„...Влез макар, че сме мнозина, но нали си ни роднина...“ (хор на супергероите от „Марвел“)
Киносемействата на Марвел и ДиСи Комикс притежават чудноватото свойство да се обновяват без да будят изненада у когото и да било, като отварят широки каталози, в които феновете могат да си харесат супергерой според личните си предпочитания. Венъм е поредният персонаж, който прескача триизмерно от страниците на комиксите върху големия екран. Започнал кариерата си като антагонист на човека-паяк (Спайдърмен), той си изгражда репутацията на доста неприятен герой, но отрицателните му качества се стопяват в киноверсията на неговите приключения.
Филмът среща зрителя с Еди Брок (Том Харди), популярен телевизионен журналист, изградил престижа си с поредица успешни разследвания. Неговата кариера претърпява катастрофа след интервюто му с доктор Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), президент на мощна фирма, занимаваща се с авангардни биотехнологии. Останал без работа, съкрушен от раздялата си с гаджето си Ан Уейинг (Мишел Уилямс) той се потапя в алкохолно единение, цинични разсъждения и съкрушителен сарказъм. В търсене на отговори на етични въпроси, той прониква в секретните лаборатории на д-р Дрейк, където „симбиот“ - извънземна форма на живот, прониква в тялото му, за да остане завинаги там и сформира непобедим супергеройски тандем.
„Венъм“ е изпълнен с хумористични нотки, като следва доказалата успеха си нова формула в повествованията за супергерои, които не се приемат насериозно, за разлика от Супермен и Батман, които непоклатимо са стъпили в бетона на скучновато-тривиалния разказ. Еди/Венъм може да се окачестви като „добър човек попаднал в лоши обстоятелства“ и печели аудиторията с уязвимостта си и постоянната си способност да се удивлява, изненадва и шашка. На картата на супергероите, Венъм не е далеч от Дедпул, с подчертан уклон към хорър естетиката. Главният персонаж, който осигурява телесната част на тандема е в постоянен цветист диалог с извънземния натрапник. Докато първият е миролюбив интелектуалец (родеещ се с персонажите на Уди Алън), вторият е кръвожаден боец с подчертан интерес към жива човешка плът, особено към прясно откъснати глави. Еди Брок се опитва да превъзпита Венъм, който не се колебае да го окачестви като „пъзльо“. От своя страна Венъм е силно чувствителен, когато някой го нарече „паразит“. Забавната динамиката на взаимоотношенията им разкрива симбиозата на двама неудачници-съквартиранти, които се търпят с големи усилия, но които имат нужда един от друг. На фона на усложнената житейска ситуация, в която Еди Брок не контролира напълно поведението си, животът му (включително и любовният) се превръща във поредица от сцени напомнящи скечовете от златните години на нямото кино. Зрителят няма да се разочарова от зрелищните преследвания и хореографията на ръкопашните схватки (със силен привкус от кухнята на Джейсън Стейтъм), следващи каноните на екшън-жанра.
„Венъм“ е забавна философска притча за „Силата, която е с (в) теб“, смилаемо представена за масова аудитория и надхвърля обичайните еднопластови истории със супергерои, като представя по-скоро един анти-герой. Филмът е по-забавен от очакваното, а финалът, в който злосторникът Клитъс Касиди („убиецът по рождение“ Уди Харълсън) заявява с доволна усмивка: “Само да знаете какво клане ще падне като изляза от затвора.„ дава заявка за продължение на приключенията на Еди/Венъм, които ще бъдат обагрени от черноват психопатски хумор.
