Няма спасение за Терминатор. Или поне каквото и да се е опитвал да съхрани Макджи от митичното за киното произведение на Джеймс Камерън, не личи като да му се е отдало. А колкото до сценаристите, Майкъл Ферис и Джон Бранкато - те получиха своята критика още за "Т3: Бунтът на машините", и за голямо съжаление нещата при "Спасение" не претърпели развитие. Или поне не към добро.
Всъщност слабостите на новото заглавие са толкова много, а преимуществата - така незабележими - че не съм сигурен откъде да започна. Затова ще се опитам все пак да изтъкна двете може би най-осезаемо положителни неща, макар и при двете със забележки - основната идеята и ефектите.
"Спасение" намира мястото си в един момент от малко условната времева линия на цялата поредица, досега на практика тактично пропускан - периодът след Страшния съд и преди Съпротивата да придобие онзи партизански вид, в който така добре я познаваме. Т.е. все още има някаква организирана и професионална войска, опитваща се да обърне развоя на събитията, към която - малко изненадващо, може би - принадлежи и Джон Конър. Но това не е нещо чак толкова странно и неприемливо, дори до голяма степен логично, предвид че той ще се превърне в предводител на разпокъсаните остатъци от човечеството, би трябвало да има сериозни лидерски качества и стратегически познания, а както ни е добре известно - всъщност е и отлично подготвен за въоръжените сили от една съвсем невръстна възраст.
Но всъщност точно в последното е и единият проблем - както аз допускам, че ни е известно, изглежда същото са направили и сценаристите. И докато в моя случай това няма никакво особено значение, в развитието на филма отваря гигантска пропаст. Просто в този момент, Джон е офицер от йерархията - може би добър, може би високопоставен, но не и онази издигната на пиедестал личност, дирижираща всяко отделно действие на цялата Съпротива. И колкото и Крисчън Бейл да крещи "Аз съм Джон Конър", това абсолютно не оправдава повечето от нещата, които извършва на екрана. А в същото време, ако пък вече недай си боже не ни е известно кой, аджеба, трябва да е той, започва да изглежда дори глупаво.
Вторият проблем е, че - за благото на екшъна - този път СкайНет е по-видиотен от обикновено. Като отново се сблъскваме и с гореспоменатия проблем и онова, което ни е добре известно, и то в по-тежък вариант - в противен случай част от завръзката губи смисъл. Но така или иначе, почти през цялото време може би най-известният осъзнат изкуствен интелект в досегашната история на киното държи разрешението на основния си проблем в ръцете на механичните си продължения. И вместо да се възползва от това, крои невероятно грандиозни планове за отърваване от страничните препятствия.
На фона на всичко това, централното действие, всъщност фокусирано върху Майкъл Райт (Сам Уортингтън), е почти никакво - доколкото го има дори, тъй като изключая трите кратки епизода, даващи ни подробностите от предисторията му, останалото си е просто чист екшън, и то не чак толкова невиждан. В допълнение към безобразно безличната игра на Муун Блъдгууд, която би трябвало да му партнира през една доволно голяма част от лентата.
Оформлението. Някъде в течение на "Терминатор: Спасение" придобих пълната увереност, че поне една трета от бюджета му е отишъл за пиротехника. А още една - за скрап. Взети като цяло ефектите са доста пищни, но просто не става половината от тях да са експлозии. А дори не и това е забавното - наистина смешното на места, е че започваш да се колебаеш дали гледаш "Терминатор" или "Трансформърс". То не бяха чиниеподобни, гигантски безглави хуманоидни, най-разни летящи, всички от тях - бълващи по-малки, например моторовидни - неща с основната концепция на терминаторите. Сиреч, с червени очички и леко тръбовидна, хромирана конструкция. Безспорни любимци сред тези - трансфоминатори, може би, да ги наречем - обаче ми станаха змиеподобните и старите хуманоидни Т-та от преди модел 800. И нямаше как - едното прилича на миниатюрна кръстоска на терминатор с шай-хулуд, а другото - с мумия.
Това едно на ръка, но по-неприятното беше, че я няма онази мрачна, постапокалиптична обстановка, към която успяхме да надникнем за кратко в предишните ленти - и дори при отритнатия като мръсно куче сериал "Хрониките на Сара Конър". Наистина, моментът е малко по-ранен, но можеше да се свърши известна работа в тази насока и "Терминатор: Спасение" да прилича повече на "Терминатор", отколкото на "Рамбо" или филм за Виетнам. Нещо, за което пътищата вечни на Съединените щати, бензиностанциите насред пустошта, падащите хеликоптери и трансформинаторите никак не помагат.
Може би всичко написано досега е малко по-критично отколкото ми се искаше, защото не е пък филмът да не се гледа. Но можеше да е толкова много повече по всеки един параграф, че не би ми стигнала сигурно още една страница. И със съжаление трябва да завърша с това, че може би най-готините моменти в цялата нова лента всъщност бяха стари. Трите култови реплики в устите на други персонажи, оригиналната тема, която се чу тук и там - а Дани Елфман леко странно не бе допринесъл кой знае колко за музикалното оформление - и, естествено, кратката поява на Т-800, модел 101, ако ще и бате Арни да е само дигитално нанесен върху физиката на Роналд Кикинджър.
0 гласа
няма какво да кажиш за филма освен че е хипер як