "Има си прогресия," казва той. "Това е като тренировъчния лагер в армията. Процесът на повторение помага на актьорите да натрупат увереност и умения с течение на времето. Искахме да се отнасят сериозно към тренировките, но не и да прегорят."
Координаторът на каскадите Марк Десурди добавя "Лили и Арми бяха фантастични. Те са много координирани и талантливи. Учат се много бързо. Лили силно пожела да направи сама своите каскади. Започнахме, като я накарахме да прави салта и акробатични изпълнение. После направихме същото и с Арми. Когато ги видите да се бият със сабите, да знаете, че това са самите те."
Една от хитрите нововъведения на Сингх довежда до серия от екшън-сцени, които изискват сложна подготовка и физически умения. След като джуджетата са изгонени от селото заради ръста си, според него те може би са получили комплекс за ръста си.
В опит да компенсират, ниските мъже в ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ провеждат своите обири на кокили. Десурди открива група смелчаги с кокили в Тулуза, Франция, които да обучат актьорите да се бият върху кокилите.
"Те бяха невероятни," възхищава се той. "Научиха нашите момчета да вървят, бягат и скачат с кокилите. Каскадите, които направиха върху кокили, са сензационни. Не сте виждали нищо такова през живота си. Зрителите ги чака истинско удоволствие."
Крайният ефект от въображението на Сингх е да пренесе и звездите на филма, и зрителите, в зашеметяваща фантастична вселена. Както споделя Колинс "Всеки обича хубавите приказки. Те създават място, където можеш да се смееш, да бъдеш уплашен или просто да бъдеш изумен. Нашият филм е история да всички поколения, а точно това трябва да бъде една приказка - нещо, на което да се насладят всички." Робъртс се съгласява, добавяйки "Мисля, че зрителите ще потънат във филма. Много ще се радвам просто да се отпуснат на седалките и да бъдат пренесени някъде другаде за два часа."
