Едно момче разбира, че притежава необикновени сили и е пришълец от друга планета. Няколко години по-късно като млад мъж, той се впуска в пътуване, за да открие от къде е дошъл и с каква цел е изпратен на Земята. Героят в него трябва да се прояви, ако иска да спаси света от унищожение и да се превърне в символ на надежда на цялото човечество.
Warner Bros. Pictures и Legendary Pictures представят „Човек от стомана", с участието на Хенри Кавил в ролята на Кларк Кент / Кал-Ел под режисурата на Зак Снайдър. Във филма участват също четирикратно номинираната за "Оскар" Ейми Адамс („The Master"), номинираният за "Оскар" Майкъл Шанън („Пътят нa промените"), носителят на "Оскар" Кевин Костнър („Танцуващият с вълци"), номинираната за "Оскар" Даян Лейн („Изневяра"), номинираният "Оскар" Лорънс Фишбърн („Тина ") и носителя на "Оскар" Ръсел Кроу („Гладиатор").
Продуценти на „Човек от стомана" са Чарлз Ровън, Кристофър Нолан, Ема Томас и Дебора Снайдър. Сценарият е дело на Дейвид С. Гойер по сюжет на Гойер и Нолан, по мотиви от героите на Супермен, създадени от Джери Сийгъл и Джо Шустър и публикувани от DC Entertainment. Томас Тъл, Лойд Филипс и Джон Питърс са изпълнителни продуценти.
Екипът над Зак Снайдър зад кулисите включва оператора Амир Мокри, художника на продукцията Алекс Макдауъл, монтажистът Дейвид Бренер, многократно награждавания с "Оскар" дизайнер на костюми Джеймс Ачисън („Реставрация") и дизайнера на костюмите Майкъл Уилкинсън. Музиката е на композитора, носител на "Оскар", Ханц Цимер („Цар Лъв").
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЕДИН МОДЕРЕН СУПЕР ГЕРОЙ
Роденият на планетата Криптон, Кал-Ел, пораства на Земята като Кларк Кент. На кой свят принадлежи той? За какво се бори? Това са въпросите, пред които е изправен Супермен, и изборът, който прави ще определи съдбата на нашата планетата, която винаги нарича свой дом. „В света на супергероите Супермен е безкомпромисна фигура, която съществува, за да представи най-доброто, на което е способен всеки от нас, - заявява режисьора Зак Снайдър. - Той е идеал; той е това, към което се стремим - магически бог, икона, която излиза от рамките на комикса и става неразделна част от популярната култура."
Създаден от писателя Джери Сийгъл и художника Джо Шустър, още с първата си поява в комикса Action Comics #1, публикуван на 18 април 1938 г., Супермен се превръща в културен феномен, който печели фенове по целия свят. В игрални филми, телевизионни и радио предавания, видео игри, социални медии и литература, той побеждава едни от най-големите злодеи на всички времена.
В ролята на иконичния герой, който се извисява в небесата, е Хенри Кавил. Той е едновременно развълнуван и смирен да играе главния персонаж в „Човек от стомана". „Супермен е един от наистина специалните герои, създавани някога, - споделя актьорът. - Той защитава надеждата и е способен да победи всяко зло. Това е урок , на който винаги можем да разчитаме, незвисимо къде се намираме или какво се случва по света. Ние се изправяме срещу трудностите и надеждата винаги играе важна роля в живота ни. Да наметна мантията на Супермен беше възможност, която не можех да пропусна. "
Макар да е известен със способността си да се пресъздава фантастични светове на екрана и да внася висок екшън заряд във филмите си, Снайдър първоначално се колебае дали да поеме отговорността да се заеме с един от първите комикси за супергерой. „Бях доста увлечен по комиксите като малък, и Супермен е един от любимците ми. Затова не знаех, дали искам да се заловя с тази задача, - признава той. - Не бях сигурен дали мога да предложа нещо, което не е правено или показвано досега."
И после прочита сценария на Дейвид С. Гойер, базиран на историята, която Гойер е разработил заедно с един от продуцентите на филма, Кристофър Нолан. „Без да се нарушава канона, без да се премахват нещата, които го правят Супермен, те са го представяли напълно реален и приемлив, - казва Снайдър. – Поведоха ме по път, който е много интересен и ми дадоха причина да се заема с филма." Нолан споделя: „Публиката е много добре запозната със сюжета на „Човек от стомана“ и със самия Супермен – изключителният герой, тайнствена, божествена фигура – всичко това вече е показвано. Ние решихме да бъде познат и близък до зрителя, защото Кларк го занимават човешките проблеми на любовта и разкъсването между лоялност и семейство, макар самият той да е всичко друго, но не и човешко същество."
Историята завладява и въображението на продуцента Чарлз Ровън. „Сценарият наистина ми хареса от самото начало, защото в него открих достатъчно от това, с което съм израснал, и в същото време има свеж, различен подход към този почитан образ. Той е много вдъхновяващ персонаж, мисля че всяко дете расте с мечтата някой ден да бъде като Супермен. Това, което ми хареса в тази история е, че той все пак е герой, на когото искаш да приличаш, но е и много по-сложен и реален, отколкото някога сме го виждали преди. Пътят, който извървява е много по-емоционален.“
„Ние бяхме много развълнувани, когато Зак се съгласи да се заеме с „Човек от стомана", - разказва продуцента Ема Томас. - Той вече е демонстрирал техническа сложност и възвишени истории, които този жанр е изисквал в предишните му работи. Тези качества, съчетани с любовта му към персонажа, го прави перфектния избор на режисьор, който да покаже съвременен поглед към Супермен на големия екран." Продуцентът Дебора Снайдър си спомня: „Едно от първите неща, които Зак ми каза беше: „Това ще бъде най-реалистичният филм, който някога съм правил. Дано не ти звучи иронично!“ Но това беше и нашата цел: да направим Супермен близък до днешната публика, да го накараме да се вмести в нашия свят"
За да улови реализма, режисьорът решава да заснеме филма в 2D, вместо в 3D, и после да го конвертира в 3D. Снайдър продължава: „Зак усети, че интимният творчески подход, включително и използването на ръчни камери, ще ни помогне да се сближим с образа на Кларк. Когато се срещаме с героя за първи път, той се чувства отчужден, изгубен и се опитва да намери своето място. Това е състояние, което всеки от нас е изпитвал в някакъв момент от живота си."
Докато пише историята заедно с Нолан, сценаристът Дейвид Гойер решава, че „филмът до голяма степен се отнася за избора. Става дума за човек с двама бащи: Джор-Ел, бащата на Кал от Криптон, и Джонатан Кент, бащата на Кларк на Земята. Кларк / Кал е израснал с два корена, той има нужда да съгласува произхода си, за да се превърне в това, който, вероятно и двамата му бащи искат да бъде."
Тези влиятелни модела за подражание в живота му са представяни от двама уважавани актьора: Кевин Костнър е в ролята на Джонатан Кент, а Ръсел Кроу е Джор-Ел. Даян Лейн също участва като Марта Кент - съпруга на Джонатан, която има стабилно, успокояващо присъствие в живота на Кларк. И точно когато Кларк започва да разкрива тайната около раждането му и трябва да реши кои път да поеме, той среща жена, която силно въздейства върху избора, който прави, и която обръща света му надолу с главата.
Това е разследващата журналистка Лоис Лейн. Ейми Адамс е в ролята на най-известната вестникарска репортерка в света на комиксите. „Част от житейското пътуване на Кларк е да открие приемането на самия себе си, - отбелязва Адамс. - Той бяга от това, крие се, защото той все още не е на ясно кой е, и това е причината за самотното му съществуване. Той трябва да работи усилено, за да не показва способностите си, но прави някои грешки, които го правят изключително интригуващ за Лоис, чиято работа е да разкрива и показва истината."
В днешния свръх технологичен свят много малко информация може да бъде скрита от погледа на обществото. Често истината е разкрита или от медиите, от блогърите или някое нелегално заснето видео. Затова ни е трудно да си представим, че един пришълец от друга планета би могъл незабелязано да живее сред нас за какъвто и да е период от време. И, разбира се, след като веднъж е разкрит, той вероятно никога повече няма да намери покой.
„Знаехме, че да се разкаже историята на Супермен в модерен контекст, означава да се съобразим с уловките на съвремието ни, - отбелязва Снайдър. – Самият персонаж идва с много наследени очаквания, след като е боготворен в продължение на 75 години. Така, че за нас бе е важно да проверим последиците от всяко решение, което взимаме с посока актуализиране на героя и неговата среда, от Смолвил до щита с S отпред."
Кавил разказва: „Всичко расте и се променя на даден етап, и аз смятам, тази осъвременена версия е друг етап от това развитие. Ако четете DC комиксите, например New 52 от преди няколко години, и там има същия принцип – по-различен е от този на Зак, Крис и Дейвид, костюмът на новия Супермен е друг, и отношението му малко се променя, но основните му характерните черти са същите. Това е израстването на историята, успоредно със съвременния читател. Нашият филм също е насочен към модерната публика."
Докато създателите на филма проучват произхода на легендарния герой, Снайдър подчертава, „Знаехме през цялото време, че екшънът трябва да потресаващ, изключителен, нестихващ и спиращ дъха. Все пак става дума за филм за Супермен."
КАСТИНГЪТ НА ЕДНА ИКОНА
Когато за първи път се срещаме с Кларк Кент в „Човек от стомана", той вече е голям мъж, който се крие от света. Не може да остане незабелязан от зоркия и все по-подозрителен поглед на хората в Смолвил, най-вече заради изявите на суперсилите си и неспособността да ги държи напълно в тайна, както го съветва земният му баща Джонатан. За това Кларк е принуден да изоставил всичко, което познава и обича, и да се впусне в скитане из метафоричната пустинята на временната заетост и емоционалната изолация, в търсене на истинската си същност.
„Кларк чувства, че трябва да остане в периферията на обществото, - обяснява Зак Снайдър. - По този начин, ако е принуден да използва способностите си, за да спаси нечий живот или да направи нещо необичайно, ще е лесно да изчезне."
Но това самотно съществуване е лишено от общуване и е изпълнено с копнеж. Знаейки, че не е от тази планета, той се притеснява и какво хората ще направят с него, ако бъде разкрита неговата уникалност. И ако някога успее да открие истинските си корени, дали ще намери място, към което да принадлежи?
Режисьорът продължава: „Той се чуди каква е неговата цел на живота. Всички ние сме си задавали този екзистенциален въпрос, но за Кларк това е трудно, защото нещата, в които той е най-добър, всяват страх в другите хора.Така че той е сам, опитва се да разбере какво е мястото му в света, къде принадлежи, каква е съдбата му. Мисля, че публиката ще го почувства много близък, понеже повечето от нас си задавали същите тези въпроси и са изпитвали такава несигурност в началото на живота."
Британският актьор Хенри Кавил, който играе тази многопластова роля, казва: „Кларк винаги се чувства като аутсайдер. Той е въпитан от Джонатан и Марта Кент да не реагира с агресия и насилие и най-вече, никога да не разкриват това, на което е способен. Но справянето с реалната болка на израстването му в млад мъж, различен от всички останали, и невъзможността да сподели истината с друг, създава все по-голямо чувство за изолация. Тази изолация се усилва от факта, че той се чувства безсилен да направи нещо по въпроса, въпреки че притежава огромна сила."
„Хенри наистина намери начин да пресъздаде на екрана тези противоречия в героя, - отбелязва Снайдър. - Кларк физически превъзхожда всички хора, но не може да го покаже; той има рентгеново зрение, но трябва да се научи да го контролира, и въпреки че е неразбран от човешката раса, той все още намира доброто у хората и инстинктивно иска да им помогне. Хенри по невероятен начин показва конфликта в него, с изключителна искреност и достоверност."
Заемайки се с роля, която е физически и емоционално натоварваща, Кавил разкрива, че е намерил съюзник и безценен съветник в лицето Снайдър. „Зак бе фантастичен, - завява актьорът. - Неговата енергия е неизчерпаема, колкото и часове да прекарвахме на снимачната площадка, той продължаваше да прави нещата интересни и вълнуващи, и това завладяваше целия екип. В края на краищата ние правехме филм за Супермен, и позитивното отношение на Зак ни напомняше това всеки ден."
Кавил започва да проучва ролята си от самия при източник: комиксите. „Потопих се в комиксите и това ми даде страхотна основа за персонажа. Той е много по-сложен, отколкото повечето хора си мислят. Той наистина има свой морален кодекс, но е и в невероятен конфликт. В историята, която разказваме си произхода му, той научава всичко за себе си заедно с публиката. И когато е изправен пред избора дали да се бори за Земята, или за Криптон... това не е никак лесно решение."
Джонатан и Марта Кент намират сина си в космически кораб, който се е приземил в тяхната ферма в Смолвил, Канзас. Вместо да предупредят властите, те скриват кораба, като дават на бебето името Кларк и го оглеждат като свое собствено. Все пак тайната си има цена, тъй като момчето показва необикновени способности, които повдигат нездрав интерес. Кент живеят в постоянен страх, че няокй ще да почука на вратата им и ще вземе Кларк от тях завинаги.
„Джонатан и Марта от самото начало разбират, че намирането на Кларк е едновременно благословия и проклятие, - казва Снайдър. - Джонатан знае, че освен баща, той трябва да бъде човека, който да напътства и защитава сина си на всяка цена. Той разбира, че момчето е много повече от него, повече от всички други хора и може в действителност да промени хода на историята."
Кевин Костнър е в ролята на Джонатан Кент, чийто бащини отговорности са по-големи, отколкото може да си представи. „Природата на бащата е да се поучава и защитава. Моят герой казва на сина си, че е чудо; доказателство, че не сме сами във Вселената, - разказва актьорът. - Това е огромна тежест за едно дете, но Джонатан е убеден, че Кларк е на Земята с определена цел, и както го предупреждава - ще дойде ден, в който той сам трябва да реши дали гордо да се изправи пред човешката раса, или не."
Костнър е заинтригуван от тематиката на филма, особено що се отнася до връзката между неговия герой и персонажа на Кавил. „Хората често казват, че филми са измислица, но истината е, че понякога има моменти, които ви карат да се запитате: „Как бих постъпил в тази ситуация? Що за човек съм аз? "
Въпреки че липсва през първите години от живота на Кларк, именно неговият биологичен баща, Джор-Ел, разкрие на сина си колко важно е съществуването му, но този път за Криптон. След като научава за своя произход и името си – Кал-Ел, Кларк за първи път в живота си се чувства реален и истински.
Кал-Ел е светлината в живота на родителите си, макар и само за миг. Почти веднага след раждането му, баща му Джор-Ел (водещ учен на Криптон) и майка му Лара Лор-Ван, трябва да вземат мъчителното решение да изпратят детето си в търсене на сигурно убежище в космоса. Природните ресурси на Криптон са изчерпани и планетата ще се унищожи, но призивите за евакуация на Джор-Ел не са чути от управниците. За него единственият начин за запазване на расата на Криптон е, като се спаси невинния си наследник, с надеждата, че Кал може да оцелее и чрез него да оцелее и народа му.
„Джор-Ел е голям привърженик на свободния избор, а това го превръща в изгнаник на Криптон, - обяснява Гойер. - В действителност той е заклеймен като престъпник, враг на държавата. И част от надеждата му за Кал, е че той ще продължи тази философията на свободна воля."
Ръсел Кроу е в ролята на ренегата-учен: „Ако гледам историята през погледа на Джор-Ел, тй е просто добър човек, който има известна доза лудост, породена от голямото му отчаяние. Според него това е единственият и последен шанс да запази Криптон жив."
За да се постигне това, Джор-Ел трябва да покаже на Кал историята на миналото и да му внуши значението на неговото бъдеще. Единственото място на Земята, където двамата могат да се свържат е замръзналата тундра, която пази своята тайна повече от 20,000 години и дава възможност на Кал да се изправи лице в лице с образа на баща си.
„Едно от наистина важни неща, които Джор-Ел разказва на сина си е, че в този свят, той трябва да излезе на светло, за да помогне да се корегират грешките, направени на Криптон, - разкрива Кроу. - Това е огромна отговорност, но ако той не изпълни съдбата си ... няма кой друг."
Сърцето на родната майка на Кал-Ел, Лара Лор-Ван, се къса, когато нейният съпруг поставя новородено им дете в спасителната капсула. Единственото, което я крепи да го изпрати в неизвестното, е надеждата, че техният син има шанс да живее.
Айалет Зурър, която е в образа на Лара, казва: „Тя е невероятно смела жена, която трябва да покаже характер в изключително тъжни обстоятелства. Напомня ми на родителите, които по време на войната постъпват по същия начин. Една майка е готова да се раздели с детето си и да го изпрати далеч от нея, само ако мисли, че има надежда то да оцелее."
Въпреки силата на бащините гласове, лесно може да се каже, че жените в живота на Кларк / Кал-Ел притежават по-голяма власт над неговия избор. Едната с тихо насърчаване на силата му, а другата - с ум и упоритост.
„Мисля, че моята героиня Марта Кент е много прагматична, - казва Даян Лейн за на героинята си. – На нея й се налага да бъде такава, защото когато намира звездното дете в двора на фермата си, тя осъзнава че има моралното задължение да бъде негов ценен водач и съветник. Марта знае, че Кларк е специален и оценява, че и е дадена възможност като майка да му обясни света, по най-добрия начин, по който тя може."
За да се впише в ролята, Лейн призовава собствените си родителски умения, както и спомена за майка си. „Помня, че бях малко дете и счупих всичките си цветни моливи, за да убедя майка си, че ще правя каквото искам. Представям си, ако имах сили да съборят къщата, вероятно щях да го направя. Във филма Марта е тази, която намира начин да успокои младия си син, когато нещата са твърде трудни и да го предпази от външни лица, без да се срамува от дарбите си. Тя знае, че за да се впише в света, е му е нужда много по-голяма вътрешна сила, от физическата, с която разполага."
Ейми Адамс въплъщава една от най-известните героини от комикси без суперсили. „Подобно на толкова много журналисти, Лоис е необикновено целеустремена и се интересува единствено от историята, която иска да разкаже. Тя безстрашно преследва истината, с убеждението, че това е по-важно от собственото й благополучие, но при нея се превръща в пристрастяване, което замъглява преценката й и я отдалечава от реалните хора."
Така че е изненада за самата Лоис, твърдението на Кларк, че светът не е готов за неговата истина. Това я кара да се замисли за своите цели. „Тя признава, че истината не е една, защото винаги има различни гледни точки. – разказва Адамс, като добави, че вероятно заради амбициите си, и поради естеството на работата си - „Лоис е загубила доверие и вяра в доброто. Да види и почувства, колко са чисти намеренията на Кларк е почти като прераждане за нея. Смятам, че е много интересен факта, че понякога е необходимо да срещнеш човек от друг свят, за станеш по-човечен."
„Лоис има толкова много аспекти, - казва Дебора Снайдър. - Тя е твърда и борбена, а също така красива, чувствителна и емоционална, но определено не е девойка в беда. Тя е една наистина модерна жена. Бяхме много щастливи една толкова завършена актриса като Ейми да играе този образ. Тя внесе много дълбочина и дух в героинята."
Докато Лоис да повярва, че нейната история заслужава публикация на първа страница, то редакторът й скептично настроен. Приемайки ролята на Пери Уайт, актьорът Лорънс Фишбърн, признава че като фен на жанра, се възползва от възможността да работи с Зак Снайдър. „От първия ми разговор с Зак, още преди дори да започне да говори за сценария или историята, аз се почувствах наистина увлечен, - казва Фишбърн. - Винаги съм се наслаждавал на работата му, и вярвам, че той е режисьор, който наистина може да представи подобаващо филм, базиран на комикс. Затова бях убеден, че ще се справи страхотно и със Супермен."
За щастие на Кларк, Пери е пречката за популяризиране на историите на Лоуис за гост от друга планета. Но теорията й отново става актуална, когато става ясно, че космическият кораб Черната нула, командван от безмилостния генерал Зод, приближава на планетата ни.
„Някой беше казал, че един злодей никога не мисли за себе си като злодей, той винаги е герой в собствените си очи, - подчертава Гойер. - В съзнанието на Зод, той е благородна фигура."
Въпреки това за Майкъл Шанън, който играе харизматичния войнстващ лидер, поведението на Зод не е съвсем патриотично. „Мисля, че всеки, който прекарва живота си като воин и раздава заповеди, свиква с определена структура. След като тази структура се отнеме, в него остава този импулс. След като човек има власт, той се радва да я упражнява. Но е интересно да се наблюдават опитите на Зод да остане чист в намеренията си. "
Зод и неговият някогашен сънародник, Джор-Ел, виждат оцеляването на вида си по различни начини. „Зод искрено вярва, че това, което прави е за добро на Криптон, - отбелязва Кавил. - Той се опитва да го обясни на Джор-Ел, но гледните им точки са противоположни. Затова опитва да убеди моя герой. Когато той казва на Кал колко е бил красив Криптон и как може да бъде възроден отново, погледа му сияе от силата и страстта на мечите му. Затова не осъзнава, че средствата за постигането на тази цел го превръщат в диктатор и разрушител."
„Ако трябва да направим едно сравнение, което със сигурност си струва, - размишлява Шанън, - се чудя, ако Земята е в бедствено положение, както Криптон е в началото на филма, какво ще правим? Със сигурност ще изникне повече от едно решение, повече от един аргумент. Коя страна ще вземете? Не бихте ли се опитали да спрете случващото се? Зод взима страна, както и Джор-Ел. Просто те двамата взимат различни страни."
Нашествие Зод е посрещнато от военните сили на САЩ, които са не по-малко отдадени на дълга да спасят собствената си планета. Сред лидерите им е полковник Нейтън Харди, изигран от Кристофър Мелони. Полковникът от военно-въздушните сили е много недоверчив към външни лица, които се месят във военните операции, още повече пък към Лоис Лейн.
„Виждали ли сте някога как настръхва козината по гърба на куче? – подсмихва се Мелони. - Това е, което се случва с Харди, когато за първи път отговаря на въпросите на Лоис. Освен това той няма никакво доверие на Супермен, вероятно защото донякъде се страхува. Мисля, че той го вижда като доста силно оръжие, което може да обезмисли целия досегашен живот на Харди."
Във филма участват също и актьорите Хари Леникс като военно-въздушния командир на Харди, генерал Суонуик; Ричард Щиф като д-р Емил Хамилтън, учен, работещ към военното подразделение на Суонуик в Арктика; Майкъл Келил като спортния журналист Стив Ломбард и Купър Тъмбърлайн и Дилън Спрейбери, които играят Кларк Кент съответно на 9 и 13 годишна възраст.
„Разполагахме с невероятен актьорски състав, - казва Зак Снайдър. - Това бе от изключителна важност за нас, за да сме убедени, че актьорите не само отговарят на нуждите на историята, но и ще съумеят да се въплътят в тези добре познати, любими герои в на безбройните фенове на Супермен. Мисля, че тази мисия я изпълнихме повече от успешно."
АКО КОСТЮМЪТ МУ СТАНЕ
Щитът със „S“ посредата вероятно е най-разпознаваемият фамилен герб в историята. Вече почти век той изобразява силата и куража на супер героят, който гордо го носи на гърдите си. Първоначално „S“ идва от Супермен и се превръща в хералдически символ на дома Ел, символизирайки "надежда". По същия начин членовете на съвета на Криптон носят своите собствени грифове, както прави Зод и другите членове на елита на Криптон, като знаците не се основават на земна символика.
За дизайнерите на костюми Джеймс Ачисън и Майкъл Уилкинсън, задачата да модернизират глифа и костюма са две от най-вълнуващите предизвикателства, с които се сблъскват. Те подхождат към задачата смело и с уважение. Символите са разпознаваеми по целия свят и затова е от огромно значение да бъдат интегрирани естетически към останалата част на филма, която Снайдър и неговият екип създават.
Уилкинсън разказва подробно еволюцията на костюма: „Освен традиционното обяснение, че костюмът е направен от плата, в който родителите му са го увили като бебе, ние добавихме идеята, че всички жители на Криптон носят дрехите като защитен слой. Следователно, когато виждаме Джор-Ел или на членовете на съвета или войниците, всички те имат един и същ тип костюм под различни слоеве дрехи и доспехи. И всеки носи глиф на фамилията си."
След като е установен произхода на костюма, от дизайнерите зависи да представят познатия по света „костюм Супермен". Първоначалната концепция започва с Ачисън и неговия екип, които рисуват десетки версии на костюма, на които червени шорти стават все по-малки и по-малки, докато един ден тях просто ги няма. Процесът е завършен с блестящия дизайн на Уилкинсън, илюстриран с помощта на Кейт Кристенсен и Уорън Мансър. След няколко месеца на развитие и множество прототипи, те смятат, че са намерили костюм, който има основните елементи, но модернизирани, и се възползва от всичко, което съвременната технология може да предложи: дигитално 3D сканиране на тялото, компютърен дизайн, най-новите тъкани.
Превръщането на костюма на Супермен и на останалите жители на Криптон от проект в реалността се оказва малко по-сложно. Например, въз основа на сканираното тяло на Кавил, екипът на Уилкинсън прави реплика в реален размер и скулптурира тялото, добавяйки подплънки под костюма. Те се състоят от латексова пяна с брилянтно хромово покритие, за да е разтеглив костюма. След това се прави покритието върху костюма от специален мрежест материал, върху който с печатна техника се симулира ризница с метален ефект, която да изглежда добре по време на снимките. Компютърно генерирания глиф "S" е произведен чрез програми за 3D чертане и 3D принтиране.
Въпреки високите технологии на дизайн и производство, които участват в процеса, Снайдър уверява, че реално "Той си има червено наметало, има" S "на гърдите си, носи син костюм и червени ботуши. Той е Супермен."
В действителност от самото начало на Криптон е характерно носенето на мантии, под които останалата част от одеждите не са толкова колоритни: Джор-Ел носи много тъмно сиво-син костюм, Зод носи черно, целия съвет на планетата е в мрачни цветове. Това показва, че те са „обременени от историята, придържат се към културните ограничения, които пречат да търси нови решения на проблемите.", казва Уилкинсън.
Така че в техните тежки дрехи виждаме, буквално бремето на техния свят и бившето величие, което вече не съществува. „Ние създадохме наши собствени тъкани, за да покажем визия на чуждоземни текстури - гравирахме кадифе, с бродерия и ситопечат, за да повдигне тъканта, и се надяваме да сме предали усещането за грандиозна култура, която преди много години е била в разцвета си", - добавя той.
На Земята необходимостта да Кларк да не се набива на очи и да умее да изчезва се отразява в дрехите му. „Той носи дрехи на много слоеве, - казва Уилкинсън. – Отначало той се слива с хората – носи брада, спусната качулка, не е разпознаваем. Има намек за нещо по-голямо, но то не си проличава, докато не поставя костюма на Супермен. Тогава се вижда началото на неговата трансформация. Той има съвсем различен силует и дрехата му наистина влияе на движенията му. Сега той наистина не е като останалите хора. Той е Супермен"
