Изхвърли боклука, изяж си броколите - на кого са притрябвали майките?
Всичко започва с 4-годишно хлапе, майка и спор
Аниматорът с награда "Пулицър" Бъркли Бретед намира вдъхновение у дома
Известният аниматор Бъркли Бретед е вдъхновен от идеята да напише книгата, по която е създаден филмът, след паметна вечеря у дома си. "Една вечер синът ми Майло метна броколите си във въздуха и изфуча от масата - сцена, представена по-цивилизовано във филма - казва Бретед. - На излизане каза на майка си нещо твърде грозно, за да го повторя тук. Ако си го спомни по-късно в живота само ще му струва куп пари за терапия. И неочаквано сам за себе си изтърсих: "Нямаше да мислиш така за майка си, ако вземат да я отвлекат марсианци". Запретнах ръкави и написах книгата същата вечер. Останалото е историята на Дисни."
Имидж Мувърс Диджитал (ImageMovers Digital) и екипът на Дисни приветстват проекта, като възлагат на Саймън Уелс режисурата и написването на сценария съвместно със съпругата му Уенди Уелс. Съсценаристите са женени от 23 години и дъщерите им Мередит и Тийгън са изобразени като сестрите Хачлинг във филма. Филмът следва стъпките на топло посрещнатите семейни продукции на Имидж Мувърс Диджитал "Полярен експрес" и "Къща-чудовище", като представя историята на екран в 3D посредством "пърформънс капчър". Това е технология на дигитално заснемане на изпълненията на актьорите с компютъризирани камери на 360 градуса, което дава възможност на създателите да пренесат зрителя до Марс и да го върнат обратно, като създават детайлна извънземна обстановка и герои, възползвайки се от майсторските изпълнения на актьорите.
Режисьорът твърди, че действието, приключенията и хуморът ще експлодират на големия екран, в немалка степен благодарение на факта, че ще бъде представен в 3D и показан на IMAX екрани. Но Уелс казва, че най-напред ги е привлякла сърдечността на филма. "Този филм притежава удивителен център, който е обичта на майката към детето и осъзнаването на тази обич от страна на детето - казва Уелс. -
Това ме грабна. Грабна и съпругата ми и мой партньор в писането на сценария Уенди. Построихме всичко около този централен момент, който е и причината Бъркли поначало да напише оригиналната книга."
Продуцентът Джак Рапки казва, че идеята извънземни да дойдат на земята в търсене на нашия майчински опит е много благодарна. "Жените, които управляват Марс са много тоталитарни и много сбъркани, напълно лишени са от майчинско чувство - казва Рапки. - Те знаят, че в Слънчевата система има планета, наречена Земя, с човешки вид, чиито майки очевидно умеят да контролират поколението си. Така че им трябва по една такава приблизително на всеки 25 години и те пращат марсиански командоси на Земята да вземат някоя, която в този случай се оказва майката на Майло."
Създателите на филма установяват, че са докоснали въображението на милиони хора, питали се от поколения дали на Марс има живот. През 80-те години на 19 век телескопи засичат странни маркировки на Марс, които убеждават огромни маси хора, че на Марс има канали, построени от извънземна раса. Днес НАСА конструира шестколесен всъдеход, наречен "Марсианска научна лаборатория", който ще е най-големия, най-бързия и най-интелигентен всъдеход, изпращан някога на Марс. Два марсиански всъдехода Спирит и Опортюнити в момента кръстосват повърхността на Марс и всъдеходът в "Майло на Марс" всъщност е моделиран по тяхно подобие.
РАЗНООБРАЗЕН АКТЬОРСКИ СЪСТАВ ДОВЕЖДА НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН ЗЕМЛЯНИ И ИЗВЪНЗЕМНИ
Кой кой е в "Майло на Марс"
Продуцентът Робърт Земекис хвали актьорите, внесли толкова много хумор във филма. "Ситуациите са забавни и сцените са много смешни - цялата абсурдна реалност на филма допринася за фантастичния хумор. Но актьорският ни състав в този филм може би е събрал най-добрите импровизатори, играли заедно през последните години. Те по прекрасен начин изработват сцената и добавят нещо от себе си към нея."
МАЙЛО на български с гласа на МАЙКЪЛ ЗАРКОВ е на 9 години. Той си има комикси за четене, филми със зомбита за гледане, може и да си скача по кревата. Няма време да си яде зеленчуците и да помага в къщната работа, каквото и да си приказва майка му. На нея й е дотегнало да го ръчка, а на Майло му е дотегнало от нейното бърборене. Но когато той изтърсва, че ще му е по-добре без нея, нещата малко загрубяват. Усилията му да се извини са прекъснати, когато марсианци - да, марсианци - пристигат, открадват майка му, връщат се на космическия си кораб и излитат за Марс - заедно със скрилият се на борда 9-годишен пътник без билет, решен да спаси майката, която мигове преди това е искал да се махне от живота му. За Майло цялата история би била голяма смехория, ако не пътуваше към друга планета.
МАЙКАТА НА МАЙЛО на български с гласа на Петя Абаджиева обича Майло повече от всичко и просто й се иска той да прави каквото му се казва - като да си яде зеленчуците, а не да ги дава на котката /която на свой ред после ги плюе по пода й/. Тя просто желае доброто на Майло - а нека си признаем, броколите са много полезни за подрастващите момчета. Добрите й намерения и любящите й грижи може да не са по вкуса на Майло, но пък силно впечатляват марсианските съгледвачи, които търсят някоя добра майка.
ДРИБЪЛ на български с гласа на Стефан Сърчаджиев е 30 и няколко годишен и е на Марс, откакто собствената му майка е била взета за нуждите на марсианците преди много години. Когато Майло стига до планетата и е пленен, Дрибъл го спасява и го води през серия тайни тунели до добре устроената си бърлога на по-долно ниво на Марс, която Дрибъл нарича „свой дом”. Купищата електронни и шпионски устройства на Дрибъл му дават възможност да се включи към комуникационните системи на планетата и да шпионира какво става в сърцето на всичките й дейности - Цитаделата. Дрибъл, който още използва жаргона на 80-те години от своето детство, разбираемо е сразен, когато осъзнава, че Майло, първият му приятел-човек от цяла вечност, е замислил да спаси майка си и да се върне на Земята. Все пак Дрибъл се съгласява да помогне на Майло, макар дълбоко в себе си да таи желанието Майло да остане при него завинаги. Помежду дублите Сет Грийн (Майло) и Фоглър (Дрибъл) изпълняват кунг-фу схватки в забавен ритъм с вокали и звукови ефекти. Операторският екип им прави комплект "шурикен" /японски звезди за мятане/ от найлонова мрежа, които - тъй като костюмите им също са от найлонова мрежа /за да прикрепят датчици и телеметрични уреди/ - се закачат по актьорите. Приятелството им извън снимачната площадка личи в многото им общи сцени. Дръзкият дует също така се жени в процеса на снимане на филма - не един за друг, все пак.
НАДЗИРАТЕЛКАТА на български с гласа на Надя Тошева е всяваща страх и безсърдечна марсианска предводителка. Тя стои зад мрачния мироглед на планетата, проповядващ студено и стриктно поведение и забраняващ сърдечност и обич, което налага нуждата да се крадат земни майки и да се извлича майчинската им същност, за да могат да отглеждат малките си. Тя е главнокомандващ на марсианските специални сили за сигурност - гвардията Сис. КИ на български с гласа на Венцислава Захариева – Асенова е волева млада марсианка, която е научила английски от гледане на комедийни сериали от 70-те. Прекарва времето си в рисуване на изкусни графити по марсианските стени. Обаче го прави тайно. Принудена е да крие творческите си способности на планета, лишена от цветове и емоции. На марсианците изрично е забранено да проявяват индивидуалност, но Ки е самостоятелна в мисленето си - особено когато решава да помогне на Майло. Талантлива, потайна и корава, Ки е вероятно най-симпатичният ренегат в марсианската история.
УИНГНЪТ е вожд на Косматото племе, които въплъщават изгубената обич на Марс. Те живеят в подземни катакомби, отхвърлени от заблуденото цивилизовано общество над тях. Уингнът е бил приятелче на Дрибъл, преди пристигането на Майло на Марс, но Дрибъл го мисли за малко откачен и не много умен. Ала Уингнът може би разбира много повече от случващото се на Марс, отколкото някой подозира.
СЪЗДАВАНЕТО НА ОБРАЗИТЕ
Създателите на филма се обръщат към Дъг Чиан, за да открие верния облик
Изкуството на "пърформънс капчър" дава неограничени възможности на създателите на филма и Дъг Чиан знае точно как да насочи всичко в правилната посока. Награденият с Оскар художник по декорите и автор Чиан започва кариерата си като аниматор в телевизионния сериал "Къщичката за игра на Дребосъчето". Стига до високи творчески постове в Индъстриал Лайт енд Маджик и Лукас ООД. По-късно Чиан е художник на продукция във филмите, режисирани от Земекис "Полярен експрес", "Беоулф" и "Коледна песен на Дисни". Чиан и екипът му от художници в Имидж Мувърс Диджитал започват работата си по "Майло на Марс" дълго, преди камерите да започнат да снимат.
"Започнахме да работим с Дъг скоро, след като получихме зелена светлина от Дисни - казва режисьорът Саймън Уелс. - Той и екипът му създадоха широка гама от образи, които да създадат представа за марсианското общество. Всичко започна със сюжета."
За да създадат света на Марс и марсианците, Чиан и Уелс работят в тясно сътрудничество. Не им отнема много време да установят, че подхождат еднакво към творческия процес - логически и научно - и изпипват всеки детайл на обществото, което трябва да създадат.
Всеки герой още тогава е персонализиран със своите уникални черти. При младата бунтарка Ки - момиче със свободен дух, което открива любовта от човеците - екипът решава да наблегне на женствеността и творческите способности, да подчертаят изразителните й флиртуващи погледи. Добавят й полюшваща се походка и елегантност на движенията. Надзирателката, от друга страна, е непоправима гадина, така че художниците й дават правоъгълни очи, много бръчки и добавят извънредно много злост в движенията й.
"Беше забавно да оформим образа на Надзирателката - припомня си Чиан. - Тя е антипод на Ки. Искахме да създадем злодейка, вместваща се в логиката, която определихме за марсианските основни типове, но с черти, издаващи злобата й. Беше интересно, защото при злодеите можеш да стигаш до крайности."
Уингнът, вождът на Племето на косматите, олицетворява неподдържаните и диви мъже марсианци, живеещи в катакомби. "Уингнът беше забавен образ, защото бяхме решили той да е много див симпатяга, типичен представител на мъжете марсианци - казва Чиан. - Междувременно на Саймън му хрумна чудесната идея да вкараме хипарски тенденции и да направим мъжете веселяци по нрав."
ИЗРАБОТВАНЕТО НА МАРС
Авторите на филма пресъздават Червената планета
Вдъхновени от илюстрациите на Бъркли Бретед, участниците в творческия екип започват да изграждат сложен, многопластов фантастичен свят, който да приюти еклектичните образи в "Майло на Марс". Творческият екип се подготвя щателно с проучване на климатичните условия, атмосферата, температурата, гравитацията и луните на Марс. Познанията им дават възможност да създадат правдоподобен свят, който е едновременно логичен и се носи на крилете на фантазията. Ето някои от фактите, които научават: • Марсианската гравитация е около 38 процента от тази на Земята. • Марсианската атмосфера е около 100 пъти по-малко плътна от тази на Земята. • Марсианските луни Фобос и Деймос обикалят Марс в посока, обратна на повечето луни в Слънчевата система. Фобос прави три обиколки на ден около Марс и е единствената известна луна, която се върти около планетата по-бързо от собственото движение на планетата. • Средната температура на Марс е -60 градуса по Целзий.
ОТВЕЖДАНЕ НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН
Предвид враждебните условия на повърхността на планетата, светът в "Майло на Марс" е създаден под земята. Това фантастично изображение на Червената планета се състои от четири нива. Централен Марс, където протича ежедневието на марсианската цивилизация е разположен точно под повърхността. Следва промишленото ниво. То обслужва града отгоре и е опасано от тежки тръби и машинарии.
Третото и най-уникално ниво са катакомбите, където марсианците изхвърлят отпадъците си, сред които, уви, е Племето на косматите мъже. Тъкмо в тези катакомби е разположена бърлогата на Дрибъл. "Бърлогата на Дрибъл е много зрелищна - казва Сет Грийн. - Тя е задръстена от боклуци, машини, кабели и всевъзможни вещи, които Дрибъл е събирал от марсианските сметища и е превърната в съвършената "къщичка на дърво".
И накрая, най-долното ниво е известно като античните подземия. За връзка между различните нива на Марс творците създават сложна система от хитроумно проектирани тунели, улеи, стълби, пързалки, еднорелсови влакчета, мостове, асансьори, стени, пропусквателни пунктове, будки, проходи, пещери, ниши и улички.
Чиан обяснява, че екипът е приложил няколко метода, за да диференцира нивата. "Едно от първите неща, които направихме, бе да създадем специфична палитра за всяко ниво. Ясно се вижда преминаването от студено към по-топло и към много топло в катакомбите."
Чиан описва всяко ниво с цветовете му, детайлите творческите щрихи и общата атмосфера, която то трябва да внушава. • "Централен Марс е много сив и студен, с неутрални цветове. Марсианските жени, които живеят там са чисти. Сивият им свят е много подреден. Никъде няма боклук. Затова решихме да проектираме архитектурата и цялото градоустройство като много математически, изчистени и почти футуристични. Създадохме стерилна, безлична атмосфера, в известен смисъл като в операционна зала." • "По-долното ниво е почти изцяло запълнено с промишлени тръбопроводи. По същество то е сърцевината на града - именно там марсианският свят оживява за нас. Това е функционалното ниво и тъй като е скрито, е малко безредно с огромните си тръбопроводи. В него вкарахме нещичко от нефтените рафинерии и проучихме структурата на големите канализационни тръбопроводи. Макар да е обогатено с цветове като охра и различни нюанси на кафяво, все още багрите са убити, защото е много замърсено. Там има огромни пещи и светлината е наситено оранжева." • Според Чиан нивото на сметището се състои от многообразие от текстури, цветове и форми. На това ниво е бърлогата на Дрибъл, пълна с всякаква техника и уникална електроника - нещо средно между видеосалон и игрална зала. "От люлеещия се въжен мост, който води до свърталището му, до въртящия се, падащ на степени стол, гимнастическа успоредка и всевъзможни монитори и екрани, които той използва да шпионира горния свят - това е детската стая-мечта." • "В античното подземие съвсем се развихрихме и създадохме забавна палитра с мозайка от различни цветове. Погледът към него е под ъгъл, което го прави по-ярко, по-романтично и по-приказно. Опитвахме се да предадем атмосферата на една по-романтична и мирна епоха на марсианците."
Режисьорът Саймън Уелс казва, че всяко ниво оживява в 3D. Най-вече свърталището на Дрибъл с всичките му движещи се елементи получава преимущество от тази технология, но именно най-долното ниво най-много го изненадва в 3D. "Античното подземие - казва Уелс - наистина много спечели от стереоскопичната трактовка, която дава дълбочина и правдоподобие на вълшебния пейзаж."
КОНСТРУИРАНЕ НА РЕАЛНИ ДЕКОРИ, СЪЧЕТАВАЩИ СЕ С ДИГИТАЛНИТЕ
В тясно сътрудничество с Чиан, за създаване на материални декори за измисления от него свят, работят главният художествен директор Норм Нюбъри и художественият директор Майк Стаси. Ветерани на света "пърформънс капчър", работили с Имидж Мувърс Диджитал над много от предишните им филми, Нюбъри и Стаси имат главната задача да превърнат идеите на творческия екип от Имидж Мувърс Диджитал в конструктивни чертежи и в последствие в завършени декори. Тези декори, обаче, трябва да отговарят не само на изисквания за размерите, а поставят уникално предизвикателство с нуждата да бъдат достатъчно прозрачни, така че технологията "пърформънс капчър" да "прозира" през тях, и все пак достатъчно материални, та да осигуряват насока за актьорите.
"Изградихме елементите на декорите, така че да пасват в пространството точно на своето място - казва Нюбъри. - Трябваше да се съчетават с дигиталните декори, проектирани от Дъг и неговия екип. Ние сме художествени директори в смисъл, че осигурихме декори за филма, но осигурихме всъщност материалните елементи, с които актьорите да работят, които в крайна сметка съответстваха на дигиталната половина от филма."
Нюбъри и Стаси започват работата си 3-4 месеца преди началото на основните снимки. С екип от осем души в художествения отдел, те работят в тясно сътрудничество с отдела по реквизит и декораторите на снимачната площадка, за да завършат целия декор в график. Може би най-трудният за конфигурация декор е бърлогата на Дрибъл. С елементите си, които актьорът Дан Фоглър ще трябва да ползва като ориентир, декорът е висящ, пълен с движение и изненади. "Бърлогата на Дрибъл беше сложен момент - спомня си Стаси. - Това е помещение, което Дрибъл е изградил през годините от детството си насам. То виси в катакомбите и е сглобено от елементи, които Дрибъл е намирал по Марс. Така че всичко е взаимосвързано, движи се и се люлее, когато в него стъпят хора. Имаше много дискусии по темата как да подходим към това.
Подът на бърлогата на Дрибъл беше съставен от девет движещи се платформи - продължава Стаси. - Ричард Мейс беше проектант на декора и беше нужно много конфигуриране, за да се изясни как те всички ще се сглобят заедно. Беше като гигантски триизмерен пъзел."
ИГРА НАВЪН
"Онова, което много харесвам в художествения дизайн на този филм - казва продуцентът Стив Старки, - е, че това е марсиански пейзаж, какъвто никога не сте виждали. Изработен е с чувство за хумор и по начин, който ви кара да вярвате в неговата правдоподобност, защото повечето от света на нашия Марс съществува под земята. Повърхността прилича на тази, която виждаме от Земята - просто не сме знаели, че под нея се спотайва цяло едно общество." Чиан добавя: "На всички много ни хареса, че марсианците живеят под земята. Те се показват на повърхността само при нужда. Марсианската повърхност е недокосната от цивилизацията, почти като това, което бихме видели на снимки на НАСА."
При описанието на конструирания космически кораб режисьорът Уелс не скрива възхищението си от фантазията и творческия заряд на художниците на Чиан.
"Дъг и екипът му предложипа толкова много иновативни проекти за космическия кораб, че беше трудно да се направи избор - казва Уелс. - Единственото, което можехме да направим в такъв случай бе да се опрем на сюжета и да бъдем брутално аналитични относно това, което ни е нужно. Имахме ясна идея за марсианската цивилизация, тъй че разчитахме на нея."
НАУЧАВАНЕ НА ЕЗИКА
Червената планета изисква уникален език
Марсианците на Марс трябва да имат свой собствен уникален език. Създателите на филма се обръщат към актьора импровизатор Стивън Кеърин да го измисли и да обучи актьорите на него. Кеърин идва за прослушване за ролята на Уингнът /която в крайна сметка получава актьорът Кевин Кахун/, но не си тръгва с празни ръце.
Кеърин си припомня: "Когато се явих на прослушване за Уингнът, създателите на филма видяха в биографията ми, че съм помогнал за създаването на симлиански - измисленият език, който се използва в много популярната серия игри "Симс". И макар да не получих ролята на Уингнът, възложиха ми друга задача - имам идеалната подготовка за такъв тип филм."
Кеърин започва да работи в тясно сътрудничество със Саймън Уелс по създаването на два типа уникално звучене - едно за цивилизованите марсианци и друго за Племето на косматите мъже. Макар думите да са едни и същи, звученето им ще е много различно при двете групи.
"Цивилизованите марсианци трябваше да са сковани, милитаристични, сдържани и с потиснати чувства - казва Уелс. - Хората от Племето на косматите са по експресивни и изцяло отдадени на емоциите." Със списък от команди и серия емоционални състояния предвид, режисьорът Уелс събира някои от актьорите, играещи марсианци и Киърин в студио, за да започнат работа над езика. Актьорите импровизират звуци и тренират един с друг. "Няколко седмици, преди да започнем основната работа - обяснява Уелс събрахме Елизабет /Харноа/, Минди /Стърлинг/, Кевин /Кахун/ и Киърин във звукозаписно студио. Когато те започнаха да си подхвърлят различни звуци, се оформиха няколко думи."
"Всеки от нас трябваше да изрази своя версия на езика на извънземните - казва Кевин Кахун, който играе Уингнът. - Когато някой напипаше златна жила, тъй да се каже, всички се присъединявахме и създавахме малка сцена. Увличахме се и си подхвърляхме топката напред-назад. Беше много приятно."
Киърин казва, че са подходили към езика като към всеки чужд език, като са правили много повторения, докато той се превръща почти във втора природа. "Всички имаха CD-та и ги слушаха в колите си, докато шофираха - казва Киърин. - Също така всички имаха речници. По време на снимките често бях около актьорите и им помагах с произношението."
ТЕХНОЛОГИЯТА "ПЪРФОРМАНС КАПЧЪР"
Дисни работи в екип с Имидж Мувърс Диджитъл за технически изпипан филм
С филми като "Полярен експрес", "Къща-чудовище" и "Коледна песен на Дисни" зад гърба си, продуцентите Робърт Земекис, Джак Рапки и Стив Старки са пионери в създаването на филми с "пърформънс капчър". Този път използват последните постижения и в "пърформънс капчър", и в 3D, като създават невероятна визия за публиката. Според Земекис технологията е изминала дълъг път. "Напредъкът е хилядократен. Екипът, създал "Майло на Марс" е най-добрата дигитална институция "пърформънс капчър" на света. Филмът - неговата образност и историята, която технологията ни дава възможност да разкажем - надхвърля всичко, което сте виждали досега."
Художествената форма буквално улавя емоционалните изпълнения на актьорите, дигитализира ги и ги вкарва в детайлно изработена извънземна среда, плод на колективната фантазия на творческия екип.
"Актьорите ни носят датчици - казва Земекис. - Те изиграват целия филм, като използват телата, гласовете си, лицата си, сякаш са на сцена - същински "Театър в черна кутия". Улавяхме изпълненията в 3D, като взимахме емоционалната същност и вкарвахме декорите, появата на герои и същества около тези изпълнения."
Рапки добавя: "Това е художествена форма, която предоставя на режисьора безпрецедентен контрол за създаване на толкова съвършено кино, колкото му позволяват възможностите."
КАМЕРА!
За разлика от игралните филми, при снимките на които актьорите пътуват от място на място и от една снимачна площадка към друга, всички снимки на филма с "пърформънс капчър" стават на една сцена или "Обем". Актьорите носят черни костюми със специални маркировки, които позволяват на създателите на филма да уловят движенията им.
Гари Робъртс, отговорник по технологията, казва, че са използвани три системи за улавяне на всяко изпълнение на всеки актьор в тези ограничени очертания. "Първо имаме нашата главна система или това, което наричаме телесна система - казва Робъртс. - 120 камери са разположени стратегически около сцената и работата им е да уловят телесното изпълнение на всеки актьор. На главата на всеки актьор е монтирана камера. Те улавят лицевото изпълнение на всеки актьор. И накрая актьорите носят ръкавици с датчици, които улавят движението на пръстите и палците. Така че за всеки от актьорите записваме движението на пръстите му във всяка сцена, което е в синхрон с пърформанса на тялото и лицето."
Нова система, наречена "Маска Кабуки" е въведена за "Майло на Марс", която позволява безпрецедентен достъп до лицевото изпълнение на актьора. "Ние предоставяме така наречената от нас Маска Кабуки - казва Робъртс. - Вземаме видеообразите от четирите камери, сливаме ги и проектираме образа върху 3D полигонална маска за всеки актьор. После тя бива наложена върху телесното движение или анимацията на героите, и предаваме полученото на режисьора."
Преди "Майло на Марс" създателите на филма трябва да гледат референтно видео, за да преценят лицевия пърформънс на актьорите. "Това беше бавен процес и далеч не идеална ситуация", казва Робъртс.
Всички данни се изпращат в съседна стая, наречена "контрол на мисията", където десетки техници и много монитори и компютърни системи проверяват информацията и я обработват в действителна анимация. Използва се около 5 километра кабел, за да свърже "контрола на мисията" със сцената. Това сериозно окабеляване е нужно, за да предаде видео-сигналите, сигналите за тайм-кода и синхронизиращите сигнали.
ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ
Земекис казва, че има важен аспект на художествената форма, която прави тези филми специални. "Един от големите бонуси да правиш филм с "пърформънс капчър" е, че той постоянно е в 3D. При изработването на филма ние просто трябва да го направим в 3D. Сега предвиждаме филмът и да е представен в 3D. И когато правиш филм в 3D, който е напълно виртуален като "Майло на Марс", 3D се оказва по-зрелищна форма от всяка друга. Влагаме много време и енергия, за да проектираме филмите си в 3D, така че зрителите да получат уникално преживяване."
Режисьорът Саймън Уелс казва, че според него към филма е прибавена искра, благодарение на 3D технологията. Тъй като екипът знае от самото начало, че ще си имат работа с друго измерение, тъй да се каже, няколко сцени са специално изградени с оглед на това знание. Бърлогата на Дрибъл - с всичките й джаджи, задвижващи механизми и тайни монитори - получава голямо предимство с 3D технологията, което е плюс за създателите на филма, защото зрителите прекарват много време там. "Те могат да изучат средата по начин, който не би бил възможен без 3D."
Уелс добавя, че технологията е проработила дори по-добре от очакваното в редица случаи. "Първото падане в катакомбите беше замислено като драматичен и стряскащ момент - казва режисьорът. - Но аз не бях подготвен колко ефектно ще се окаже шеметното спускане по първия хълм на сметището и как ще създаде едно напълно триизмерно преживяване."
Дори режисьорът е изненадан от експресивното качество на 3D, когато се стига до зрелищна космическа сцена. "Когато марсианският космически кораб създава черна дупка за пътуването си през Слънчевата система, откритият космос буквално се разтваря и разкрива по-нататъшно и по-дълбото пространство отвъд."
Но една сцена по-късно във филма, която всъщност е неговата кулминация, е най-добрият пример за експресивността на 3D. "Това е абсолютен триумф в 3D - казва Уелс. - Антъни Шейфър и екипът му се погрижиха за по-плитка дълбочина в предхождащите сцени, така че в този конкретен момент екранът буквално експлодира в стъписващо триизмерно пространство, което силно подчертава емоцията и действието на конкретния момент. За мен си струваше филмът да се направи в 3D дори и само заради този кадър."
"Искаме да направим 3D върховно изживяване, което, като всички способи в киното в крайна сметка избледнява и става невидимо. Мисля, че "Майло на Марс" е великолепен, майсторски филм в 3D."
