Том Круз отново е на гребена на славата покрай новия си екшън "Истинска измама". Актьорът обаче като че ли напоследък не обръща много внимание на професионалните успехи, а е съсредоточил повече от времето си над семейството.
Какво има да ни разкаже звездата по темата, проследете в следните редове, част от интервюто му за списание "Esquire”.
Том не се разбира с баща си....
"Помня как го гледах и исках да го разбера. Не исках да го отпиша просто така. Tой беше изгубен. Не знам къде се намираше и как беше попаднал в това състояние – беше си неговото пътуване. Всичко, което мога да кажа е, че той бе смазан от живота. Майка ми буквално вършеше цялата работа. Когато се разведоха от него не видяхме нито финансова, нито духовна подкрепа. Живеех с ефектите на хаоса тогава."
Звездата все пак намира сили да му прости...
"Не бях го виждал близо десет години, но когато разбрах, че умира, веднага отидох в болницата. Имаше голяма доза съжаление. Той се самоизмъчваше. Нямаше какво друго да направя освен да му кажа: "Виж, всичко е наред.". Просто го погледнах и знаех, че няма как да не го сторя."
А какво е да си баща...
"Никога няма да забравя момента, в който станах баща. Много е трудно да се обясни чувството за отговорност, което те връхлита. Няма нищо по-важно от това. Първата нощ стоях и гледах Бела (първата му осиновена дъщеря). Бдях над нея всяка секунда, усещах интимната връзка. Толкова много съм я гледал тогава, че на нея й беше трудно да заспи. Обещах й, че ще направя всичко, което е по силите ми и винаги ще държа на обещанията си."
За дъщеря си Сури...
"Слагам я на люлката и започвам да й разказвам сценария на новия ми филм. Започвам от самото начало и преминавам през всички действия. Разбира се, версията е като за дете на четири години. Радва ме, че задава правилните въпроси. Вълнува я защо нещо се случва и кои са лошите типове."
И за съпругата си Кейти Холмс...
"Живеем в циничен свят. Лесно е да си циничен и е наистина трудно да решиш да не бъдеш. Можеш лесно да подминаваш нещата, които не вървят, но можеш и да поспреш и да се опиташ да ги оправиш. Да си родител е нещо такова. Знаете ли, женен съм за толкова специална жена. Всяка вечер преди да заспим с нея се споглеждаме и без думи си казваме, че сме се справили добре за пореден ден."
Един урок, научен по пътя нагоре...
"Веднъж говорих с един астронавт и го попитах как изглежда светът от космоса. Той ми отговори, че перспективата е съвсем различна: "Светът е толкова малък. Какво правим? Нямаме нужда от бариери и граници". Радвам се, че знаех това и от преди. Бях го разбрал по пътя ми от Канада до Кентъки.
А за успехът и живота...
"Има случки, които ни учат на много за живота. Понякога се питам как ми се е получило нещо и за щастие мога да си отговоря, благодарение на натрупания опит. Важното е винаги да вървиш напред. Това и правех аз. И ето ме днес: "Мисията невъзможна 4".
0 гласа