„Толкова хубаво беше в детството. Диво и свободно. А в клас беше безкрайна скука. Сякаш там нямаше място за вътрешния ми свят.“ Маргарете е млада майка, която иска да намери най-доброто училище за сина си. Не знае дали да следва традицията в лицето на кварталната гимназия, от която помни предимно уроци, домашни и скука или да заложи на демократичното училище, където децата могат да избират в какво, кога и как да се обучават, и преди всичко се учат да общуват. Маргарете има много въпроси, но е наясно с едно: че синът й най-добре знае кое е неговото място.