Начало »

Новини

Рецензии „Сикарио“ – крахът на илюзиите

„Сикарио“ – крахът на илюзиите

Рецензии
„Сикарио“ – крахът на илюзиите

18.09.2015, 10:32 | Видяна: 6372 | синефиш.бг | РЕЦЕНЗИЯ

„Целта оправдава средствата“
(фраза, приписвана на Николо Макиавели и на Игнасио де Лойола)

В съвременния испано-мексикански фолклор екзотичната дума „сикарио“ частично е запазила значението си от библейско време и означава „наемен убиец“. На глобализиран български, думата би могла да се преведе като „килър“.

„Сикарио“ – крахът на илюзиите

Границата между САЩ и Мексико е недружелюбно за туристи място, където „ред“, „сигурност“ и „законност“ са твърде абстрактни понятия. Медиите отдавна бълват информация за заплашителните размери на дейността на криминални организации и за безсилието на местните власти в печално известния град Хуарес. Положението очевидно изнервя северните съседи, които влагат немалко усилия, за да победят във война, от която не могат да излязат победители.

Ветеран от няколко мисии на американската армия, очарователната Кейт Мейсър (Емили Блънт) е специален оперативен агент на ЦРУ. Мат Грейвър (Джош Бролин), консултант по „специални въпроси“, я привлича в своята група, където тя се запознава с особняка Алехандро (Бенисио дел Торо). Той е бивш мексикански прокурор с лични сметки за уреждане с един мощен мексикански картел. Идеалистката Кейт Мейсър е наблюдател и участник в събитията, които ще доведат плана му за отмъщение до победен край.

„Сикарио“ – крахът на илюзиите

Това е в общи линии конвенционалната сценарна схема, по която се развива историята, и зад която се крие един от най-добрите филми на годината. Между съспенс и екшън, той отказва да се нареди сред заглавията, предназначени за масовата публика, привикнала на истории, приличащи на електронните игри.

Канадският режисьор Дьони Вилньов насочва вниманието си към психологическата страна на безмилостната война между американските власти и мексиканските картели. Зрителят се среща със забележителното трио Блънт – Бролин - дел Торо, в което химията действа по забележителен начин.

„Сикарио“ – крахът на илюзиите

Елиминирането на ръководни фигури от бандитските организации, придобиването на информация от арестувани мутри, и социалните резултати от никому неизвестни светкавични военни операции са представени не само от тяхната визуално-атрактивна страна, но с подчертано внимание към емоционалния шок върху главната героиня, която в края на историята трябва да вземе съдбоносно решение, противоречащо на нейните убеждения и професионална етика.

По забележителен начин „Сикарио“ представя условията, „лишени от здрав смисъл“ и неразбираеми за хората извън конфликта с картелите. Дьони Вилньов разчита на женското присъствие като изключително важен елемент за разкриване на бруталната действителност.

„Сикарио“ – крахът на илюзиите

Подобно на главните женски персонажи от „Враг номер едно“ и „Мълчанието на агнетата“, палитрата от емоции, разработена от Емили Блънт, придава реализъм и човешко измерение на историята. Нейният опонент Алехандро, човек загубил всичко, е също толкова емоционално мотивиран в твърдото решение да постигне целта си, независимо на каква цена. Тяхната професионална връзка преминава през сложни етапи и емоционални перипетии.

„Сикарио“ е своеобразен отговор на окичения с академични награди „Трафик“ (2000), и след прожекциите си на фестивала в Кан търпеливо изчака есента, за да се появи на екраните сред есенната вълна, когато амбициозните кинопроекти поглеждат към „Оскар“-ите. На кинофестивала в Торонто почти открито се заговори за шансовете на Бенисио дел Торо да бъде номиниран за статуетка, а към неговото име бих добавил и няколко други потенциални кандидатури, сред които Дьони Вилньов, Емили Блънт и оператора Роджър Дийкинс.

А актуалността на проблема с нелегалния трафик на наркотици, който засяга правителства, партии и семейства, не би оставил безучастни членовете на журито за престижното отличие.