Това гласи мотото на Международния филмов фестивал в Рио. Най-известният град в Бразилия, мястото, в което миналото лято се вихриха футболни страсти, а след още две години ще бъде превзет от олимпийци, от 24 септември до 8 октомври се интересуваше само от седмото изкуство, въпреки междувременно провелите се избори. Уверих се на живо в това.
Вечер, посветена на Фокус Мексико
Международният филмов фестивал в Рио не е най-старото филмово събитие в страната на футбола и самбата, но за навъртените вече три петилетки се е утвърдил като мястото, от което тръгва по света по-голямата част от богатата местна кино и телевизионна продукция. 16-ото издание на форума се състоя в 15 кина с повече от 30 екрана. Някои от тях бяха в централни локации, други в луксозни мултиплекси в шикозните квартали Леблон и Лагоа, а трети в един от най-големите комплекси, обединяващ няколко фавели – Комплексо до Алемао. Музеи и дори Народният театър приютиха събития от програмата на фестивала. И тъй като всички свързват Рио с плажа, не е изненадващо, че част от прожекциите бяха и там. А според каталога на фестивала над 350 филмови заглавия от 60 страни са били селектирани за участие.
Сред основните стремежи на фестивала в Рио е да привлече вниманието както на местната, така и на чуждата публика към най-новото бразилско кино. Най-важната секция на фестивала носи името Бразилски премиери и включва местни пълнометражни игрални, документални и късометражни заглавия, разпределени в конкурсна и извънконкурсна програма. Тази година зрителите имахме възможност да видим 41 пълнометражни и 28 късометражни заглавия. Организаторите споделиха, че някои от филмите са били завършени буквално дни преди фестивалните им прожекции. Неслучайно световните премиери само в тази секция бяха точно 30.
Призьорите по време на церемонията на награждаването, която започна с час и половина закъснение
С население от около 6, 5 млн. жители Рио има огромен зрителен потенциал и почти винаги пълните зали свидетелстват за това. 80% от билетите бяха пуснати в продажба преди началото на фестивала онлайн. В едно от централните кина Естасао Рио фестивални каси обслужваха дванайсет часа на ден всички желаещи да си купят билет. Дори акредитираните журналисти трябваше да вземат своя безплатен билет от там, за да е ясно кога залата се е напълнила. Задължително е да си изтеглите номерче, за да застанете на опашката и е съкрушително като установите от електронното табло, че вашият ред ще дойде след 200 човека. Но такива са мащабите тук.
Докато чакате, можете да изгледате някой филм. Възможно е и да се окажете до някоя звезда, защото фестивалните гости представят филмите си задължително поне на една от прожекциите и разговорят с публиката след това. Братът на Хавиер Бардем – Карлос, например, представи в Рио мексиканския филм със свое участие „Гонзалес” като отбеляза с горчивина, че в родната му Испания кинопродукцията е сведена почти до минимум. За негово щастие обаче той се харесва в Мексико, където снима последните си няколко филма.
Братът на Хавиер Бардем – Карлос, показа мексиканския филм със свое участие „Гонзалес”
Традиционен за фестивала в Рио е и погледът към латиноамериканското кино. 22 творби представиха най-актуалното от продукцията на континента. Тази година специален фокус беше насочен към Мексико със селекция от нови и класически заглавия и с голям купон във фестивалното седалище – Склад Утопия.
Друга секция включва нашумели заглавия от цял свят, сред които както съвсем прясно наградени филми от фестивала във Венеция, така и лауреати от различни други форуми през годината. Заглавията само в нея бяха 60, а големият акцент беше амбициозният проект на мексиканския сценарист и режисьор Гилермо Ариага – омнибус филма „Думи към боговете”, който включва новели, посветени на различни религии, от режисьори като Емир Кустурица, Мира Наир и самия Ариага. Българският зрител ще гледа филма на Киномания през ноември.
Киноентусиастите можеха да се насладят и на среднощни хорър прожекции, и на ретроспективи на реставрирани копия на пет филма на Хичкок, шест заглавия на Роселини и на бразилския актьор Хуго Карвана, който изненадващо почина преди края на фестивала.
Най-голям интерес обаче предизвикаха специалните безплатни прожекции на Бразилски премиери в кинопавилиона на Склад Утопия. Самият склад се намира на пристанището на Рио и през годината в него се провеждат различни културни събития. През двете фестивални седмици обаче целият екип на фестивала се разполага там сред нарочно построени декори. След прожекциите с вход свободен в него зрителите споделяха своите впечатления с авторите на филмите. Бразилските филми са част от програмата с безплатни прожекции Киносрещи, която включва заглавия от няколко фестивални секции – общо 50 на брой, - и предлага на публиката да участва активно в дебати по наболели теми. Сред останалите любопитни фестивални събития са прожекции за незрящи и прожекции на детски филми с дублаж от артисти на живо.
Боса нова легендата Каетано Велосо изгледа филма за своя роден град Сао Пауло – “Na quebrada”
Разбира се, въпреки желанието си, далеч не успях да изгледам всичко, което си бях набелязала. Но попих изцяло атмосферата на фестивала – приятелска и достъпна и едновременно с това със самочувствието на първокласен световен кинофорум. Навсякъде хора от екипа са готови да те насочат към това, което търсиш, но няма да те допуснат до места със специален достъп. Във всяко кино, дори и в най-старото, влизането с пуканки в залата е почти задължително, независимо от възрастта на зрителите, а в повечето препоръчвам горещо да ходите с жилетка, дори в най-топлите пролетни дни. Навън термометърът може и да надвишава 36 градуса, но вътре се придържат непоколебимо максимум към 20.
Както можеше да се очаква, откриването и закриването на фестивала бяха посветени на филми, свързани с Бразилия. Началото беше дадено от най-новия филм на Вим Вендерс „Солта на земята” (“O sal da terra”). Документалната творба е посветена на световноизвестния бразилски фотограф Себастиао Салгадо и проследява най-ярките моменти от неговата 40-годишна професионална биография. Съавтор на немския режисьор е синът на Себастиао – Жулиано Рибейро Салгадо, а филмът ще можем да гледаме догодина на София Филм Фест.
„Измет” Галата на закриването беше най-коментираното от местните журналисти заглавие – „Измет” на британския режисьор Стивън Долдри. Световната премиера на филма и тя се състоя именно в Рио, защото както вече ви информирахме, „Измет” разказва бразилска история. На червения килим в мултиплекса Синеполис Лагун премина голяма част от екипа на филма, начело с режисьора Долдри, сценариста Ричард Къртис, актьорите Валтер Моура, Селтон Мело, Жозе Думонт, Андре Рамиро и младите им колеги – дебютантите Риксон Тевес, Габриеле Вайнстейн и Едуардо Луис. Един от първите звездни зрители пък беше чаровният Родриго Санторо, който предизвика почти толкова интерес сред отразяващите събитието медии, колкото и колегите му от „Измет”.
Световната премиера на „Измет” в присъствието на голяма част от екипа на филма
Както вече споделихме с вас, на специална пресконференция преди няколко дни екипът на филма разкри любопитни подробности от работата по „Измет”. Стивън Долдри каза, че е избрал Бразилия за място на снимките, защото страната има великолепна киноиндустрия, а той е искал да направи великолепен филм. „Влюбихме се в атмосферата на града, в смелостта и чувството за хумор на хората тук – допълни той. – А освен това, според автора на книгата, по който заснехме нашия филм, действието се развива в Индия, Бразилия или Филипините. Така че ние дойдохме на мястото, на което можехме да получим най-добрата професионална подкрепа.”
За Ричард Къртис работата по „Измет” е била съвсем ново преживяване: „Като сценарист много държа всяка дума, която съм написал, да бъде произнесена така, както съм я написал. Сега си сътрудничих с Фелипе Брага – бразилският сценарист, който превеждаше моя сценарий и коригираше репликите, така че те да звучат адекватно на португалски. Дори докато снимахме, някои от нещата се променяха в зависимост от реакциите на децата или другите актьори. В този случай аз се съобразявах много повече с предложенията на останалите, вместо да налагам своите думи.”
Един от бразилските актьори във филма – ветеранът Жозе Думонт коментира, че днешният свят е разделен на касти. „Трите деца – тези три диаманта, които изпълниха главните роли във филма, са обещанието за по-доброто бъдеще на нашата страна. От доста време не съм се чувствал толкова силно обвързан с филм, в който участвам. И именно затова, въпреки че Стивън е луд, ще го подкрепям докрай, защото освен всичко друго е и гениален.” Двете големи бразилски звезди в „Измет” – Вагнер Моура и Селтон Мело, не скриха радостта си от възможността да работят с режисьор като Долдри, но споделиха и приятната си изненада от темперамента си, енергията и мъдростта на тримата си невръстни партньори във филма – Риксон, Габриеле и Едуардо, които много помогнали със своите идеи за избирането на финал на филма. Рио Маркет Рио Маркет е най-големият професионален форум на аудиовизуалния пазар в Латинска Америка, който се провежда в рамките на фестивала в Рио. Тази година той е с нов формат: RioMarket TV, който представи настоящите бизнес модели и тенденции при правенето на успешни телевизионни програми, филми и сериали. Като една от страните с най-голямо производство на теленовели в света, Бразилия има богат опит за споделяне, още повече, че само преди ден пет телевизионни продукции от страната бяха номинирани за престижната телевизионна награда Еми 2014. Това са теленовелата „Joia rara”, сериалът „A mulher do prefeito”, специалният коледен епизод на сериала „Alexandre e outros heróis”, документалните филми „De volta” и „O infiltrado”. А президентът на медийната империя Глобо – Роберто Иринеу Мариньо, ще бъде удостоен с наградата за Телевизионна личност на годината.
Така кино се гледа най-удобно
RioMarket Film пък предоставя на авторите на кинофилми място за разговори за бъдещи общи проекти, ангажира ги в семинари, уъркшопове и дискусии. От тази година бразилските продуценти могат да представят свои филми в търсене на копродуценти или разпространители. Телевизионни канали представят цялата си филмова продукция за следващата година в търсене на партньорски рекламни и маркетингови агенции.
Чад Коулман от „Живите мъртви” се среща с фенове
Сред специалните събития на Рио Маркет бяха майсторският клас на Джейни Брайънт, художничката на костюмите на „Момчетата от Медисън авеню”, с която вече ви срещнахме, уъркшопът на продуцента на „Пържени зелени домати” Андрю Майър и семинарът на продуцентката на „Живите мъртви” Гейл Ан Хърд със специалното участие на звездата от сериала – Чад Коулман.
Наградите Наградите на фестивала се връчват със статуетка на име „Редентор”. В превод от португалски това означава „спасител” и по този начин се прави алюзия със статуята на Исус Христос на хълма Корковадо.
Гилермо Ариага получава Наградата за Южноамериканска личност на годината
Журито, съставено от бразилския режисьор Карим Айнуз (“Praia do futuro”), продуцентката Андреа Барата Рибейро („Град на бога”), сценаристът Маурицио Браучи („Гомора”), бразилската актриса Малу Мадер („Brasil 18%”) и британският продуцент Майк Дауни (“Imagine”), разпредели призовете в основния конкурс между 3 филма. „Синя кръв” (“Sangue azul”), който прави интересен паралел между киното и цирка, триумфира като най-добър игрален филм и донесе приз за своя режисьор – Лирио Перейра и за изпълнителя на поддържащата мъжка роля Ромуло Брага.
В документалната категория „От упор” („A queima roupa”, реж. Тереза Жесоурон) спечели най-голямата награда, както и отличие за режисьорката, която проследява полицейското насилие и корупцията в Рио през последните 20 години. Драмата за съзряването „Отсъствие” (“Ausencia”, реж. Чико Тешейра) спечели в категориите за най-добър актьор в лицето на Матеус Фагундес и специалната награда на журито. „Ремонт” (“Obra”, реж. Грегорио Грациоси) е филмът с най-добър оператор – Андре Брандао и е най-доброто латионоамериканско заглавие според ФИПРЕССИ.
Бианка Джой Порте е най-добрата актриса заради участието си в драмата за отношенията между баща и дъщеря – „Един ден ще замина” (“Prometo um dia deixar essa cidade”, реж. Диего Арагау), a Фернанда Роша е най-добра поддържаща актриса в „Последното автокино” („O ultimo cine drive-in”, реж. Ибере Карвальо). Мурило Салес е най-добрият сценарист – отличен е за работата си по „Как да поставим край” (“O fim e os meios”), на който е и режисьор. Най-добър късометражен филм пък е „Лодкар” (“Barqueiro”, реж. Жозе Менезис и Лукас Жустиниано). Бразилският актьор Ортон Бастос получи награда за цялостен принос към киноиндустрията, а Гилермо Ариага бе отличен от ФИПРЕССИ като Южноамериканска личност на годината.
Купонът тече във фестивалния дом – Склад Утопия
Награда Феликс В предишните си издания Фестивалът в Рио поддържаше специална секция Мундо Гей за филми на ЛГТБ тематика. Тази година обаче организаторите съобщиха, че акцентирането върху отделни заглавия единствено на този принцип, рискува останалите качества на филма да останат недооценени от зрителите, а и самото разделение единствено според сексуалните предпочитания вече може да се тълкува като дискриминация.
Галапрожекция на „Тринта” в Народния театър
Затова Мундо Гей отпадна от програмата, а за наградата „Феликс” се бориха 43 заглавия от различни секции. Журито, оглавено от Виланд Шпек – един от създателите на ЛГТБ секцията на фестивала в Берлин „Панорама”, връчи награди на „Ксения” (“Xenia”, реж. Панос Кутрас), „52 вторника” („52 Tuesdays”, реж. Софи Хайд) и „Вратовръзка и червени нотки” (“De gravata e unha vermelha”, реж. Мириам Шнайдерман).
Изключително популярната и обичана бразилска актриса Фернанда Монетенгро („Централна гара Бразилия”) доведе внука си на гала прожекцията на филма с нейно участие „Детство” („Infancia”)
Родриго Санторо на купона за закриването
Прожекции на плажа
(отдясно наляво) Операторът на „Бонзай” Инти Брионес, актрисата Франсиска Гавилан („Виолета отиде на небето”), режисьорът („Централна гара Бразилия”) и продуцент („Думи към боговете”) Валтер Салес
Ето това е опашка за кино!
Събитие, посветено на „Живите мъртви”
Червеният килим очаква звездите
Фейжоада или зрял фасул със свинско и телешко във фестивалния павилион
