Тази седмица киноафишът ни предлага три премиери - криминале с ченгета, семейна драма и любовна история. Да поговорим за драмата. „Всичко ни е наред” звучи измамно оптимистично и полъхва на драматичен Холивуд. Но имайки предвид, че това не е жанрът, от който идват големите приходи в бокс офиса, едва ли може да се очаква някакво сериозно качество.
Филмът на Кърк Джоунс залага на актьорски състав - толкова блестящ, че присвиваш очи от звездния имидж на актьорите – Робърт Де Ниро, Кейт Бекинсейл, Сам Рокуел, Дрю Баримор. Може би това е причината сценария да се пренебрегне и ясно да личат драматургични дупки в историята.
Въпреки изискването за задължителен хепиенд, той стои неадекватно и малко пресилено децата (които не могат да разговарят искрено с баща откакто са се родили, тъй като починалата майка е била връзката между тях) се усмихват на Коледната вечеря, забравили десетките години липса на комуникация. Темата е доста по-дълбока, за да се изтрият толкова бързо натежали проблеми, грешни представи, недоизказани чувства, лъжи и всички дружно да продължат напред.
Въпреки сценарните недостатъци, това е филмът на Робърт Де Ниро. Както добре знаем – най-силното превъплъщение, което един актьор може да направи е когато играе обикновен човек - не луд или с различна сексуална ориентация.
С тази роля Де Ниро ни припомня, че талантът му съвсем не е остарял, а кротко си е почивал, скрит зад криминални и немного смешни роли. Тук Боб Де Ниро стоварва върху нас емоциите на Франк, който е работил в завод за изолация на кабели цял живот. Прави го толкова.... невидимо. И без никакви усилия ни убеждава, че цял живот е бил пенсионер, който е косил ливадата си, не е разговарял с децата и си е страдал от сърце. Желязно и размазващо.
2 гласа
Филмът ми хареса много