В този стилизиран, страховит, архи-литературен пастиш на шпионски трилър и историята на едно младежко съзряване, българският режисьор Емил Христов си представя края на комунизма като драматична подмяна на една реалност с друга. Или може би рухването на един абсурд и триумфа на друг. Като разказвач и майстор на образи Емил Христов демонстрира забележително, богато чувство за странност. A.O. Scott, NY Times
Режисьорският дебют на Емил Христов беше без съмнение най-оригиналният филм в селекцията на солунския фестивал. Филмът пращи от идеи, което съвсем не е изненада, тъй като сценарист е Владислав Тодоров, автора на удивително изобретателния Дзифт… "Цветът на Хамелеона" е зашеметяващ филм, развеселяващ и често свръх енергичен. Laura Kern, Film Comment
Много оригинален филм с ярка и филигранна картина и невероятна актьорска игра … препълнен с визуални гегове и шеговити препратки към филми… завладяващи, екстравагантни второстепенни герои… Непочтителен от край до край филмът се гаври еднакво с апаратчици и свободомислещите радикали. Howard Feinstein, Filmmaker Magazine
Черно-комедиен абсурдистки трилър, който става все по-малко абсурден с натрупването на ексцентричностите… Много стилен и интелигентен меланж на шпионски филми от времето на студената война… Мнозина от вас ще обсъждат неочаквания финал на излизане от киното. Силно препоръчвам. John DeWitte, Examiner
Дългият опит на Емил Христов като изтъкнат кинематографист допринася за поразителния вид на тази адаптацията на романа Цинкограф от Владисла Тодоров, цинично забавен както Параграф 22. Kent Turner, Film Forward
Ако търсите пост-съветска, абсурдистка черна политическа сатира, която да разбута нещата – обадете се на българите. Те се присмиват с голяма убедителност и дяволски плам… Jack Lyons, Palm Springs Desert News
Не се вбесявай, а си отмъсти, или още по-добре – създай си своя собствена тайна полиция. Това прави един фрустриран информатор в Цвета на хамелеона – политическа сатира, където гаврата се поднася с каменно лице. Дълги години българското кино в голяма степен отсъства, но страстното въображение на Христов и Тодоров започва да набавя липсата. Nicolas Rapold, Film Comment
