Преди появата на филма, който дефакто си е екранизация по едноименната култова видео игра, режисьорът Уве Бол се заканва как дебютният му хорър проект "ще срита задника" на такава популярна в бранша поредица като "Заразно зло". Е, с това си изявление германецът само показа как не е лошо първо да мислиш, после да говориш.
"Къщата на смъртта" се оказа перфектно заглавие. но за... комедийния бранш. Лентата предизвика само смях у зрителите и доведе до мнението, че за Уве е далеч по-добре да кандидатства за работа в "Комиците", отколкото да се занимава с кино. Мнозина запалени по шутърите маниаци пък въобще и не му простиха, че съсипа любимата им игра. Симпатягата обаче показа, че ако не друго, поне е "непукист" и след година две се завърна с екранизация на... друга игра, а Холивуд се убедиха изцяло, че когато рискуват с различни проекти, е най-удачно да ги поверяват на чуждестранни режисьори...
Защо е смешно?!
Поне разполага с "живец", за разлика от другите филми на Бол. За негово (и наше) съжаление обаче, напомня на Едуард с ножиците в "Космическа одисея" и то не в положителния смисъл. Виж играта, все още си я разцъкваме с кеф...
Рекламната кампания за самия филм трябваше да ни убеди, че "Знам кой ме уби" трябва да е заглавието, което да докаже, че Линдзи Лоън става за голямото кино. Всички изисквания към екипа бяха свръх високи, бяха наети доказани имена и в крайна сметка какво се получи?! Абсолютна боза.
Не стига, че Линдзи играе лошо и една роля, а какво остава, като трябва да я гледаме в ролята на близначки. Смисълът на филма?! Това така и не разбрахме.
Очаквано се стигна до единодушното мнение, че трилърът е изисквал буквално херкулесовски усилия от страна на създателите си, но дори и финалното им напъване не е довело до нищо повече от поредното второразредно заглавие в Холивуд.
Защо е смешно?!
Представете си какво би се получило, ако съберете идеите на Алфред Хичкок, Дейвид Линч, Тони Браунинг и Брайън де Палма и ги съберете в общ филм. Сега дайте главната роля на Линдзи. Още ли се чудите защо е смешно?!
Марк Уолбърг прави една от най-добрите си роли, играейки човек, загубил паметта си след мозъчно сътресение... който всъщност е човек, който не е загубил паметта си след мозъчно сътресение.
Зоуи Дешанел е перфектна в пресъздаването на буквално постоянно стресиран "лемур", гледайки тъпо и отчаяно, доколкото й позволяват силите, а иначе може би най-добрият индийски режисьор М.Найт Шаямалан, на когото дължим "Шесто чувство", се опитва да ни излъже, считайки, че и зрителите му са неразделна част от глобалната човешка общност, която пресъздава
През целия филм се нагледахме на кървави и впечатляващи като визия самоубийства, а псевдоапокалипсисът на финала ни остави по-скоро с впечатление, че заглавието е едно от най-забавните през годината. Посмяхме се с удоволствие.
Защо е смешно?!
Защото идеята за отмъщение на природата ( не толкова на растенията, в частност) е добра, но когато мотивите за смъртта са толкова нелепи, а ти изоставиш вече одобрения ти реализиторски стил в опит да копираш Хичкок и Спилбърг, в крайна сметка няма как да се получи нещо добро...
Защо филмът не е в топ 10 на най-харесваните заглавия в жанра, а поредното второстепенно предложение в света на киното?! Ето и отговорът - появата на мутиралите вампири, наречени "хемофоги" е по-скоро извинение за създаването на филма и сюжета му, отколкото реалистични мотиви за борбата ни срещу създанията със свръхестествени сили.
Вярно, имаме Мила Йовович по прилепнала ликра, голо пъпче и размахваща меча, но след като я гледахме в Resident Evil, това вече съвсем не ни е достатъчно. Всичко останало е просто непоносима каша, в която единственото впечатляващо нещо са визуалните ефекти, но дори и те стоят не съвсем на място на фона на пълната липса на какъвто и да е смисъл...
Защо е смешно?!
Вампири. Киберпънк. Аниме естетика. Кунг Фу. Мила Йовович с изпъкнало дупе. Какво да не харесаш?! Всичко. От всичките филми на Кърт Вимер, в които се опитва да покаже собствен стил, този вероятно е единственият, в който той ще остане сам самичък в киносалона, за да дочака финалните надписи. А все пак говорим за създателя на "Еквилибриум" и "Фермата". Язък...
Макар и да писахме вече за творческите напъни на Уве Бол в киното, не можем да не представим и втората му тотална издънка - опит за екранизация на популярна видео игра.
Сценарият?! О, сценарият - той е така неразгадаем, че вероятно по него Дан Браун би могъл да напише още по-мистериозен трилър от "Ангели и Демони". В интерес на истината, самата игра е доста по-смилаема от филма и да си признаем, пред него дори и екранизация на Dragon Wars би изглеждала като тотален блокбъстър.
В крайна сметка за Уве Бол има и добра новина - едва ли има кой знае колко заглавия в историята на киното, в които финалните надписи са далеч по-интересни от самия филм. Сори, пич, нищо лично!
Защо е смешно?
Можеш да очакваш дори по-некадърно изпълнение от сюжет, който изобилства от зомбита, паразити, напомнящи на симпатична стоножка, пясъчни червеи, паранормални командоси и Крисчън Слейтър и Стивън Дорф, недоумяващи къде, по дяволите, са попаднали. И за да е сигурен, че провалът ще е пълен, Уве Бол е дал роля и на Тара Рийд като брилянтен антрополог. Липсва ни само Парис Хилтън, за да обявим "Сам в мрака" за най-симпатичната комедия в историята на киното...
0 гласа