Начало »

Новини

Интервюта Във „Февруари“ селото е персонажът, който допълва историята, както в „Източни пиеси“ беше градът

Интервюта
Във „Февруари“ селото е персонажът, който допълва историята, както в „Източни пиеси“ беше градът

21.03.2021, 15:14 | Видяна: 2119 | синефиш.бг | ИНТЕРВЮТА

„Февруари“ с Наградата за най-добър български игрален филм на СФФ

Наградата за най-добър български филм на 25-ия международен София Филм Фест взе новият филм на Камен Калев. „Февруари“ е триптих за мълчанието, в което всеки може да намери своя отговор. Минималистичната история на Петър, който като камък тежи на мястото си, се развива между пищната странджанска природа и остров Свети Иван. „Февруари“ показва героя в три фази от живота му - като дете (на 8), като млад мъж в казармата (на 18) и като старец (на 82), останал вече сам в живота си на село. Камен Калев отговаря на въпросите на София филм Фест.

Петър преминава през живота си, без да се разбунтува срещу традицията в семейството си. Това е по-скоро нетипична история - както за киното, така и изобщо в разказваческите традиции. Но бунт ли е това обръщане срещу обичайните сюжети?

Петър е образ, който познавам сравнително добре, или по-скоро моите представи за този човек са доста наслоени във времето и синтезирани. Той е вдъхновен от дядо ми. Аз съм прекарвал летата си в това село като дете. Майка ми е родена там, продължавам да ходя в тая къща и тоя край с фотоапарат, да се срещам с хората и да събирам семейните истории. Има натрупване във времето на една материя, която се е зародила в съзнанието ми като необходимост. Тези конкретни случки и моменти от живота на дядо ми пак изникнаха по един спонтанен начин. Последната част на филма се появи всъщност в началото. Имах идея от нея да направя евентуално къс филм. После дойде втората част - пак като някакво видение между сън и реалност. На събуждане си спомням, че се роди този финал на втората част – момчето срещу небето с гларусите. Тогава и започнах да мисля за този материал като за подходящ за пълнометражен филм.

Във „Февруари“ селото е персонажът, който допълва историята, както в „Източни пиеси“ беше градът

Да разбираме ли, че местностите от филма са били важни за вас много преди заснемането му?

Важно беше да изразя цялостен свят, в който сюжетът да бъде вплетен. Всичко беше подчинено на този свят, в който да може човек да се потопи и да се създаде така диалогът между филма и зрителя - филмът да е достатъчно провокативен сетивно, за да може човек да търси отговорите, както ги търси във всекидневието. Както когато излезем на улицата - попадаме в един свят, той се изправя пред нас и ние говорим със себе си и търсим отговорите всеки ден. В процеса на работа знаех, че не желая биографичен или антропологичен филм за дядо ми, а по-скоро да мина отвъд реалността и да създам една друга реалност, в която човек да поживее за два часа.

Във „Февруари“ природата сякаш не е фон, а пълноправен герой...

Тя също е част от този свят, в който трябва да се потопим, на който трябва да повярваме, за да можем да живеем в него като зрители. Във „Февруари“ селото е персонажът, който допълва историята, както в „Източни пиеси“ беше градът. Моята цел е да изградя логиката на създадения във филма свят, в който ние да се чувстваме спокойни - не спокойни да го харесваме, а просто да му се доверим.

Двама от актьорите, които влизат в ролята на Петър в различните му възрасти, са непрофесионални. Не за пръв път предпочитате да работите с непрофесионалисти. Как се спряхте на тях?

Искаше ми се, за да има автентичност, да избера хора, които пасват енергийно на тази картина, в която има все пак и две други епохи. Дълго търсех хора от региона, за да могат те да излъчват тази енергия. За мен кастингът е много важна част от реализацията на филма. Може би половината от работата след написването на сценария е изборът на актьорите. И когато той е успешен, все едно половината работа е свършена. Детенцето го търсих много време. Обикаляхме из региона, но стигнахме дори до столични училища и спортни клубове. В един момент бях направил шортлиста. Имаше едно дете в село Раздел, което ми беше направило впечатление. Исках да го видя и аз, понеже някой друг го беше заснел. Когато отидох в къщата на баба му да се срещна с него, той беше дошъл със свой приятел. И това е въпросният Лъчезар Димитров. Започнах да правя пробните снимки с момчето, при което бях дошъл, но постепенно започнах да се хващам, че се обръщам към Лъчко. И в крайна сметка избрахме него. А Кольо Добрев е също някакво стечение на обстоятелствата - той беше работник в съседен двор, поправяха нещо и ми бяха няколко дни пред очите... Всеки път, като минавахме, се заглеждах. Постепенно почнах да говоря с него, да му правя снимки. Тези хора са част от света, който исках да разкажа, и сценарият и сюжетът заживяха през тяхната енергия.

В гъстата атмосфера на „Февруари“ прозвучава изключително смелата музика на Петър Дундаков. Как работихте по нея?

Докато подготвяхме филма, не съм виждал в него музика. За мен филмът нямаше да има музика. Но когато почнах да монтирам, вече разбрах, че няма как да няма. На доста късен етап се свързах с Дундаков. Имах за него конкретни задания. Не исках филмова музика, която да подчертава действието и просто да допълва емоцията, която вече я има във филма, а по-скоро отделни музикални сцени. Исках по някакъв начин музиката да се превръща в основната тема, да синтезира сцената... Много дълго работихме. С това ни помогна първият локдаун - всеки имаше повече време от обикновено.

Пожелаваме от сърце успешен фестивален път на „Февруари“, който миналата година бе включен в селекцията на Кан – и си пожелаваме също скоро да го видим отново на голям екран у нас!