Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии Всеки живее на своя остров

Всеки живее на своя остров
В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.
Cinefish.bg

Рецензии
Всеки живее на своя остров

07.10.2011, 16:49  |   Видяна: 3831  |   синефиш.бг  |   РЕЦЕНЗИЯ

от Лора Трайкова

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.

„Мислиш си, че си изправен пред една празнота, но вселената те чака. Скачай!”

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.С тези думи започва „Островът”, произнася ги Алехандро Ходоровски – писател, режисьор, създател на духовната система психомагия, която заема идеи от алхимията, картите Таро, дзен будизма и шаманизма.

Самото му присъствие е достатъчно на запознатите с личността му за отправна точка за филмa. За тези, които не са чували за него, Камен Калев развива целенасочено и възможно най-ясно, сцена след сцена, своята притча за мъжа, който е изгубил себе си.

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.В един от началните кадри операторът Юлиан Атанасов успява да заснеме бизнес сърцето на Париж също толкова студено, бездушно и призрачно, колкото неуютен и мрачен беше „Люлин” в „Източни пиеси”. Сред този иначе лъскав декор главният герой Данийл изживява криза. Всичко в него се отпушва в почивката-изненада, подготвена от приятелката му Софи. Тя го води в България, без да подозира, че Данийл е израснал в сиропиталище в София. Вече в България Данийл заговаря инстинктивно български, а това отключва болезненото му минало, очевидно незарасналата рана, че е бил изоставен от родителите си като дете.

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.Данийл отвежда Софи на остров „Болшевик”, където се запознава със семейна двойка на възрастта, на която биха могли да са неговите родители. Чрез общуването си с тях той се опитва да се изправи пред миналото си, да се опита да го разбере и да се помири с него, но е толкова объркан, че реалността се размива в сънищата му. Той става все по-неспокоен, отдалечен, груб и не желае да си тръгне от острова, въпреки настойчивостта на Софи, която е уплашена от промяната в него.

Когато Софи си тръгва, Данийл остава с малкото хора  на острова. Не е толкова важно дали те са истински или са плод на въображението му. Всеки вижда това, което иска и е подготвен да види. Данийл осъзнава, че носи в себе си както собствените си ограничения, така и безграничната си свобода.

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.А пустотата, пред която е изправен, не е нищо друго освен основа за възможности в много посоки. Стреснат от съня си, в който Софи ражда буркан с домати, Данийл е на път да разбере, че има право да бъде какъвто иска да е  и просто трябва да се спре една от личностите, които живеят в него, както му казва и странният фараджия Илия.

Филмът е разделен драматургично на две части – първата, в която действието се развива на острова, е по-съзерцателна, но и психеделистична. Втората ни вкарва в абсурдността на днешното биг брадър общество, в което животът на всеки е на показ, а границите на личното пространство се размиват с реалити форматите. Но и тази ситуация има две страни – личният ти живот може да е поставен за коментари от страна на хора, на които въобще не им влиза в работата да взимат отношение. В същото време обаче имаш трибуна, от която да споделяш, можеш сам себе си да чуеш и да бъдеш чут, можеш сам себе си да разбереш и да бъдеш разбран от повече хора.

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.Туре Линдхарт като Данийл приковава погледа към себе си във всяка сцена и без показен драматизъм играе ролята на търсещата душа. Със самото си присъствие той успява да внуши много. И както образът му се променя, така и той се пригажда към всеки нов нюанс и го излъчва ясно. Летисия Каста като Софи му партнира енергично и с разбиране. Естествено объркана от промяната в приятеля си, тя започва да осъзнава по-ясно през какво преминава той, едва когато се отдръпва и вижда нещата от друг ъгъл. И разбирането й към него расте заедно с бебето в корема й.

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.Всички останали актьори са силни помощни елементи – не се натрапват, а само служат за да вникнем по-дълбоко в историята на Данийл. Руси Чанев и Бойка Велкова като негативния, обърнат като в криво огледало образ на родителите на Данийл с малко реплики допълват картината. Михаил Мутафов е прекалено шумен и бутафорен, но това сигурно е търсено нарочно.

Казват, че вторият игрален филм за режисьора е много по-труден от първия, особено ако дебютът е бил успешен. При ударен с автентичността и смелата си неподправеност старт като „Източни пиеси”, сценарият на „Островът” изглежда прекалено мислен. 

Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.Основната слабост на филма идва от опасенията на Камен Калев, че посланието му може да остане неразбрано. Вероятно затова някои реплики звучат твърде декларативно, а зрителят не е оставен и за миг да довършва в главата си случващото се на екрана.

Но по отношение на кастинг и актьорска игра (дори втръсналите телевизионни лица Иван и Андрей, Део и Милен Цветков минават набързо без да дразнят, и засилват биг брадър усещането), операторска работа и музика продукцията е на високо ниво. Камерата в първата част следи отблизо Данийл и се движи с неравномерно темпо, сякаш тласкана от интензитета на неговото лутане, а във втората е едновременно по-рационална и репортажно-делнична.

„Островът” влиза смело в традицията на постмодернизма. Нещата не са такива, каквито на пръв поглед са, има накъсаност на възприятията и наглед нелогични епизоди, но ако затворите очи, така както Данийл след като изплува от бурното море, в което е скочил от отчаяние, всичко ще си дойде на мястото.

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg