В киното полицаите биват два вида: блестящи, или ...не чак дотам блестящи. Офицерите Дженко (Чанинг Тейтъм) и Шмид (Джона Хил) принадлежат към втората група. Техните образи са далечни правнуци на неуморимите служители на властта от немите филми на Мак Сенет и несъмнено внасят своя принос в „повишаването” на социалния престиж на професията.
С ‘’Внедрени в час 2’’ дебилният дует се завръща на екрана с втора мисия. След като се справиха блестящо с мрежата за разпространение на наркотици в една гимназия, сега е ред на злосторниците в университетските среди да се запознаят с хладния ум, горещото сърце и чистите ръце на елитните агенти на ФБР. Следвайки указанията на техния шеф, те правят „съвсем същото”, което правиха в предишното си разследване.
Вдъхновен от популярна телевизионна серия от края на 80-те години, (извадила на преден план талантливия дебютант Джони Деп), филмът следва „съвсем същите” естетически критерии, превърнали в успех “Внедрени в час” в един от хитовете на 2012. Две режисьорски имена стоят зад този успех - Фил Лорд и Кристофър Милър.
С четирите си пълнометражни филма ("Облачно с кюфтета" - 2009 и "LEGO: Филмът" - 2014), те са великолепен пример на интелигентност и занятчийски умения: Формулата им е колкото проста, толкова и гениална – те се насочват към теми и сюжети, от които не се очаква много и, каквото и да постигнат – надминава прогнозите. (Понякога дори и най-смелите – историята с популярния датски конструктор надмина половин милиард долара в световния бокс-офис и се радва на изключително радушен прием от страна на критиката).
“Внедрени в час 2” е дебилна комедия, заявяваща своята принадлежност към дебилните комедии още от първата сцена. Тя е продължение на дебилна комедия и остава дебилна комедия, стила „съвсем същото”. Филмът е водопад от бурлескови ситуации и анекдотични диалози, които са толкова многобройни, че дори и най-критично настроеният интелектуално затормозен зрител ще се предаде и ще се захили в плен на доброто настроение и ведрия климат от екрана. Десетки комедии следват тази формула и немалка част от тях са истински провал.
“Внедрени в час 2” е по-скоро обречен на успех, защото предлага нещо повече – той е пародийна закачка с холивудските блокбастъри и коментар върху жанра. Авторите не приемат зрителя като спечелен за каузата и неуморно се стараят да го накарат да не съжалява за идеята си да влезе в киносалона. Лорд и Милър експериментират с разбиването на стереотипите и доказват, че е един виц става по-смешен ако се повтаря, достатъчно е да е качествен.
Сценарият отваря пред двойката Хил - Тейтъм възможността да се развихри в една уникална химия и да се превърне в абсурден и изключително ефикасен актьорски дует в компанията на рафинирания Питър Стормаре и забавния Айс Кюб. Не е възможно да се отмине и изключително смешния край на филма, съпровождащ финалните надписи.
Зрителят е свидетел на потенциалните продължения на приключенията на Дженко и Шмид, в стила на най-любимите телевизионни сериали и холивудски хитове. Самонущожителната ирония обезоръжава с доказателството, че няма нищо свято в света на киноизкуството и, че всичко е позволено в името на чистото забавление.
С ‘’
С четирите си пълнометражни филма ("Облачно с кюфтета" - 2009 и "LEGO: Филмът" - 2014), те са великолепен пример на интелигентност и занятчийски умения: Формулата им е колкото проста, толкова и гениална – те се насочват към теми и сюжети, от които не се очаква много и, каквото и да постигнат – надминава прогнозите. (Понякога дори и най-смелите – историята с популярния датски конструктор надмина половин милиард долара в световния бокс-офис и се радва на изключително радушен прием от страна на критиката).
“
