Кой не би искал такава сила? Кой не би искал да направи невъзможното? Какво би направил ти, ако беше на мястото на Андрю, Мат или Стив? Това са въпросите, които задава „Хроники”. На какво си способен?
Андрю, Мат и Стив са тийнейджъри, всеки със своите личностни качества. Всеки от тях се сблъсква с предизвикателствата в гимназията – да създават нови приятелства, да изследват новите страни на техния непрекъснато променящ се живот.
Далеч от съвършени, те са малко опасни и безразсъдни. Ти можеше да си на тяхно място. Както мнозина от нас, така и те са обсебени от отразяването на живот си, без значение колко е банален или както е в техния случай – необикновен. Андрю, Мат и Стив попадат на нещо невероятно. В резултат на откритието си, те придобиват мощни телекинетични способности или на езика на комиксите – суперсили.
Сега, те могат да правят всичко. Способни са да преместват предмети с мисъл, да смачкат автомобил само със силата на волята. Превръщат в реалност най-голямата човешка мечта….като се научват да летят. После нещата стават злокобни. Какво ще направиш ако се случи на теб? На какво ли ще си способен?
Именно тези въпроси поставя „Хроники”, филм , какъвто не сте гледали досега. Това е филм за супер герои, без супер герои. На пръв поглед принадлежи на жанра на P-O-V филмите, но обръща нормите му с главата надолу. Той е особен, но разбираем, заснет творчески, богат на визуални ефекти, но здраво стъпил в границите на реалността.
И така, какво би направил ако добиеш свръхчовешки способности? Би ли отлетял на борба със злодеите, облечен в специален костюм? Ако си тийнеййднжър, вероятният отговор ще е „Разбира се, че не!” Ще си спретнеш купон като се пошегуваш за тяхна сметка и вероятно ще отмъстиш на тези, които са ти сторили зло. Може би тези способности ще проявят някои от не толкова благородните ти качества. Или по-лошо.
„В повечето разкази суперсилите основно се използват от доброто и злото, но в реалността, те се отнасят към потребността. А когато си тийнейджър е потребно да си щастлив. Би ти се искало да се забавляваш с тези способности.”, обяснява Джош Транк, за който филма бележи режисьорския му дебют.
Историята е много земна. Това не е фентъзи филм, а разказ за младежи. Става въпрос за реалистичен образ на тийнейджъри, а не за окарикатуряване на младежта. Животът им е всичко друго, но не и съвършен. Ние влизаме в света им и разбираме с какви предизвикателства трябва да се справят, много преди да им се случи нещо необичайно.”, разказва Транк.
Според мен „Хроники” ще предложи на публиката изживяване, след което, излизайки от киносалона, ще си помислят: „Точно това щях да направя и аз ако имах телекинетични способности.”, добавя автора на сценария Макс Ландис.
Продуцентът Джон Дейквис отбелязва, че „Хроники”: „е всичко друго, но не и предсказуем” и отговаря на нуждата от смел и нетрадиционен подход към пресъздаването на истории, който да грабва съвременната публика. „Той е наистина свеж и различен”, твърди Дейвис. „Хроники” представя неповторим поглед, който остава непокътнат още от първия разговор между Джош и Макс относно концепцията. Той използва познати жанрове като филмите за супергерои например или „псевдодокументалното” кино, които трансформира в нещо ново.”
Заглавието само по себе си е достатъчно красноречиво за манията ни да себе документираме чрез социалните мрежи или дори само заснемайки с камера живота си просто защото имаме средствата за това. „Живеем в свят, в който можем да заснемем всичко по всяко време.”, казва Транк. „Благодарение на това поколение се заражда нова естетика. Децата в горен курс са хората, които правят най-много снимки на самите себе си. Почти всеки има камера под някаква форма и ъплоудва снимки в социалните мрежи през няколко секунди. Все повече филми са вдъхновени от този нов на чин на заснемане.”
Транк, чиито експериментален късометражен филм „Stabbing at Leia’s 22nd Birthday” се превръща в онлайн сензация с над един милион посещения, използва много този похват и отразява неговия потенциал и влияние. „Работата на Джош в „Хроники” е следващата крачка в приложението на този стил.”, обяснява продуцентът Адам Шрьодер. „Има филми, в които широко се използва нечия гледна точка или ръчна камера, но не и по начина, по който ние го правим тук. Това е повече от средство за пресъздаване на историята, това е герой, или продължение на главния ни герой.”
По-голямата част от филма пресъздава гледната точка на Андрю, угрижен, но градивен и проницателен младеж с HD-камера. „Хроники” не е конвенционален псевдодокументален филм.”, заявява Транк по повод на заснетите с люшкаща се ръчна камера филми. „Вместо това, искахме да направим много премерен, заснет със замисъл филм, през погледа на един талантлив младеж. Андрю си служи интелигентно с камерата при заснемането на все по-невероятните събития.”
Новооткритите телекинетични способности на Андрю добавят неочаквани измерения в операторските му умения, което прави „Хроники” единствен по рода си по отношение на художествения похват. „Андрю започва да снима, използвайки телекинетичните си способности, което му разкрива един нов свят.”, обяснява Транк.
„Камерата е в известен смисъл прикачена към мозъка му и той може да я накара да се носи, лети и да снима по неповторим начин. На половината филм осъзнаваш, че гледаш нещо, невиждано, а през последните 15 минути става направо окачено. Действието непрекъснато се развива, преминава през интимното и земното до епичното и неочакваното.”
Със започването на филма, Андрю е представен като интровертен, социално неумел тийнейджър, който е като залепен към камерата си, дори преди да придобие телекинетични си способности. Това е единственото нещо, към което Андрю е привързан. „Той е момчето, което документира живота в училище и всички познават, но игнорират или се отнасят зле с него.”, разказва Транк.
От неуверен тийнейджър, Андрю се превръща в напълно завършен нарцис, така както може да се случи със всеки при необикновени обстоятелства. „Когато получиш изключителна сила и изживяваш нещо, което никой не е изпитвал, определено можеш да развиеш комплекс за величие.”, обяснява Дейн ДеХаан.
„Андрю е самотник, но е визуално градивен.”, добавя Транк. „Постоянният му спътник, дигиталната камерата, не е просто средство. Начинът, по който тя се движи и какво Андрю вижда през нея, говори много за него.”
През по-голямата част от филма, Андрю присъства като невидимия герой зад обектива, затова е важно за ролята му да се избере актьор с достатъчно силно присъствие, което да е доловимо, дори когато е невидим за зрителя. Известен с представянето си на театралната сцена, ДеХаан притежава необходимите качества за да се превъплъти в ролята. „Дейн е много естествен актьор, което беше важно защото искахме героят да изглежда реален.”, казва Адам Шрьодер.
„Наистина се вълнувах, защото „Хроники” е толкова нов и различен.”, споделя ДеХаан. „Достоверен е въпреки, че в третото действие се случват някои доста невероятни неща.”
Гледната точка на Андрю – той е зад камерата и записва всичко, което вижда – позволява на ДеХаан да поеме някои допълнителни операторски задължения и подходът му към ролята е сякаш наистина снима с камера.
Същевременно директорът на фотографията на „Хроники”, Матю Дженсън и операторите трябва да разсъждават като актьори.
За да пресъздадат гледната точка на Андрю, операторите трябвало да „забравят” уменията си. Дженсън често снима над рамото на ДеХаан за да създаде илюзията, че героят документира преживяването, докато екип от професионалисти работи с оборудването.
Тран дава пълна свобода на Дженсън и екипът му по отношение на идеите и изработването на съоръжения за окачване на камерата, с които да пресъздадат „телекинетичния” стил на заснемане. Резултатът е впечатляващ: елегантна и умела операторска работа, която отразява способностите на героя. „Джош беше толкова подробен, че скицира всяко движение на камерата.”, обяснява Дженсен. „В края на филма, камерата лети над улиците на Сиатъл (където се развива действието). Камерата има удивителна свобода и гъвкавост, които отразяват нарастващите сила и мощ, които героите ни са развили.”
Останалите двама от новообладаното от свръхсили трио са братовчедът на Андрю, Мат (в ролята – Алекс Ръсел) и училищния крал Стив (Майкъл Б. Джордан). В началото на историята Мат е циничен всезнайко, на който не му пука. Подобно на сподвижниците си обаче, Мат се променя драстично след като мистичната сила го надарява с невероятни способности.
„Това, което ме привлече към проекта беше сюрреалистичната идея – става въпрос за тийнейджъри със суперсили – и същевременно историята е толкова реалистична. Мат е доста да е по-различен от Андрю и Стив – те никога нямаше да станат приятели при нормални обстоятелства – но стават невероятно близки благодарение на споделеното преживяване.”, разсъждава австралийският актьор Алекс Ръсел.
Майкъл Б. Джордан, който участва в сериала Friday Night Lights и в историческия филм на Джорд Лукас „Червени опашки” (Red Tails), изпълнява ролята на Стив. „Стив е всичко, за което един тийнейджър мечтае. Той е най-популярният ученик и атлет, и е на път да стане и училищния президент. Той влиза в живота на Андрю като ангел хранител и го въвежда в социалния живот на училището.”, коментира героя си Джордан.
Актьорският състав включва ветерана Майкъл Кели, в ролята на бащата на Андрю – Ричард, бивш пожарникар, който е повлиял на Андрю не по-слабо от новопридобитите му способности. Ашли Хинщоу изпълнява приятелката на Мат – Кейси, която разкрива тайната му след като се озовава насред невероятна въздушна битка.
Виждането на Транк за „Хроники” е педантично описано преди началото на продукцията. Транк създава предварителен план за всеки визуален ефект и ъгъл на заснемане и пише подробно „режисьорско изявление”, в което излага плановете си, темите и методологията. Предвид предизвикателството в лицето на плавното съчетаване на заснемането на актьорската игра, каскадите, визуалните ефекти и специалните ефекти, планът се оказва ценен ориентир за ръководителите на отдели.
Напътствията на Транк са за придържане към реализма. „Различното в този филм е, че представя лична история. Ние опознаваме добре момчетата.”, обяснява Робърт Хаброс, един от отговорниците за специалните ефекти. „Искаме публиката да преживее това, което се случва на Андрю, без да се замисля как лети. Визуалните ефекти се губят сред сюжета, героите и емоциите.”
Сцените с летене във филма са голямо предизвикателство и стават реалност благодарение не само на визуалните ефект, но и чрез новаторските съоръжения, дело на Саймън Хансен. Хансен въвежда техника и съоръжения, които според Транк превръщат летенето в „нещо невиждано във нито един филм досега.”. „Това е най-реалистичното летене, което някога съм виждал.”, споделя режисьора.
Хансен проектира кръгообразно въжено съоръжение, с което да се симулира свободата на летенето и да позволява всякакво интерактивно осветление и сложни летателни маневри като свредел и обръщане на 180 градуса. Създателите на филма искат героите да изглеждат сякаш са прекарали целия си живот летейки.
Актьорите преминават обширно обучение, което да го подготви за съоръжението. „От самото начало Джош искаше да заснеме възможно най-голяма част от филма с камера на живо, с актьори, които изпълняват собствените си каскади.”, разказва изпълнителния продуцент Джеймс Додсън. „Трябваше без усилие да съчетаем тези страхотни ефекти, заснети на живо с допълнителните елементи, които Саймън създаде дигитално.”
Щателната подготовка, иновативните съоръжения за летене и сложната операторска работа са изключително важни за третата част на филма - сблъсъка на суперсилите над улиците на Сиатъл. Сцените съдържат не само битка, но и запратени във въздуха автомобили, автобус, който се разбива странично в сграда и цял един град под обсада. Очевидно, неизменната камера на Андрю, вече унищожена, е заменена с изобилие от записващи устройства, които заснемат битката, включително камери на мобилни телефони, както и охранителни, банкови и полицейски камери.
Това е наситената кулминация, която води до емоционален завършек. Но какво става в началото? Откъде идват тези свръхсили? Транк и Ландис обгръщат отговора в мистерия. Дизайнера на продукцията, Стивън Алтман се забавлява със създаването на мястото, от където започва всичко – мрачна дупка в земята, в която се намира камера, която съдържа голямо кристално каменно образувание, което излъчва тънки облаци светлина.
Алтман признава, че създаването на тази непозната материя е върха за него. „Не прилича на нищо друго, което съм проектирал досега и се надявам де нещо, което никой не е виждал. Спорд визията на Джош, това нещо не трябваше да е със земен произход. Не знаем дали е животно, растение или минерал. Вероятно е комбинация от трите. Създаването на образуванието почива на геологията, биологията и органичните и неорганични вещества.”
Тази сцена и последвалите я събития ще предизвикат множество въпроси и точно към това целят и създателите на филма. „Джош и аз знаем какво се е случило в онази пещера. Целта на филмът обаче не е да обясни.”
Освен визуалните ефекти и съоръжения, във филма са използвани впечатляващи специални ефекти. Два автомобила са запратени във въздуха на височина тридесет фута, след което унищожени от сблъсъка със земята при приземяването им. Друга сцена, за която мнозина ще сметнат, че е компютърно генерирана, всъщност е реално заснета, показва Андрю, който вдига ръка и чрез телекинеза смачква автомобил. Колата е смачкана благодарение на хидравличните помпи които всмукват метала, създавайки незабравим звук от извиване и огъване на метал.
Да смачкваш коли само с мисълта си. Да летиш. Да имаш достатъчно мощ за да изравниш цял град. Кой не би искал такава сила? Кой не би искал да направи невъзможното? Какво би направил ти, ако беше на мястото на Андрю, Мат или Стив? Това са въпросите, които задава „Хроники”. На какво си способен?
