Дебютният пълнометражен филм на младата македонска режисьорка Дина Дума ни потапя и деликатно, и рязко във виртуалния свят на днешните 16-годишни, чието ежедневие е формирано до голяма степен от социалните мрежи. Филмът обаче е в много по-голяма степен сериозно изследване на по-универсални теми – за съвестта, за приятелството, за вината – през призмата на този онлайн свят на тийнейджърите.
Самата режисьорка е по-възрастна от героите си с малко повече от десетилетие и борави както с личния си опит (през нейните тийнейджърски години се появява Фейсбук), така и с опита на най-най-младите днес, защото светът на социалните мрежи, знаем, се развива с темпове, които са много по-бързи, отколкото който и да е от нас е очаквал преди 10, 15 или 20 години. Филмът е едновременно достоверен и разтърсващ, а едно от достойнствата му, наред с това, че ни държи за гушата до самия финал, е че ни запраща в свят, който ние, по-възрастните, самоуверено твърдим, че познаваме добре, а всъщност… Как се роди идеята за „Сестри“?
Идеята да направя този филм води началото си от една истинска случка, която помня от времето, когато аз бях тийнейджърка преди повече от 10 години. Някой беше заснел момче и момиче в интимен момент и го беше пуснал в социалните мрежи, което унищожи живота на момичето. Тя се пресели в друг град, а накрая и в друга страна. Момчето пък си остана в Македония, дори в същото училище, смятаха го за герой и нямаше никакви последици за него. Нито пък за този, който беше снимал видеото. Затова сметнах, че е важно да направя филм, който се занимава тъкмо с тази тема.
Във фокуса на филма попада и нещо много по-голямо – съвестта, чувството за вина на съучастника. Изключително майсторски – поздравления! – е предадена тази ситуация, в която човек може, или по-скоро не може да живее с нещо, което напира да бъде казано…
Да, освен с всичко друго, филмът се занимава и с темата за съвестта като цяло, и за съвестта на млад човек, чиято личност се формира. Тук изследваме два персонажа, които по различен начин се справят със съвестта си. От една страна е Яна, която сякаш случилото се въобще не я безпокои, а героинята Мая по време на целия филм е разяждана отвътре и опитва да се освободи от веригите и бремето на тегнещата тайна.
Историята тук, а и мотивите са по-различни, но следвайки Мая, разкъсвана от тайната (и вината), която носи, без да го търсим като паралел, сякаш естествено се сещаме за Достоевски и „Престъпление и наказание“…
Много ми е драго, че това се усеща във филма. Това ми беше и целта. „Престъпление и наказание“ на Достоевски наистина беше сред вдъхновенията ми за филма и ми е много приятно, че това се припознава и от другата страна, тази на зрителя.
Разкажете ни за работата с двете момичета в главните роли. Те наистина ли са само 16-годишни, или са малко по-големи и по-опитни, защото на екран стоят и автентично, но и изключително убедително от професионална гледна точка, а професионализмът не се гради само за година-две?
Докато снимахме, бяха дори по-малки – между 14 и 16, днес са малко по-големи. Всъщност, за мен кастингът беше ключов. Беше ми ясно, още докато пишех сценария, че трябва да избера истински тийнейджърки, защото едно от нещата, които ми бяха важни, беше техният личен опит. И въз основата на този личен опит исках те самите да участват в развоя на самия сценарий, на историята, на диалозите. Беше важно всичко в света на тийнейджърите да бъде предадено по възможно най-реалистичен начин. Кастингът продължи шест месеца, а когато избрахме двете момичета, работих по образите на героините с тях още три месеца. В този процес се посветихме много на импровизацията като изразно средство пред камера, като заедно с тях финализирахме и последната версия на сценария. Дадох им да го прочетат само веднъж. Не беше позволено въобще да се фокусират върху историята, а трябваше да мислят много повече за състоянието, което съответната героиня трябва да пресъздава пред камерата. Това за мен беше риск – и трябваше да го поема, за да постигна резултата, който целях.
Къде са заснети кадрите сред природата, където младежите плуват в началото на филма? Действието се развива основно в Скопие, а това толкова различно място би следвало да е съвсем близо…
Това е каньонът Матка и ако не сте били досега там, горещо Ви препоръчвам да го посетите, когато идвате в Скопие. Може би в тази част на годината е малко студено за плуване, но е много красиво.
Задължително. А и това място на реката съвсем не е случайно във филма. Метафората за водата я има на повече нива в „Сестри“.
Да, мога да кажа, че образът на водата беше много важен за представянето на персонажа на Мая – исках да покажа вътрешното й състояние: от безгрижието в началото, през чувството за затвор, до финала, където – отново във водата – тя се освобождава от своите вериги, изправяйки се очи в очи с (не)приятелката си.
Добре, ако водата е стихията на Мая, коя е стихията на Яна – огънят, въздухът?...
Може би телефонът и социалните медии в него.
Операторската работа и въобще визуалният стил на филма също са впечатляващи.
С оператора Наум Доксевски работя вече доста време. Познаваме се от студенти, като и за двама ни това е дебютен пълнометражен филм. Мисля, че най-важното за мен беше сценографията и цветовете наистина да допълват състоянието на главните герои. Забелязва се, че в началото цветовете са по-топли, а нататък образът става все по-тъмен и по-тъмен.
Но оптимизмът все пак е налице, защото докато има съвест – има и оптимизъм. Коя публика най-вече припознава филма и посланията му – тийнейджърите, по-възрастните хора, хората на Ваша възраст, или?
Най-много реагират родители – това е нещо, което забелязвам. Също така хора, които са педагози. И едните, и другите много се интересуват, защото общуват ежедневно със своите деца или ученици, но все пак не им е ясно докрай какво се случва в този виртуален свят на тийнейджърите.
Как смятате, по какъв начин този филм, вече след завършването си, ще повлияе на следващите Ви проекти?
В момента точно работя по нов проект във Франция. На творческа резиденция на филмовия фестивал в Кан. И този нов проект също е свързан със света на тийнейджърите и съзряването. Така че вероятно още не съм готова да се разделя с тази тема. Не мога да разкрия засега нищо, но мога да кажа, че „Сестри“ ми даде много полезен опит. Като се и надявам в следващия филм подходът към същата тема да е малко по-различен, а не да направя филм по съвсем същия начин.
Гледайте филма „Сестри“, състезаващ се в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест, ДНЕС – 14 март от 20:30 ч. в кино „Одеон“ и УТРЕ – 15 март от 20:45 ч. в Културен център G8. Специален гост и на двете прожекции е съсценаристът на филма МАРТИН ИВАНОВ.