Интервю с Гарт Енис – създател на комикса “Проповедникът“/“ Preacher” и ко-изпълнителен продуцент на сериала
Какво Ви вдъхнови за създаването на комикса “Проповедникът“/ „Preacher”?
Преди малко повече от двадесет години Стийв Дилън (съавтор на “Проповедникът“) и аз имахме много приятно сътрудничество по време на работата ни върху книгата “Hellblazer” (съвременна американски серия от хорър комикси – Б.пр.), с главен герой Джон Константин, която беше реализирана с успех на телевизионния и на големия екран. Това накара DC Comics да ни възложат да напишем собствена книга. Така започнах да трупам идеи. В началото нямаше оформена някаква глобална идея. Всичко се случваше на тласъци. Всъщност заглавието “Проповедникът“/ „Preacher” се появи малко по-нататък. Но, планът за книгата беше да бъде уестърн и да бъде в сферата на свръхестественото, но в хода на работата, тя придобиваше все повече характер на типична американска история. Джеси, от една страна, е типичният южняк, а Касиди е ирландски емигрант, представляващ другата част от американската история; всъщност – моята част, тъй като аз самият съм емигрант. Адът и раят се появиха в духа на типичния за онова време комикс. Първият, заел се с идеята за ада и рая, като места, в които можеш да отидеш и да се върнеш обратно, беше Алън Мур през 80-те години на миналия век със “Swamp Thing”. Тази тема беше използвана в много комикси, като “Sandman” и “Hellblazer” – както се случи и с “Проповедникът“/ „Preacher.” Но, влиянието на комиксите свършва дотук. Както можете да се убедите от прочетеното и видяното, основното влияние идва от филмите и телевизията – всички американски филми и телевизионни филми, които съм гледал като дете. Това направи комикса твърде необичаен тогава, тъй като до този момент повечето комикси бяха повлияни от други комикси.
Можете ли да посочите някои от американските и телевизионните филми, които Ви оказаха влияние?
В началото това бяха уестърните с Джон Уейн, които гледах като малко дете заедно с моя дядо. Когато пораснах малко повече, баща ми ме запозна с Клинт Йистууд и Сам Пекинпа… след това дойдоха криминалните филми и екшъните…и военните филми също ми оказаха голямо влияние. Докато растяхме през 70-те и 80-те години, ние гледахме повечето американски телевизионни филми, така че, когато в крайна сметка дойдох тук, вече познавах повечето от тях. Например, “Военнополева болница“/ „M.A.S.H.” – колкото и да е странно, без озвучаване на смеха, така че това беше от време на време смешна драма. Друго силно влияние изпитах, когато гледах оригинала на „Кинг Конг“/ „King Kong“ (1933). Но, дори когато бях малко дете, това, което ме впечатляваше повече от Кинг Конг, беше град Ню Йорк – това, че реално съществува град като Ню Йорк. Спомням си как питах баща си дали това място съществува в действителност и дали ще мога да отида там някой ден. Както се вижда в “Проповедникът“, това е мястото, където започва историята на Касиди – ирландския емигрант, слязъл току-що от кораба в Ню Йорк, който никога не е виждал нещо подобно.
Какво можете да ни кажете за предишните опити за адаптация на “Проповедникът” за киното и телевизията?
Още през 1996 година към Стив Дилън и мен се обърнаха хора, които искаха да направят от комикса самостоятелен филм, но идеята не се реализира, защото не успяха да осигурят финансиране. След това имаше един доста сериозен опит за реализация от страна на HBO, който се провали поради липса на достатъчна подкрепа. Последваха няколко опита за създаване на филми на тази основа от Сам Мендес („Американски прелести“/ „American Beauty“, „Път към отмъщение“/ „Road to Perdition“) и Д. Дж. Карузо – режисьорът на „Соленото езеро“/ „The Salton Sea“ (2002). Проблемът беше в това, че материалът в комикса беше прекалено много за игрален филм. “Проповедникът” е почти претрупан с гротескни образи и екстремни ситуации. Ако се опиташ да ги поместиш в един два и половина часов сценарий, няма да се получи. Някои се опитаха – например, сценарият на Джон Огъст („Голяма риба“/ „Big Fish“, „Ангелите на Чарли“/ „Charlie’s Angels“), който беше написан много добре, но той просто доказа, че не може да бъде реализиран, защото на всяка страница имаше някаква нова ужасна ситуация с поредния екстремен образ. Аз обичам да казвам, че трябваше да минат двадесет години, за да се направи “Проповедникът”, но след като Сет Роугън и Евън Голдбърг се заеха с това, бяха достатъчни само няколко.
На какво се дължи фактът, че точно този творчески екип (изпълнителни продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг; шоурънър Сам Кейтлин) се оказа подходящият избор?
Това, което ги отличава – а това е нещо, което съм видял в колектива – е, че всички, които са харесвали “Проповедникът”, преди десет-петнадесет години са заемали низши длъжности. Сега тези хора са се изкачили по служебната стълбица, но са запазили пристрастията и любимите си проекти и нещата, които винаги са искали да правят и които сега могат да реализират на големия екран. “Проповедникът” е най-убедителният пример за това, защото както Сет и Евън ще ви кажат, те винаги са искали да го осъществят, но просто не са били в състояние да направят това до преди няколко години. Това е, което създаде предпоставка за реализацията на комикса.
Според Вас, как ще реагират феновете на комикса “Проповедникът” на промените, които сте направили в телевизионния сериал?
Различните хора ще отговорят различно. Някои ще смятат, че промяната дори в най-малката подробност е кощунство, други ще разберат, че историята в първоначалния си вид не става за телевизионен филм, защото темпото е прекалено бързо. Както казва Сам Кейтлин: “Комиксът започва на високи обороти със 100 мили в час и бързо набира скорост.” Ако просто пренесете това на екрана, ще изчерпите материала за около сезон и половина. Затова те го адаптираха за темпото на телевизионен филм. Например, в книгата Джеси придобива своята сила и наръчника за ползването й, така да се каже, и взема решение за мисията си почти светкавично. В телевизионния филм са необходими няколко епизода, за да се установи какво е това, показва се какво според него той трябва да прави с това, какво е това и какво е предназначението му, но това отнема доста време, защото в началото той не е на прав път. Така че, необходимо е малко повече време. Що се отнася до това какво ще си помислят хората или как ще реагират? Това е нещо, което рядко се опитвам да предвидя, тъй като то е непредсказуемо. Но, двата въпроса, които винаги си задавам, са: „Дали ми харесва?“ и „Дали работи?“ – в смисъл, дали ще се задържи достатъчно дълго, за да се развие цялата история? А отговорът на втория въпрос може да не съвпада с рецензиите или с реакцията на феновете – той се крие в общия брой на гледанията. В крайна сметка, това е критерият дали сме успели или сме се провалили.
И Доминик Купър (Джеси), и Джоузеф Гилгън (Касиди) приличат на своите първообрази от комикса, но русокосата и синеока Тюлип във филма е афроамериканка (ролята се изпълнява от родената в Етиопия актриса Рут Нега). Кое наложи тази промяна?
Когато за първи път видях кадър с Доминик Купър в костюм, си помислих: “Боже мой, това е той! Това наистина е той.” Може би това беше моментът, в който всичко стана реалност. Но, аз смятам, че Сам Кейтлин искаше да… изследва темата за двойка от различни раси и как това би могло да утежни толкова много живота на Джеси и Тюлип. Мисля също, че в по-широк смисъл, налице е и темата за разнообразието. Мога да ви уверя, че ако се налагаше днес да работя върху “Проповедникът”, съставът би бил много по-разнообразен.
Като изпълнителен продуцент на филма, какви са ежедневните Ви ангажименти към продукцията?
Проявиха много добро отношение към мен от самото начало, като ми дадоха достъп до плановете, текстовете и ежедневните задачи, а сега – и до всеки епизод, след сглобяването му. А аз им правех някои забележки с конкретни адресати. Но, да ви кажа честно, колкото повече ги наблюдавам, толкова повече съм склонен да ги оставя да действат самостоятелно. Имам голяма увереност в направеното от тях.
Изхождайки от промените, направени от тях, има ли нещо, което сега бихте искали да бяхте направили другояче в комикса?
Нищо съществено. След като видях колко добре са се справили с някои от героите – особено, със Светеца на Убийците, намирам, че всичките ми възражения са оборени. Удоволствието, което изпитах, когато видях сцените със Светеца на Убийците – особено тази, в която той влиза на кон в малко градче от Запада, мислейки си: “Това е уестърн! Боже мой, това е уестърн! И той е мой” наистина стопи всичките ми резерви.
Участието Ви във филма не породи ли у вас желание да се върнете назад и да напишете нов комикс “Проповедникът”?
Мисля, че силата на този комикс е, че той е завършен и съществува под формата на тези шест книги на полицата. Наистина няма повече какво да се каже по отношение на историята. Предполагам, че бих могъл да се върна назад и да задълбая в това, което се е случило с Касиди през онези осем години в Америка до срещата му с Джеси, но какъв е смисълът? В сегашния си вид комиксът се справя добре със задачата си да покаже гледната точка на Касиди за събитията, противопоставена на това, което Джеси открива по-късно. Мисля, че няма нужда да се добавя нещо повече към това. Искам да кажа, че би могло да вземете някоя от тези книги-комикси и да я дописвате вечно, но колкото повече правите това, толкова по-слаба става историята.
На кои телевизионни филми сте почитател в момента и според Вас, какво мястото заема “Проповедникът” в настоящия телевизионен пейзаж?
Филмите, които харесвам в момента или съм харесвал наскоро, са “Американско престъпление“/ „American Crime”, “Хирургът“/ „The Knick”, “Дръзки“/ „Show Me a Hero” и английския “Happy Valley”. Намирам се по средата на “Нощният мениджър“/ „The Night Manager” и го гледам с голямо удоволствие. Но, си мисля, че “Проповедникът“/ „Preacher” по-скоро може да бъде отнесен към категорията на “Живите мъртви“/ „Walking Dead”; а поради участието на Сам Кейтлин (сценарист/продуцент на “В обувките на Сатаната“/ „Breaking Bad”) в екипа ни, се налага сравнението с “В обувките на Сатаната”. Мисля, че би могло да се каже, че между “В обувките на Сатаната” и “Проповедникът” има известна прилика, поради това, че и двата филма са снимани в Албакърки (Ню Мексико), и че голяма част от историята се развива в този сух пустинен регион, разположен на стотици ярда от пътя, където може да се случи всичко. Ако пътувате в тази част от света, ще почувствате тази неуловимо мистериозна атмосфера. Толкова много американски филми са построени върху това странно хрумване – някой спира на бензиностанция, за да зареди, или отсяда в мотел, където среща неподходящи хора и извън полезрението на пътя се случват катастрофални събития. “Проповедникът” също спада към този тип.
