2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Време за жени” на Илия Костов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.
Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори. На прожекцията на 22 септември 2010 своя филм ще представят режисьорът и сценарист Илия Костов и актрисите Катерина Евро и Биляна Петринска.
Скучен и еднообразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото „живуркане”. Попаднали в клопката на популярно телевизионно шоу, те решават да преследват с всички средства голямата награда. Водещият на шоуто е обигран медиен манипулатор, който не се спира пред нищо.
За да спечелят обаче, дамите трябва да направят стриптийз пред камерите на шоуто в родния си град. Това намерение се превръща във фикс-идея на нашите героини и те решават да осъществят подобно шоу в стара средновековна крепост. Преминавайки през различни перипетии, в които семействата им са изложени на сериозни изпитания, провинциалното общество – скандализирано, а техните приятелства – разклатени, петте дами на различна възраст все пак успяват да стигнат до сцената с много жертви. Провалът на шоуто, предизвикан от сина на една от тях, е само горчива равносметка за смисъла на избора и невъзможността да надскочиш средата, в която живееш.
Режисьор и сценарист на филма е Илия Костов, оператор е Ярослав Ячев, музиката е дело на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов и др. Филмът е продукция на КОРУНД-Х, НИКЕ-И, Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център.
Режисьорът за филма
„Време за жени” е определено женски филм - историята се върти около житейската импровизация на главните героини. Но „времето за жени” не е астрономично, както веднъж се пошегувах. Избрах тези актрисите, защото обичам да работя със стойности, проверени във времето. Познавам таланта им и актьорско присъствие - Аня, Паца, Биляна и Катето са в киното точно заради професионализма си. Киното е най-сложното визуално изкуство заради концентрацията и умението да пресъздадеш мига в сложни обстоятелства. Затова съм изключително доволен от техния резултат. Бях изненадан от някои нюанси в образите им, които като сценарист виждах по друг начин. Понякога у нас има тенденции да се използват и натурщици, но модерното кино работи само с големи професионалисти. Иначе в Холивуд щеше да им излиза без пари правенето на филми, ако не залагаха на филмовите звезди. Убеден съм, че голямото кино се прави от професионални актьори, както ни доказват всички незабравими филми.
Правенето на кино е като едно състезание, което понякога се превръща в битка. И там всички искат да спечелят, затова никога не съм си задавал въпроса на кого е по-трудно. Всеки е длъжен да положи максимално усилие, за да свърши своята работа. Лично аз обожавам актьора перфекционист, който работи неуморно, проявява нужното разбиране, знае цената на компромиса. Ако и режисьорът има подобни качества, може да има няколко процента успех. А иначе натоварването е огромно, дори само да седиш и да гледаш какво правят тези хора два месеца по време на снимачния период, е изморително. сп. „Beauty”, октомври 2006
Актьорите за филма
Любен Чаталов
Филмът може да помогне да осъзнаеш неща, които обикновено не виждаш. Някои казват, че има обществен, политически театър. Не може - театърът има герои, има личности, той се пише от хора, които разбират от драматургия и взаимоотношения.
Илия ми даде първия шанс да бъда смешен и да докажа на себе си, пък и на другите, че мога да бъда такъв. Разбира се, смешното се играе най-сериозно. Но не и в телевизионно-гротескния стил. Гротеската може да се изпълни от всеки - хващаш един определен модел, дума, позната на хората, и готово. Много по-трудно е да направиш един жив човек смешен, тъжно-смешен, нещастно-смешен. Да видиш себе си и да кажеш: „Боже, колко сме смешни всички!”. сп. „Beauty”, октомври 2006
Аня Пенчева
Смехът има способност да освобождава - не простотията, не преднамерената вулгарност или цинизмът, който ни залива. Героините от филма са толкова смешни в цялото си старание да надвият безсмислието и отчаянието, че зрителят се залива от смях. Те са като женски донкихотовци, борят се с какво ли не. И в центъра не са проблемите на малкия град, а проблемите на малката ни държава. Много е страшно, когато си роден в малка слаба държава, когато няма кой да те защити. Това е проблемът на моята героиня.
За разлика от мен. Мислех си колко е странно да играеш другата, различната от теб. Тя има дете, с което не се разбира, има проблеми в работата, бие си началника, няма мъж, а до мен - мъже дал Господ. Бих казала на зрителите: когато се почувствате в безизходица и си зададете въпроса защо сте останали в България, пуснете си филма, вижте, че има и много други „останали”, и се посмейте заедно. Защото останалите не сме остатъците. в. „Труд”, април 2010
Фестивални участия и награди
2006 15 МФФ „Любовта е лудост”, Варна – специалната награда на журито и наградата за мъжка роля на Любен Чаталов 10 МФФ София Филм Фест
2007 Наградата на ИА „НФЦ” за сценарий на Илия Костов
0 гласа