Теми
"София филм фест" с най-богатата си програма досега

от Янко Терзиев

Къде другаде ще видите режисьорския дебют на Вацлав Хавел, завършен месеци преди смъртта му ("Оттегляне"), най-новия рок документ на Мартин Скорсезе ("Джордж Харисън: Живот в материалния свят") и тайнствен български игрален филм със съвсем прясна награда от фестивал в САЩ ("Вяра, любов и уиски") един до друг?

Предстоят три седмици качествено извънхоливудско кино с 16-ото издание на "София филм фест" (9 - 29 март, специална програма в Бургас, Пловдив и Варна, отзвучаващи прожекции до 5 април в Дома на киното).

Най-важното филмово (пък и културно) събитие с международно участие в България отбелязва пълнолетие с много силно издание. Програмата събира 138 игрални, 39 документални и повече от 80 късометражни филма, пристигат над 300 чуждестранни гости. Преди две години създателят и директор на "София филм фест" Стефан Китанов каза за Light, че двигателят му през годините е бил интересът на публиката. "Ако има публика, която очаква твоето събитие, ти имаш необходимата мотивация. Правиш проект, който интригува града и културните институции и съответно се намират спонсори, защото интересът е взаимен." За него и екипът му "криза" си остана дума. Пак салоните (Зала 1 и "Люмиер" на НДК, Дом на киното, "Одеон", Френски културен институт, Чешки център, "Евросинема", тази година и дигиталните зали на "Синема сити" на "Стамболийски") ще са пълни с млада, любопитна и подготвена за европейско и авторско кино публика. Примамки чакат киноманите във всички рубрики - от галапредставянията с авторски екипи на сцената до новия тази година балкански конкурс със самостоятелно жури.

Международният конкурс

вече с престиж, равноценен на Солун, Сараево или Варшава, е за първи или втори режисьорски филми. Акредитацията му от могъщата федерация на филмовите продуценти (FIAPF) вкарва номинираните и спечелилите в една престижна фестивална орбита и след София, качва шансовете за търговско разпространение по света. Тази хубава инерция ще получат и двете български предложения в конкурса - "Аве" на базирания в Ню Йорк скулптор, съвременен артист и режисьор Константин Божанов и споменатият "Вяра, любов и уиски" на завършващата нюйоркското киноучилище "Тиш" Кристина Николова. И двата са за младежката любов като бягство и себенамиране в среда без много надежда.

Ще ги конкурират руско-американска екранизация на "Поколение П" на Виктор Пелевин (реж. Виктор Гинзбург), камерната трагикомедия за трима несретници и надеждата от Германия "Куклата, шишко и аз" (реж. Феликс Щинц), "Свещеният летящ цирк" за ранните години на шестимата от "Монти Пайтън" на англичанина Оуен Харис (BAFTA за късометражен филм). Наградите ще решава жури, водено от Дейвид Макензи ("Младият Адам"), с членове руската актриса, писател и режисьор Олга Диховичная, словенецът Ян Цвиткович ("От гроб до гроб"), френският продуцент ("Преди дъжда", "Цирк Колумбия") Марк Баше и миналогодишният български победител Драгомир Шолев ("Подслон"). Макензи и Диховичная носят и последните си заглавия - "Перфектно чувство" (с Юън Макгрегър и Ева Грийн като влюбена двойка в апокалиптичен свят, сравненията са с "Децата на хората" и "Меланхолия") и "Портрет по здрач" (със самата Диховичная и Сергей Борисов, интимна драма за обратната страна на едно изнасилване).

Голямата петорка

и този път включва призьори от Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто. Лично ще дойде режисьорът на "Имало едно време в Анадола" (Grand Prix в Кан) Нури Билге Джейлан, за да вземе Наградата на София за досегашен принос. Заслужено, киното на Джейлан не може да се сбърка, всеки негов кадър е фотографска картина. В подборката са и други любимци на Кан - белгийските братя Дарден с "Момчето с колелото".

За отдадени киномани е "Торинският кон" (Приз на журито в Берлин) на самобитния майстор на "бавното" кино Бела Тар, разтеглящ известната случка с Ницше и катарзиса с прегърнатия кон до притча за края и смисъла. Ще видим "Златния лъв" от последната Венеция "Фауст" на не по-малко самобитния руснак Александър Сокуров. С любопитство ще разберем за какво награждават в Сънданс в категорията за неамерикански филм от норвежкия дебют на Ане Севицки "Хепи, Хепи". Но безспорният магнит в групата на лауреатите ще е взелият всичко през сезона до "Оскар" "Раздяла" на иранеца Асгар Фархади.

Графата "задължителни"

в тефтерчето на киномана тази година може да се окаже и тясна. Личното ми нетърпение е разпределено между рубриките "Големите майстори", "Гала" и "Специални прожекции". Идва един от големите пропуснати на последните оскари "Трябва да говорим за Кевин" на британката Лин Рамзи с, казват, паметно изпълнение на Тилда Суинтън. В "Тришна" Майкъл Уинтърботъм екранизира "Тес" от Томас Харди в противоположна посока от класиката на Полански с Настася Кински - в стила и с декора на Боливуд и Фрейда Пинто от "Беднякът милионер" в титулната роля. Ще е интересно какъв филм за Чернобил е направил бившият голям сценарист Александър Миндадзе с "В събота", историята му е около 14-те сватби в нищо неподозиращия град в деня на аварията. Актрисата от "Преди залеза" Жюли Делпи продължава с четвъртия си режисьорски опит "Космическа лаборатория".

В програмата е разбунилият духовете с натурализма си прочит на "Брулени хълмове" на Андреа Арнолд (Fish Tank). Не бива да пропускаме и разгневилия английската критика "Анонимен" на Роналд Емерих, мистифициращ убедително авторството на Шекспир. За филмотечните киномани, и не само, е реставрираният по намерен в Бразилия негатив "Метрополис" на Фриц Ланг, по-дълъг с половин час от досега известната версия и с оригиналната си придружаваща музика. Личният ми десерт тази година ще бъде придружен с "Гала на толерантността" - "Хавър" на безподобния Аки Каурисмаки.

Произведено в България

стои все по-достойно във филмовите надписи през последните години. Ще видим цялата игрална продукция след март 2011. "Аве" е поредната крачка напред в отърсването от регионалните комплекси и напипването на универсалните теми.

Парещият с искреността на поколението си "Кецове" е в Балканския конкурс. Дебютът "Жълто куче" краси селекцията за наградата Jameson с естетика по границата на реализма и с космополитно послание. "Миграцията на паламуда" търси надеждата в чупките на националния характер. Но родният акцент този път е в неигралния раздел. Излизат едновременно три пълнометражни документа за три личности, фокусирали в различно време българската любов и омраза. "Човекът и народа" на Светослав Овчаров е за Тодор Живков, какъвто го разкриват невиждани досега кадри и архиви.

"Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов е за криволичещата човешка и политическа съдба на Симеон Втори. "Стоичков" на филмовия журналист Борислав Колев е за човека отвъд футболния феномен. И трите образа са огледала на националния характер с различна степен на изкривеност, вероятността да познаем парчета от собствените си страсти и минало е реална. Докато първите два филма разчитат на рационалното ни отстранение, третият, верен на обекта си, допуска и чувства.

Добри изненади

чакат изкушения зрител постоянните рубрики по национален признак. Във "Фокус Румъния", отбелязващ 10-годишнината от "новата вълна" в северната ни съседка, се открояват "12:08 източно от Букурещ" и "Смъртта на г-н Лазареску".

Във "Фокус Ирландия" намираме Нийл Джордан със "Закуска на Плутон". При специалните прожекции откриваме заглавието "Испания", със здрава австрийско-българска връзка. Сценарият е на българския писател във Виена Димитър Динев (гост на феста), продуцент на драмата за странстванията на духа и приемането на различния е Димитър Гочев. В австрийски ("Нощ в края на лятото") филм, и то в главна роля, ще познаем София Кузева (момичето между Христо Шопов и Георги Стайков във "Вчера"), историята е за тъмните страни на рутинното ежедневие.

Като сателитни на българската документална лента "Татко снима мръсни филми", за която Light вече писа, е деликатесната за познавачи подборка "Най-лошите филми на света". Самият Ед Ууд е сценарист на "Оргията на мъртвите", подписан от българския културен авантюрист Стивън Х. Апостолоф, по-популярен в афиша на "би-бруталните" класики, така любими на Тарантино и Родригес, като A.S. Stephen.