Боксофисът на филма е значително по-висок от този на спечелилите "Оскар" в различни категории – „Бруталистът“, „Анора“, „Конклав“, „Емилия Перес“, както и номинираните „Напълно непознат“, „Веществото“ и др.
Лентата спечели и наградата за най-добър документален филм на десетото издание на филмовия фестивал „Master of Art”.
„Васко и цигулката“ е филм за живота на концертмайстора на Кралската опера в Лондон Васко Василев, който проследява пътя му от момче от краен квартал до това да бъде един от най-великите цигулари на своето време. Исторически събития, белязали източния и западния свят, се преплитат с живота на Васко и го променят. „Васко и цигулката“ е не просто филм-портрет, това е история за силата на характера и за саможертвата на едно семейство, което по-случайност, в ранната си младост, създава гениален музикант и постепенно узрява да бъде негова упора, независимо от трудностите, които животът и средата поднасят.
Лентата е режисьорски и продуцентски дебют на Лора Крумова и Мария Йотова. Разпространител за България е Александра филмс. Оператор на филма е Добромир Иванов, монтаж – Мартин Вълчев, графичен дизайн – Христо Петров.
Филмът е заснет в пет държави в продължение на година и половина и имаше своя предпремиера пред пълни зали по време на турнето на Васко Василев през ноември 2024-та година в 18 български града.
Историята: Детето-чудо на комунистическа България живее в малка панелка в Люлин. Държавата е обещала Васко да учи в престижно музикално училище на Запад, но смъртта на висш партиен функционер заменя Ню Йорк с Москва. Там талантът на Васко е кован по суровите закони на школа с триста годишна история, докато следващото историческо събитие не превърта орбитата на живота на цялото му семейство. В навечерието на падането на Берлинската стена, Васко се оказва беден емигрант в Лондон. Тридесет години по-късно българинът е концерт-майстор на коронацията на крал Чарлз III и e един от най-великите цигулари на своето време. Пред очите му са падали диктатори и са се възкачвали крале, но най-важният урок, научен по пътя от Люлин до Кралската опера, е съвсем прост и човешки.
