Теми
„Великолепната седморка” на 16-ия София Филм Фест

Немската актриса Катя Рийман, израелският режисьор Еран Колирин, младата надежда на руското кино Ангелина Никонова, известният сценарист и режисьор Александър Миндадзе, уникалният Зигфрид, добре познатият у нас немски режисьор Файт Хелмер и американският кинематографист Майкъл ди Джакомо ще бъдат сред специалните гости на СФФ 2012

Катя Ханхен Лени Рийман е родена на 1 ноември 1963 година в Кирхвее, Германия, в семейство на учители. От малка се занимава с балет, свири на пиано, флейта и китара. След като завършва училище, посещава танцова школа в Хамбург, но след първия семестър напуска, за да стане актриса. Първи стъпки в актьорството Катя Рийман прави на сцената на Вестфалския театър, където започва работа и едновременно с това се записва в Университета за музика и театър в Хановер (1984-1986).

След това продължава актьорското си обучение в Училището по драма Ото Флакенберг в Мюнхен (1986-1987). Първото си сериозно предложение за участие във филм Риман получава като студентка и с тази роля печели наградата на конкурса за актьорско майсторство „Адолф Гриме”.

Катя Рийман е една от най-търсените актриси в Германия, удостоена е с повечето от най-престижните филмови награди на родна територия.

Партнирала си е на екрана с актьори като Жерар Депардийо, Жан Моро, Фани Ардан. Играе в Мюнхенския камерен театър и в театър „Шилер” в Берлин. Освен успешна актриса, тя композира и пише текстове на песни (слушали сме нейни изпълнения и на сцената в София, заедно с Фестивалния бенд!), автор е и на две детски книжки - „Името на слънцето“ и „Хорът на ангелите“.

За изключителната си игра във филма на Маргарете фон Трота „Розенщрасе” (2003) Рийман е удостоена с Наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция. Филмът бе представен в рамките на 9-ия международен София Филм Фест, на който тя участва като член на Международното жури. От 1999 година Катя Риман е посланик на УНИЦЕФ и провежда активно кампании против обрязването на момичетата в Африка. Катя ще бъде специален гост на 16-ия София Филм Фест. Тя ще пее отново с Фестивалния Бенд и ще представи един от последните си филми „Теория на относителността на любовта“, в който е неузнаваема и изпълнява 5 роли!

Публиката на София Филм Фест познава работата на 39-годишния Еран Колирин от дебютния му филм „Посещението на оркестъра” (2007), донесъл му международна слава и 50 награди от цял свят.

Сред тях са наградата на журито от секцията „Особен поглед” в Кан и Европейско откритие на годината. Израелският творец ще бъде сред специалните гости на 16-ия СФФ, за да представи лично новия си филм „Размяната“ (2011).

Кинопродукцията получи номинация за „Златен лъв“ във Венеция. Главният герой във филма е мъж, който, прибирайки се у дома, вижда живота по нов, различен начин – отстрани, сякаш е турист в собственото си ежедневие. Той наблюдава света с очите на дете и преоткрива магията и мистериите в него - из коридорите, площадките, килерите...

Младата надежда на руското кино Ангелина Никонова пристига в София, за да представи игралния си дебют „Портрет по здрач“ (2011). Филмът е социален и психологически портрет на днешна Русия с богатите и бедните в нея, със заключените в безличното си съществувание в света на средната класа хора.

Главната героиня Марина (Олга Диховичная) е социален работник, специалист по случаите на семеен тормоз. Тя е омъжена за консервативния и грижовен Иля, на когото изневерява с приятеля им Валерий.

Една вечер е изнасилена от група милиционери, на които това, очевидно, не им е за пръв път. В желанието си за мъст Марина открива главния сред тях – Андрей (Сергей Борисов), и го проследява до апартамента му. Но изненадващо и за двамата, между тях започва връзка...

Сензационността на сюжета крие дълбоки размишления, а изпълненията на Олга Диховичная и Сергей Борисов засилват драматизма на филма и допринасят за още по-пълното представяне на характерите на персонажите.

„Портрет по здрач“ получи голямата награда за най-добър филм на фестивала на младото източно-европейско кино в Котбус, както и „Златен Александър“ и наградата на гръцката критиката в Солун. Фестивалната публика у нас ще има възможността да се срещне и да разговаря с режисьорката и с актрисата в главната роля, която е единствената дама в Международното жури на 16-ия СФФ.

Роденият през 1949 г. в Москва Александър Миндадзе е смятан за един от най-добрите съвременни руски сценаристи и режисьори. От 1975 година насам са заснети над 20 негови сценария. В продължение на няколко десетилетия Миндадзе работи с режисьора Вадим Абрашитов. Двамата печелят „Сребърна мечка” през 1995 г. за „Пиеса для пасажира”. През 2007 година дебютният му игрален филм като режисьор „Отрыв“ печели две награди „Бял слон”, включително приза на руската критика за най-добър дебют.

Режисьорът ще представи на СФФ 2012 новия си филм „В събота“ (номинация за „Златна мечка“ в Берлин’11), първият руски игрален филм, посветен на ядрената катастрофа в Чернобил. „Идеята да заснема филма е от 2005 година. Случи се някак си напълно естествено – споделя Миндадзе. – Не се чувствах длъжен да направя филм за чернобилската катастрофа. Това не беше моя свръхзадача. В този смисъл, когато започнах „В събота”, не правех филм за Чернобил като взрив, а за Припят и 16-те сватби, на които хората се веселят, за съветското и руското общество, за нашия живот – и тогавашния, и съвременния... Създадох метафора, основана на реалността. Някак си му дойде времето на този филм.“

През 2012 година отново гост на фестивала ще бъде уникалният Зигфрид – сценарист, режисьор, оператор, фотограф, монтажист, композитор, музикант и писател. Наричат го „явление в новото европейско кино“.

Роденият през 1973 година режисьор започва да работи в киното още двайсетгодишен в драмата „Somebody To Love”, с участието на Харви Кайтел и Антъни Куин. Тогава негово поприще все още е само фотографията.

Избира да бъде свободен от ангажименти и буквално заживява на улицата.

Свири с приятелите си из Париж, снима, открива хора и рисува. Така се ражда и идеята за първия му игрален филм „Луиз (втори дубъл)” (1998), разбил традиционните стереотипи за правене и възприемане на кино.

Веднага след излизането си през януари 1999 г., дебютът на Зигфрид печели наградата на журито за най-добър европейски филм  на Международния филмов фестивал в Брюксел и награда от фестивала в Дювил за най-добър френски сценарий.

Увлечен от истинските градски приказки, Зигфрид продължава да живее заедно със своите герои и образи от улицата. Той, отново сам, снима „Санса” (2003) – един необикновен поглед към съвременния живот в постмодерния свят. През 2003 година филмът печели наградата на Международния филмов фестивал Фландърс, а софийската публика го гледа сред номинираните за Голямата награда на международния конкурс на София Филм Фест 2004. На следващата година Зигфрид е част от Международното жури на 9-ото издание на СФФ. През 2007 г. отново експериментира, този път на полето на анимацията с филма „Ада”. „Киногама 1: Изток” и „Киногама 2: Далечният изток” (2008) пък са алтернатива на конвенционалното кино.

Зигфрид ще представи в София новия си филм „Детски истории“ (2011). Кинотворбата запознава с трепетите и вълненията на три хлапета: Кабир от Калкута, Алтъмбек и сестра му Аруджан от Казахстан.

Във филма има неподчинение, геройство, копнежи, големи и малки любовни истории, желание да се улови богатството на живота, променлив и непредсказуем дори в най-малките си прояви – тези елементи заличават географските граници и бележат „Детски истории” като филм от фестивалната програма, който не бива да се пропуска.

Файт Хелмер е немски кинорежисьор, роден през 1968 година в Хановер. Завършил е Академията за кино и телевизия в Мюнхен, но снима от 14-годишен. Става известен още като студент със своите необичайни късометражни филми, които му донасят над 50 награди от многобройни международни фестивали.

Най-успешните сред тях са „Пътешествие на любовта” (1989), „Да потегляме с колата” (1992), „Миячът на прозорци” (1993), „Айфеловата кула” (1994) и „Изненада!” (1995). Копродуцент е на „Братя Складановски” (1995) на Вим Вендерс. Пълнометражният му игрален дебют е „Тувалу” (1999). Филмът е заснет изцяло в България, с български екип, а операторската работа на Емил Христов е впечатляваща! Успехът му е невероятен - показан е на 62 международни фестивала и има над 30 награди.

Файт Хелмер гостува на 8-ия Международен СФФ с филма си  „Порта към небето” (2003) – комично-драматичен разказ за тегобите на младо индийско момиче, руски бежанец и немски техник, ситуирани в и около затвора за бежанци на летището във Франкфурт.

След броени дни в София Файт Хелмер ще представи най-новия си филм „Байконур”, копродукция между Казахстан, Германия и Русия, предизвикателна и – както всичко, което прави Хелмер – нестандартна любовна история, която със сигурност ще събуди интереса и любопитството на фестивалната публика у нас.

Майкъл Ди Джакомо е американски режисьор и сценарист, който има няколко много успешни филма в сравнително младата си кариера. Роден е през 1973 г. в Уилмингтън, щата Делауер. Учи кино в университета в Ню Йорк. Пише сценариите за късометражни филми, които режисира и продуцира. Един от тях – експерименталният „The Lost Treasure of Captain Cornelius ‘Deadeye’ Tuckett” (1989), получава студентски „Оскар”.

Кинотворецът завършва Нюйоркския университет и още с дипломния си филм „The Lost Treasure of Captain Cornelius ‘Deadeye’ Tuckett” печели Академична награда за експериментална работа в раздела за студенти. В последствие предизвиква бурни отзиви с игралния си дебют „Animals with the Tollkeeper” (1998), на който е сценарист и режисьор. Филмът е показан на много международни фестивали и получава наградата за режисура в Ситджес, Испания.

Във впечатляващия черно-бял проект младият Ди Джакомо работи с актьорите Тим Рот и Мики Руни. „Когато разбият мечтите ви от рано, имате възможност или да ги създадете пак по нов начин или да приключите с тях като се оставите на измамното чувство за блаженство“, признава режисьора. В „Някъде, довечера” (2011), който ще бъде показан на 16-ия София Филм Фест, Майкъл Ди Джакомо работи с друга световна звезда – Джон Туртуро.

Филмът е съвременна градска приказка, в която двама нюйоркчани се опитват да намерят компания в телефонен чат за възрастни. Въпреки че никой не е това, на което другият се надява, двамата се сприятеляват, за да докажат, че очарование може да бъде намерено и в най-пренебрегваните сърца.