В "Храна за душата", Хамбург е парти-терена, в който добре познатите персонажи на Фатих Акин - деца на глобализацията, отвъд национални, аполитични, с корени единствено в настоящето, без да искат разрешение и с подръчен реквизит, забиват деветдесет минутен мултикултурен траш, смешен, тъжен, по цигански шарен.
Комедийната схема e експлоатирана доволно (сещам се последно за "Be Kind Rewind").
"Храна за душата" е името на бивше хале от преградията, превърнато от Зинос Казандзакис в широко известна сред тесен кръг лузъри ундърграунд кръчма, в която малкият човек е с предимство.
Постепенно ударите на данъчните и нездравия апетит на инвеститори към мястото зачестяват. Загубата е предотвратена от гурме-готвача на Бирол Юнел, бунтовник срещу лошия вкус. Негови са емблематичните за посоката на режисьора думи - "Пътешественикът още не е пристигнал".
Тесният кръг от лузъри се разширява скокообразно и изнася на сцената Мориц Блайбтрой в целия му блясък. Той е предания брат на Зинос, затворник, влюбчив комарджия, и абсолютно неблагоданадежден тип, който по повеля на жалона става мениджър на Кухнята.., и я банкрутира.
Следва серия клиширани гегове, в които дуото търси начин да изплува, с верния съпорт на неколцина приятели от подземния свят и клиенти и успява да се отласне от дъното, макар и разделени, всеки по-мъдър и силен от преди.
Участието на Удо Кир е голям кеф, но още по-голям са органичния(хаха) саундтрак и камеото на фронтмена от "Веркмайстерски хармонии" на Бела Тар.
0 гласа