На 30 юли се навършиха 70 г. от рожеднието на Арнолд Шварценегер. По повод юбилея на един от най-обичаните екшън-герои, ви предлагаме да прочетете малко любопитни факти за неговия живот, споделени от самия Шварценегер.
1.
В самото начало на кариерата ми в киното, най-трудно ми беше да оставя контрола в чужди ръце. В културизма всичко зависеше от мен.
2.
Когато работих над образа на Терминатора, ми дойде на ум, че той е машина, която никога не се нуждае от сън. Казах си: „Само си представи колко полезно би било това – да имаш 6 допълнителни часа, които биха могли да бъдат използвани за какво ли не. Например, може да усвоите нова професия. Може да се научите да свирите на музикален инструмент.“ Това беше невероятно, защото пред мен винаги е стоял въпросът, как да вместя натоварения си график в 24-часа.
3.
Да мислите твърде много е вредно. Отирцателни страни има винаги. Колкото повече знаеш, толкова по-малко искаш да правиш нещо. Ако ми беше известно всичко, свързано с недвижимите имоти, киното и културизма, никога нямаше да се захвана с тях.
4.
Математиката на недвижимите имоти винаги ми е била близка. Обхождах зданието, като разпитвах за площта му, колко е заселено, каква е стойността на квадрат, и при това мислено изчислявах каква крайна сума мога да предложа. Когато казвах заключенията си на агента, той ме питаше изненадано: „Кога успяхте да пресметнете?“. Но това просто ми е в кръвта.
5.
Преди време обичах да управлявам танк М-47, на който служих в австрийската армия. Сега тази машина се намира на територията на киностудията в Лос Анджелис и регулярно се появява във филми за Втората световна война.
6.
Случвало се е управляващите механици да се наложи да останат да нощуват при своите танкове, докато останалите войници си спят по палатките. Ние се приготвяхме за прекарване на нощта така: изкопавахме плитка яма, постилахме одеало, а отгоре придвижвахме танка. Това се правеше, за да се защитим от диви зверове. Беше ни забранено да ги убиваме, затова те спокойно си се разхождаха по полигона, защото подозирам, знаеха за забраната. Слагахме и часови, които да наблюдават за животни.
7.
Винаги трябва да благодарим на онези хора и обстоятелства, които са те травмирали. Сега аз приветствам строгото възпитание, което получих от баща ми, и това, че в Австрия не можех да осъществя мечтите си, и именно това ме мотивира. Всеки път, когато баща ми се държеше строго, когато ме съдеше, наказваше и ругаеше, в моите гърди се разпалваше по-голям огън. И този огън ме движеше напред.
8.
За мен мерило за отчаяние са бедните, които работят в диамантените мини в Южна Африка, които видях, по време на посещението си през 60-те год. Миньорите слизаха дълбоко под земята, на 1400 фута, там където няма светлина и температурите са минусови, за да получат в края на дена по един долар. Един път годишно им се позволяваше да се върнат у дома и да се видят със семействата си. Ето това означава да си в дълбоко отчаяние.
9.
Аз станах втория човек в американската история, избран за длъжността на губернатор, в резултат на подадена оставка и предсрочни избори. Получих поста след най-кратката предизборна кампания в съвременната история.
10.
Гледал съм много велики изпълнители и винаги съм си представял какво ли е да бъдеш такава рок звезда като Брус Спрингстийн?! Какво би било да стоиш пред стотици хиляди хора, които те аплодират?! Какво би било да успееш да накараш публиката да се смее половин час, без да спре, както го прави Еди Мърфи?! Възможно е всичко да се обяснява с факта, че съм зодия лъв: в мен живее изпълнител, жадуващ постоянно да бъде в центъра на вниманието.
11.
За да се заредя с енергия, си представях Сталоун, моят заклет враг, точно така-както създавах демоничен образ на Серхио Олива по време, когато се борех за титлата Мистър Олимпия. На няколко пъти до толкова ненавиждах Слай, че започвах да го критикувам пред хората, тялото му, облеклото, а пресата цитираше нелицеприятните ми изказвания по негов адрес. Не мога да виня Сталоун, че не ми оставаше длъжен.
12.
Сред останалите екшън герои – такива като Сталоун, Истууд или Норис – аз се откроявах с чувството си за хумор. Всички мои герои изпълняваха кратки смешни реплики. В „Командо“, счупих врата на един от похитителите на дъщеря си, а после го сложих до мен на седалката в самолета и казах на стюардесата: „Не безпокойте приятеля ми, той е изтощен до смърт!“ . В друг филм пък, удуших един от преследвачите си с парче бодлива тел, а после с невъзмутимо изражение казах: „Какво е това трънче в шията му?“ и избягах.
13.
Практиката да се използват кратки реплики, за да се разреди напрежението до предела на ситуацията, се роди случайно в „Терминатор“. Във филма има епизод, в който Терминатора се укрива в приют, за да се оправи. Дебел разсилен, бутащ количка с боклук по коридора, застава на вратата на стаята на Терминатора и казва: „Ей, приятел, да не ти пукна котката?“. Зрителят вижда как пред очите на киборга се появява таблица с възможни подходящи отговори:
ДА-НЕ
Или какво?
Обирай си крушите
Моля, елате по-късно
Върви на майната си
Върви на майната си, козел
И зрителят чува този вариант, който той избира: „Върви на майната си, козел“. В кината публиката ревеше от възторг. Зрителят очаква нещо съвсем друго, от създалото се напрежение и в един момент, темата рязко се отклонява, което снема общото напрежение.
14.
Повече от всичко спорехме (с Джеймс Камерън) по повод фразата „ I’ll be back“. Знаете, Терминаторът я произнася преди да разгроми полицейския участък. Доста време не успявахме да заснемем този епизод, защото аз настоявах за друг вариант, тъй като смятах, че изразът трябва да звучи по-мъжки, заплашително.
- Твоят вариант звучи по-женски, - жалвах се аз, повтарях фразата на Джим, за да може той да я почувства по-добре. – Чуй сам: „I’ll be back, I’ll be back, I’ll be back“. Моето мнение е, че липсва твърдост.
Камерън ме погледна и заяви:
- Оставаме на варианта „I’ll be back“.
Същевременно аз не бях готов да отстъпя и спорът продължи. В края на краищата, Джим извика:
- Слушай, просто ми се довери, става ли? Не те уча как да играеш ролята, а ти не ме учи как да пиша сценарий!
15.
Джоел Силвър искаше аз да се снимам в „Хищникът 2“, но му казах, че филмът ще бъде грандиозен провал. Не само, защото режисьорът не беше подходящ, но и сценарият беше слаб. Мястото на действието е в Лос Анджелис и моето мнение беше: „Никой не иска да гледа Хищникът да бяга по улиците на Ел Ей. И така си имаме достатъчно хищници. По време на гангстерските размирици, постоянно умираха хора. В града е пълно с опасности и без извънземни.“
16.
Холивуд е града на подражанието. След като влязох в комедийния жанр, всички в бранша започнаха да ми предлагат сценарии за комедии. И, което е по-важно, благодарение на нашето безпрецедентно споразумение с Юнивърсъл за „Близнаци“, аз заработих повече пари, отколкото за „Терминатор“. Киностудията бързо омекнаха, разбирайки какво ще им донесе това и теглиха чертата. Днес никой дори не би се замислил за тези фантастични условия, които ние изготвихме за „Близанци“. Целият мърчандайз на филма ми донесе повече от 35 млн. долара – и тази сума непрекъснато расте, доколкото филмът продължава да е в обращение.
17.
Използвах част от парите си, заработени в киното, като капитал за разширяване на бизнеса ми с недвижими имоти. Към момента имам три прилични жилища в Лос Анджелис, редица административни сгради, ресторанти, магазини. Ние се грижим и за развитието на районите, в които притежаваме собственост и резултатите не закъсняват. Наши наематели са Джони Карсън, Оливър Стоун и крупни клиенти от банковия и застрахователен бизнес.
18.
Винаги съм смятал, че най-важно е не това колко заработва човек, а това, как влага изкараното, как умножава капитала си. Никога не съм имал и най-малко желание да попълня дългия списък с холивудски звезди и спортисти, приключили без средства. В този списък можем да видим хора като Уили Нелсън, Били Джоел, За За Габор, Бьорн Борг и редица други. Всички тези хора са поверили парите си на финансисти. Дори и да не се занимава с финансите си, човек трябва да има бизнес култура и да пресмята парите си. Моята цел не е само да забогатея, но и да остана богат.
19.
Да се оспори вече установения ред – това е верен способ за постигане на успех. Когато станах Мистър Олимпия, културизмът беше световно неизвестен спорт. Ние се преборихме за това да привлечем вниманието на средствата за масова информация. И тогава започнах да разказвам на журналистите, че трупането на мускулатура е много по-приятно от това да спиш с жени. Това твърдение беше адски нелепо, но същевременно предизвика фурор. Като чуха това, мнозина се замислиха: „Ако силовите упражнения са по-добри от секса, трябва обезателно да пробваме!“
20.
С каквото и да се занимаваш в тоя живот, задължително трябва да умееш да продаваш заработеното. Не ми беше достатъчно само да завоювам титлата Мистър Олимпия. Бях длъжен да направя така, че целият свят да узнае за това, да разбере за състезанията на хората със свръх мускулатура. Трябваше да покажа на всички, че заниманието със спорт укрепва здравето, а като следствие, повишава качеството на живот. Това е продажбата на „стоката“. Има велики поети, велики писатели, велики учени. Може да правиш прекрасни неща, но ако никой не знае за теб, нищо няма да получиш! Също като в политиката – с каквото и да се захванеш – защита на околната среда, образование или ръст на икономиката, - най-главното е хората да разберат за това!
