Новият документален филм „Формулата на Тео“ на режисьора Николай Василев е част от фестивала „Срещи на младото европейско кино“, чието шесто издание ще се проведе от 21 до 23 юни в зала „Славейков“ на Френския институт. В програмата са още кинокласиките „Първият учебен ден“ на Жак Розие и „Нула за поведение“ на Жан Виго. Заслужава да се отбележат и двата късометрайжни филма на Клеман Кожитор - „Галантни Индии” и „Брагино”, номинирани за награда „Сезар“ в категорията си. Селекцията се допълва от „Сто деца в очакване на влак” на режисьора Игнасио Агуеро.
Директорът на фестивала Ралица Асенова споделя, че акцент тази година ще бъде темата за въвеждането на киното като предмет в училище – цел, за която тя и съмишлениците и от сдружение „Арте Урбана Колектив“ работят упорито, защото са убедени, че седмото изкуство е важно точно толкова, колкото обучението по математика и физика в съвременния свят. Затова форумът „Кино в училище“ е най-важната част от програмата. Той ще събере преподаватели, които използват киното като педагогически подход в работата си .
Помага им платформата CinEd – европейска мрежа с колекция от филми и обучителни материали. За 4 години над 5000 са учениците в България, които са гледали поне един европейски филм, а над 200 преподавателите, проявили интерес и пренирани да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности. Именно някои от тях ще събере форумът, за да обменят полезен опит и практика как киното дава възможност на всеки ученик, дори изоставащ от класическата учебна система, да интерпретира видяното на екрана, както и да изгражда инструментариум, чрез който да разбира и филтрира образите, с които се сблъсква от сутрин до вечер от телефона, таблета и телевизора. Един от най-запалените участници в програмата е Даниел Симеонов, преподавател по английски език в ОУ „Неофит Рилски“, село Дерманци. „Работя с деца, повечето от които са роми, не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз изведнъж им пускам „Първият учебен ден“. Това за тях е културен и социален шок. Задавам им въпроси, които целят анализ и няма ученик, който да не може да интерпретира видяното и да не може да вземе участие. Дори и този, който не умее да чете и да смята дава собствен отговор на въпроса: „Защо главният герой пусна змията обратно в реката в края на филма?“. В същото време на аналитичен въпрос по която и да у друга дисциплина ще кажат „Не знам“. Продължва да ме изненадва това, че ученици, които се представят много зле в училище, могат да дадат толкова различни и адекватни отговори при анализа на филми, които сме гледали. Смелостта, тяхната активност, която се задейства с киното – това е най-изненадващото.
Пишем с децата писма до режисьора, до главния герой, правим алтернативен плакат, прогнозираме какво става след финала...Страшно им е интересно. Много е важно да се освободим от оценяването – да не репродуцираме в никакъв случай по време на заниманията с кино моделът „Аз ще ви дам определена задача и после ще ви кажа кой най-добре се е справил“. Свой опит и работещи модели ще споделят и други преподаватели, обучители, директори.
В свой филм-автопортрет неповторимия Жан Люк Годар казва: „Тъй както има правило, има и изключение. Културата съществува като правило, а изкуството като изключение. Всички повтарят правилото: компютри, тениски, телевизия, никой не произнася изключението, то не се произнася. То се пише - Флобер, Достоевски, то се композира - Гершуин, Моцарт, то се рисува - Сезан, Вермеер, то се снима - Антониони, Виго.“
В този смисъл изкуството не се преподава, то се среща, експериментира, предава се по други пътища - чрез дискусии, форуми и фестивали. Шестото издание на „Срещи на младото кино” е един от тях. Достъпът до фестивала е безплатен.