Аз съм един от четиримата президенти на цензурната комисия за кино в провинция Квебек, френски говорещата част на Канада. Ежегодно офисът, в който работя, реализира около 12 – 14 милиона долара чиста печалба. Институцията е продължение на католическата служба за надзираване на морала и нравите, създадена през 20-те години на миналия век (една от основните задачи на църквата е да забранява и вероятно мнозина се сещат за кюрето, което цензурираше филмите в "Кино "Парадизо").
Филмите, които се представят в Канада, не се кастрят и остават в тяхната непокътната цялост. Приема се за подходящо да се информира обществеността за официалното мнение и да се прилагат известни възрастови ограничения по отношение на достъпа на публиката до кинопродукти, представящи насилие, еротика, ужаси или вулгарни изрази. Още повече че покрай традиционната емиграция в страната на едно място съжителстват представители от цял свят (това твърдение не е преувеличено), които неизбежно носят с багажа си и своите убеждения, възпитание и регионална култура.
Попаднах в тази служба случайно и с дипломата си от кинофакултета на ВИТИЗ се оказах единственият кинаджия от всички мои колеги. Харесва ми това, което правя. Обичам киното и не пропускам блокбастърите, които преминават през моето бюро. Що се отнася до изданията на филмите във версия DVD – професионално съм задължен да гледам всичко: от оперни концерти и анимационни серии с Мики Маус до нигерийски и индийски филми. Няма да крия, че голяма част от тези продукти са досадни и непрофесионално направени. Гледам филмите преди всички, дори и преди журналисти и кинокритици.
Официално институцията съществува, за да предоставя на родителите обективна информация за съдържанието на дадено филмово произведение и да им помогне в избора на заглавия за техните деца. Другата функция на цензурното бюро е да прилага закона за авторското право в областта на киното. Към бюрото е създаден отдел "Инспекция", който следи за законността на филмовите копия в търговската мрежа.
Никой не обича моята институция, защото никому не се нрави идеята да му се забранява нещо. Дематериализацията на филмовите носители, виртуалната комуникация и необятните възможности на интернет бавно и сигурно водят към залязване на институцията "цензура" и понятия като "препоръка" и "забрана". Със сигурност, основно направление на работата ни за близките 5-10 години ще бъдат заглавията, които се появяват на екраните в мултиплексите.
Ежедневно гледам поне 4-5 пълнометражни филма. Понякога – повече. Част от тях преглеждам набързо, с натиснато копче за бързи обороти. Според централния офисен компютър за последните 12 години пред очите ми са преминали 19 857 заглавия. От тях 6831 са тъй наречените порнофилми, или както би следвало да се окачествят от експертите – филми от жанра "сексплоатация". Със сигурност, когато четете настоящия текст, числата са по-високи. Консултирам редовно журналисти и изследователи в тази материя. Някои от тях успяха да направят и докторати в областта, но продължават да търсят мнението ми. Това ми дава известни основания да си мисля, че съм един от експертите в тази област.
Порнофилмите са паралелен свят, познат на всички в по-голяма или по-малка степен. В него няма "табу" , защото то самото е "табу". Бих казал, че той е почти огледално копие на холивудската машина. Дълго време порнофилмите са били прожектирани само и изключително в публичните домове. Макар и с примитивна техника, в неизбежния си ням и чернобял вариант, някои от тях са почти толкова "хард", колкото и техните съвременни дигитални събратя с "долби" звук. Тази вълнуваща индустрия е била винаги на върха на технологиите.
Появило се почти една година след прожекцията на братя Люмиер в "Гран кафе", порнокиното си изработва собствен почерк и школи независимо от това, че се явява незаконното дете на официалното течение в киноиндустрията. Звукът и цветната картина не се забавят в жанра, а само няколко месеца след "Аватар" се появи първият триизмерен порнофилм. (този път шампиони в усвояване на технологията се оказаха предприемчиви порнопродуценти от Хонконг). Порнокиното има своите звезди, "Оскари", фестивали, водещи режисьори и продуценти, култови заглавия и франчайзи. То притежава свои особености, естетика и тенденции, които отразяват тенденциите на развлекателния бизнес в световен мащаб. Мнозина грешат, ако си мислят, че порнофилмите винаги става дума за сцени, в които един мъж и една жена материализират взаимното си любовно влечение в търсене на плътска наслада.
Девизът на една от кинокомпаниите, разпространяващи този жанр, е: "Вие сами знаете какво разпалва страстите ви, само ние го имаме." Необятно е разнообразието на сцените и количеството на персонажите, които се срещат в порнофилмите. Те варират от 60-годишни възрастни жени до божествени манекенки, неуспели в рекламния бизнес, от младежи с дългогодишно пребиваване във фитнес клубовете до позакръглени чичковци.
Млади и стари, стройни, кльощави, прегърбени и с наднормено тегло, гладко избръснати или примитивно окосмени, всички са добре дошли на снимачната площадка. Ако харесвате партньори с татуировки, с обеци на носа, пъпа или устните, с униформи, с очила или жартиери и високи токчета, не се срамувайте – вие не сте фетишист, вие сте наш клиент. Порнобизнесът обича расовото разнообразие и старателно поддържа няколко общоизвестни мита, отнасящи се до размерите на някои интимни части и времетраенето на половия акт.
При анализ на продуктите, предлагани на северноамериканския пазар, може да се открие известно регионално разпределение. В европейски мащаб основните центрове на порнопродукциите са в Унгария (тук шета италианският жребец Роко Сифреди и още няколко компании, които дават възможност на десетки актриси със славянска морфология и акцент да покажат и утвърдят таланта си), в Италия и Чехия са съсредоточени предимно гей кинопродукции, Франция (с традиционно много богатия каталог на Марк Дорсел) и доста по-слабо активните Испания (където правораздава внушителния Начо Видал) и Румъния (групата "Молдован"). В калифорнийската долината Сан Фернандо, ласкаво наричана Сан Порнандо са концентрирани над 70% от световната продукция. Мястото защитава от няколко десетилетия репутацията си на световна столица на тази индустрия и определя модните тенденции. Особена част от бизнеса заемат бразилските порнопродукции. Те са специализирани в представянето на сцени с участието на транссексуални актьори наред с всички останали практики. Японските порнопродукти следват много често сценарна схема, включваща обстойно интервю с участничката, което предшества сцените, от които мъжът е почти невидим, като по този начин насочват вниманието на зрителя към актрисата.
Жанрове
Някои наричат порнокиното заболяване и категоризират потребителите му с всякакви имена – научни и недотам, но е факт, че интересът към него не спира. Разпространено е мнението, че е този тип кино привлича зрители с известни психични отклонения и привърженици на особени сексуални практики по отношение на установяване на хормонално равновесие.
Основно могат да се различат три основни поджанра, в които голото тяло и плътските удоволствия са на почит:
Твърдо (хард) порно: В Европа продуктът се отбелязва с буквата Х, докато на американския континент за обозначаването му се използва съкращението ХХХ. Набляга се на примитивната анатомична автентичност и художествената част не дава голям избор за интелектуално-философски анализ. Изображението има образователно-педагогическата стойност и може да се разглежда като помагало за начинаещи и напреднали. В тази група се очертават ясно две течения. Едното от тях представя любовната игра като примитивна механика, следващата еднотипна хронологична и физиологична последователност, почти без диалог, заснето без особени изисквания към осветление, монтаж или гледна точка. Поради опростеността си такива сцени изобилстват и те лесно се включват в различни тематични подборки. Липсата на сценарийна връзка ги прави самостоятелни единици. Второто течение бих окачествил като порношик и е резултат от по-сериозни продуцентски инвестиции в сценарий, декори, кастинг и снимачен екип. Според мнението на техните автори тези филми възвръщат на порнокиното "благородните нотки", загубени от пренасищането с бързи и евтини продукции в духа на първото течение. И в двата случая камерата придружава актьорите през цялото време, като авторите отхвърлят като излишни монтажните препратки и всякакви форми на киноезик или филмово послание.
Меко (софт) порно. Грубо окачествено и популярно известно като еротика. Любовните епизоди са загатнати, подсказани, ориентацията е към представяне на сцени, които да се адресират към опита на зрителя. Лесно е да се установи присъствието на фабула. Тук нещата граничат с понятия като "творчество", "изкуство" и "авторско послание", "екранизация" и "художествен контекст". В тази група могат да се открият стотици заглавия като японския "Империя на чувствата", английския "Девет песни", корейските "Любовницата на императора" и "Прислужницата" или френските "Романс", "37,2 градуса сутринта" ("Бети Блу") и "Чукай ме!". Това са филми с по-голям бюджет, в които са ангажирани известни актьорски и режисьорски имена и често пъти еротиката е неизбежна част от историята.
Порно анимация (хентай): Японските комикси (манга) са безспорна класика в жанра. Рисуваните герои предлагат неограничени възможности и в качеството им на фиктивни персонажи тяхното поведение трудно подлежи на анализ от цензурните комисии. Тук наистина няма ограничения и абсолютно всякакви практики са разрешени, а ако авторите им са с чувство за хумор, стопроцентовото забавление надминава еквивалентите с актьори.
Началото
Нещата около порнокиното винаги са били на прицела на общественото мнение, най-вероятно за да се потвърди правилото, че колкото по-забранено е едно нещо, толкова интересът към него нараства. Факт е, че медиите са винаги по-благосклонни към заглавия, в които има препратки към секса, тъй като те осигуряват почти сигурна аудитория. Това обяснява и постоянното присъствие на темата на киноекрана под една или друга форма. Оказва се, че воайорството не е отклонение за извратени, а масово разпространен интерес. Документалистите, които разработват тематиката, никога не рискуват да се окажат с празни ръце.
Страстите в Северна Америка по отношение на моралните стойности и на порнографията винаги са тлеели, тъй като принципите на пуританското общество влизат в антагонистичен конфликт с конституционните права и свободи. Вероятно мнозина си спомнят документалната история на "Народът срещу Лари Флинт", разказ за основателя на порноизданието Hustler. Киноисториците признават, че порнофилмите винаги са съществували, но приемат появата на "Дълбоко гърло" (1972) като начало на съвременната ера в бизнеса. Бих сравнил социално-културния му ефект със сцената, в която главният герой от "Форест Гъмп" (1994) се освобождава от ортопедичните си протези, тъй като не случайно по епоха и по дух двата момента са съвсем близки.
"Дълбоко гърло" е историята на жена, която не успява да достигне удоволствие от половите си контакти. Находчив сексолог шегаджия я убеждава, че нейната чувствителна точка се намира навътре, дълбоко в гърлото ("Рядък, но срещан феномен"). Следват показни упражнения, на които би се изненадал цирков гълтач на саби и ножове. Заснет за шест дни, с бюджет от около 25 000 долара (пари назаем от мафията), филмът реализира печалба от около 600 милиона долара и се нарежда сред най-печелившите филмови продукции в историята на киното. Братята Уайнстийн, актуални императори в Холивуд, могат само да се тюхкат. Куцо и сакато отива да гледа "Гърлото", забранен в 25 щата, а срещу авторите му са организирани над 60 съдебни процеса. Произведението, в което музикалната партитура играе много важна роля, блести с находчивост, се появява в "добрия момент" и на "доброто място" – в посещаваните от "доброто общество" киносалони. За популярността на продукцията безспорно допринася лековатият тон на авторите. Монтажът, асоцииращ излитаща космическа ракета с оргазма на участниците, днес се е превърнал в христоматиен цитат в редица филми и намигване към по-зрялата кинопублика. Появата на "Дълбоко гърло" отеква сред политическите среди, които са принудени да реагират и заемат позиция под натиска на различни религиозни групи и граждански организации. В защита на филма се произнасят десетки интелектуалци и хора на изкуството, сред които са Джак Никълсън, Франк Синатра и Джаки Онасис. Изпълнителката на главната роля Линда Лъвлейс е специален гост на приеми, светски забави и на вечерта на оскарите през 1974 г. Народните избраници са принудени да приемат обективно съществуващата реалност.
Скандалът отприщва табутата в едно консервативно и задушаващо се общество, като изкарва наяве цялата му примитивност и лицемерие. На вниманието на конгресмените е предложен докладът "Кинси", който отговаря на въпроса (в свободен превод) "що е клитор и има ли той почва в Северна Америка". Оказва се, че "да", а съществува още и понятието "женски оргазъм" – нещо непонятно за мнозинството в Северна Америка. Неизвестният информатор, дал началото на скандала "Уотъргейт" и поставил край на кариерата на президента Никсън, се представя с псевдонима Дълбоко гърло – факт, говорещ за популярността на филма през тази епоха. Големите пари от боксофиса изчезват с няколко мафиоти и продуценти. Собственикът на хотела, в който е бил заснет филмът, все още чака да му платят наема за последните две нощувки.
В средата на 80-те години Линда Лъвлейс преминава от другата страна на барикадата и се нарежда сред най-отчаяните защитнички на женските права и окачествява порнокиното като легализирано изнасилване. Следват откровенията й в четири версии на автобиографията й, в които тя признава, че е била заплашвана с пистолет, за да участва във всяка сцена. Историята й завършва тъжно: Линда умира самотна и без пукнат грош. Екранизацията на нейната вълнуваща биография излиза скоро на екрана и очакваната вълна от реакции ще бъде показателна за тенденциите в съвременното "глобално и интернетизирано село".
Произходът на горната информация е документалният Inside the Deep Throat ("Навътре в "Дълбоко гърло"), който хвърля поглед към миналото и обединява десетки интервюта с известни кинематогафисти, журналисти, политици и интелектуалци. Интересен е и фактът, че периодично "Дълбоко гърло" се появява в юбилейни издания и красиви кутийки вероятно за да поддържа свежи нечии спомени.
Документалният поглед към порнобизнеса
, отправен в други две заглавия - "След порното" и "Кожен бизнес", говори красноречиво за наличие на известна криза в сектора. В двата пълнометражни филма става дума за актуалното състояние на индустрията и за съдбата на нейните участници. Очевидно нещата не са толкова розови, колкото изглеждат. Годишно порнобизнесът генерира печалби от порядъка на 10 – 12 милиарда долара, като в него се включват и интернет сайтовете, производните продукти и естествено невероятното количество DVD-та. Това е последната официална информация, но тя е от 2001 – 2004 г. Десет години по-късно нещата са се изменили драстично. Сексшоповете и кварталните видеоклубове масово затварят поради разширяването на търговските възможности на интернет, телевизионните канали са пренаситени с предложения, а това довежда до спадането на покупните цени на филмите, така че еуфорията от златната епоха на бизнеса е отминала... може би безвъзвратно. Оказва се, че професионалните актьори са единствените, които имат осигурени стабилни приходи от цялата индустрия. Техният брой в района на Сан Фернандо е около 1500. Хонорарите за участие се разделят според пола на актьорите – мъжете получават между 300 и 400 долара независимо от сцената, а жените – между 150 и 300 долара за сцена с орален секс, 600 до 1000 долара за сцена с вагинален секс и до 1500 долара за всички останали практики. В Европа финансовата равносметка не е по-различна. Нещо повече, най-проста равносметка налага извода, че професионалните ескорти са с много по-високи приходи за много по-малко работа.
Актрисите, сред които има много професионални проститутки и наркоманки, използват псевдоними, звучащи като известни холивудски звезди. Срещат се Анджолина Жоли, Брийтни Спорс или Сидни Крефорд.
Какво става с порнозвездите, когато решат да се оттеглят и да преориентират професионалната си кариера? Оказва се, че в порното се влиза лесно, но се излиза трудно или не се излиза. Изискванията към компаниите нарастват и напрежението, породено от силно конкурентния пазар, ги принуждава да бълват непрекъснато нови и нови продукти. Средният живот на една порноактриса е около 3 години. Единици успяват да просъществуват професионално повече от 5 години. Амортизацията им е физическа и психическа. Интервюта с актриси, обезобразени от ботокс и силикон, жертви на хроничен алкохолизъм и употреба на наркотици, говорят много по-силно от всякакви статистики. Отхвърляне от обществото, несполучливи бракове, хронична депресия са само част от проблемите на "бившите". Пренасищането на пазара и промяната на потребителските навици на публиката довеждат до общото спадане на приходите и обричат на мизерно съществуване голяма част от участниците в индустрията, чиито приходи не са твърди парични суми, а процент от продажби. Оцеляват най-големите, тъй като те са в състояние да инвестират нужните средства и да отговорят на промените.
Сред най-популярните решения в отговор на променената ситуация са пародиите. Кинокъщите се възползват от популярността на десетки филми, за да предложат своята порноверсия на същата история. "Гражданинът Кейн", "Супермен", "Карибски пирати", "Бони и Клайд" и "Речта на краля" са само част от познатите култови заглавия, удостоени с пародични версии. Филмите са забавни не толкова с еднотипното си съдържание, а по-скоро с подхода и третирането на базовия сценарий и възпроизвеждането на реплики или ситуации, превърнали се в класика.
Друг изход от положението и възможност за поддържане на интереса към порнопродукциите е тяхната бърза реакция на актуалната политическа обстановка. Ежедневието на американската армия, дискусиите по отношение на продажбата и притежаването на огнестрелно оръжие и присъствието на чернокож президент в Белия дом са само част от темите, които вълнуват порнобизнеса.
Масовият достъп до видеокамери позволява друго, ново измерение в порноиндустрията: "Направете си филмче, ние ще ви го купим и ще го включим в нашите селекции." Системата работи безупречно, защото става дума за аматьорски епизоди, разпространявани на смешно ниски цени. Дистрибуторите разчитат, че автентичността на сцените ще подкупи зрителя, който би си затворил очите пред техническите несъвършенства на продукта. Доста наивни младежи и девойки са привлечени от идеята да станат "звезди", без оглед на последствията и цената, която трябва да платят. От целия процес почти няма печеливши. Всъщност печеливши има. Става дума за тесния кръг топ професионалисти, които успяват да се задържат на гребена на вълната. От този кръг единици успяват да преминат в "истинското кино" – порноиконите Саша Грей, Роко Сифреди и Рон Джереми имат епизодично участие в телевизионни и игрални филми. Това е може би по-скоро израз на желанието да се демонстрира отвореност и да се привлекат неофициални знаменитости.
Как изглежда средностатистическият съвременен порнографски филм?
Авторите на порнофилми би трябвало да имат в главата си идеята за наличието на цензурни комисии и възможността да получат призовка, ако не отговарят на установените критерии.
Цензурните комисии по света следват различни указания за оценка на порнопродуктите и следните точки обединяват забраните за разпространение:
Сцени с непълнолетни участници – комисиите се сблъскват с проблема, когато става дума за азиатски актриси, които дори и в зряла възраст надминават рядко европейските тийнейджърки. Историите с девойки, облечени с ученически униформи, се подлагат на анализ с повишено внимание.
Сцени с акт на насилие – комисиите приемат театралната част, при условие че участникът е в състояние да прекрати сцената и не демонстрира очевидно болка или страдание. Общоприето е, че половият акт е резултат от взаимно съгласие. Разпространените преди около 20 години snuff movies представят истински сцени на изнасилване, но масовият пазар и засиленият полицейски контрол намалиха драстично продукцията им.
Сцени с животни – тук не става дума за повишено влияние на организациите за защита на животните.
Сцени с деградиращи и опасни практики – всяка комисия има различни критерии, изработени съвместно с лекарски екипи и правни консултанти.
Сцени, чиито участници могат да се идентифицират като роднини - категорично се отхвърлят контактите между членове на семейството.
В началото на филма задължително авторите декларират, че всички участници са навършили 18 години и показаните практики не се препоръчват на неопитни зрители. Добре е да се посочи и адвокатска кантора, към която могат да бъдат отправени запитвания. Препоръката за лични предпазни средства по време на физическата любов се среща често и понякога е свързана с известни марки. Обикновено диалозите не надвишават десетина реплики и стенанията на участниците са преобладаващ звуков фон.
Сценарият на епизода (ако такъв има) се помества на едно непълна страничка и включва 4-5 позиции на плътски ласки с оргазмичен апотеоз. Времетраенето сцените варира според броя на участниците, но при нормална хетеросексуална връзка става дума за 25 – 30 минути. Всички сцени завършват с обилно лееща се пред камерата генетична информация, подчертаваща липсата на репродукционни последствия от всички прояви на хетеросексуална нежност.
"Кама сутра" е жалка брошурка в сравнение с гимнастическите чудеса, които могат да се видят в някои върхови произведения. Според бюджета и кинематографичната култура на продуцента и режисьора (понякога те са едно и също лице, изпълняващо ролята на кинооператор и актьор) сцената се снима с една или повече камери (дигитални естествено), без особено високи изисквания към осветлението. Понякога актьорът снима сам и неговата гледна точка е това, което кинокритиците с радост наричат субективна камера. С чудото на монтажа сцената добива нужната дължина. Епизодът се включва тематично в компилация заедно с още няколко епизода. Франчайзите (известни като "поредици") в порното са безбройни, но най-известните от тях са "Сама вкъщи", "М.I.L.F.", "Жени в униформи", "Момичетата от училищния автобус" и "Мръсници в офиса". По-нататък нещата са ясни – продуктът попада в затвореното помещение на кварталната видеотека (недостъпно за непълнолетни), секс магазинчето или дистрибутор, който се грижи филмът да заинтересува специализиран телевизионен канал, хотелска верига или интернет разпространител.
Попаднах в тази служба случайно и с дипломата си от кинофакултета на ВИТИЗ се оказах единственият кинаджия от всички мои колеги. Харесва ми това, което правя. Обичам киното и не пропускам блокбастърите, които преминават през моето бюро. Що се отнася до изданията на филмите във версия DVD – професионално съм задължен да гледам всичко: от оперни концерти и анимационни серии с Мики Маус до нигерийски и индийски филми. Няма да крия, че голяма част от тези продукти са досадни и непрофесионално направени. Гледам филмите преди всички, дори и преди журналисти и кинокритици.
"Дълбоко гърло" е историята на жена, която не успява да достигне удоволствие от половите си контакти. Находчив сексолог шегаджия я убеждава, че нейната чувствителна точка се намира навътре, дълбоко в гърлото ("Рядък, но срещан феномен"). Следват показни упражнения, на които би се изненадал цирков гълтач на саби и ножове. Заснет за шест дни, с бюджет от около 25 000 долара (пари назаем от мафията), филмът реализира печалба от около 600 милиона долара и се нарежда сред най-печелившите филмови продукции в историята на киното. Братята Уайнстийн, актуални императори в Холивуд, могат само да се тюхкат. Куцо и сакато отива да гледа "Гърлото", забранен в 25 щата, а срещу авторите му са организирани над 60 съдебни процеса. Произведението, в което музикалната партитура играе много важна роля, блести с находчивост, се появява в "добрия момент" и на "доброто място" – в посещаваните от "доброто общество" киносалони. За популярността на продукцията безспорно допринася лековатият тон на авторите. Монтажът, асоцииращ излитаща космическа ракета с оргазма на участниците, днес се е превърнал в христоматиен цитат в редица филми и намигване към по-зрялата кинопублика. Появата на "Дълбоко гърло" отеква сред политическите среди, които са принудени да реагират и заемат позиция под натиска на различни религиозни групи и граждански организации. В защита на филма се произнасят десетки интелектуалци и хора на изкуството, сред които са Джак Никълсън, Франк Синатра и Джаки Онасис. Изпълнителката на главната роля Линда Лъвлейс е специален гост на приеми, светски забави и на вечерта на оскарите през 1974 г. Народните избраници са принудени да приемат обективно съществуващата реалност.
