Начало »

Новини

Филми Родриго Рейес: „Исках да „хакна“ годишнината от завладяването на Мексико“

Филми
Родриго Рейес: „Исках да „хакна“ годишнината от завладяването на Мексико“

15.03.2021, 13:27 | Видяна: 908 | синефиш.бг | ФИЛМ

Филмът „499“, който се състезава в Документалния конкурс на 25-ия София Филм Фест, е едновременно поетична и зловеща визия за Мексико днес, пет века след унищожаването на империята на ацтеките от Ернан Кортес. Киноразказът започва с изхвърлен от океана конкистадор-корабокрушенец (само че в наши дни), през чиято перспектива на призрак от миналото постепенно ще преминем през ада на историческата травма с всичките й ефекти върху съвременно Мексико, болезнено осезаеми дори днес, толкова векове по-късно. Пряко от Калифорния, специално за София Филм Фест, режисьорът Родриго Рейес разказва пред Савина Петкова

За подхода към историята:
„Влюбих се в историята, тъй като от малък баща ми ме водеше из всички тези удивителни музеи и археологически обекти, които имаме в Мексико. Той ми разказваше за историята на нашата страна по един наистина много директен начин, караше ме да се замислям. И така аз мисля за тези неща през целия си живот. Преди около 5 години, с наближаването на тази годишнина, аз си казах „Трябва да направим филм, да измислим как да направим филм за това събитие“… Защото то е толкова важно за мексиканската идентичност и всичко винаги се връща към поражението на ацтеките и към нещата, които са сторили испанците… Така че исках да използвам тази годишнина, но да я „хакна“, един вид, да я обърна с хастара навън и да се уверя, че говорим за днешния ден и няма да се закотвим само в разговора за миналото, което смятам, че е проблемът на много страни, преживели колониализма. А действието, което имаме нужда да предприемем днес, е да се заемем с днешните проблеми, свързани с това минало. Отне ни известно време да проумеем как да разкажем историята по начин, който да е кинематографичен и интересен, а не като да се почувствате, че сте си пуснали телевизионен филм и го гледате само с цел попълване на знания преди явяване на тест в училище.“

За магическия реализъм в „499“:
„Мисля, че жанрът е просто конструкция. Ние, режисьорите, можем да заимстваме всичко отвсякъде, когато филмът се нуждае от това. Някои твърдят, че този филм е магически реализъм, други – че е научна фантастика, трети го наричат „хиперреален“, защото всичко по пътя на конкистадора е ултрареално – реални хора с реални истории, фикцията бива изправена срещу реалността. Смятам, че всички тези неща ги има във филма и това го прави магичен, красив, изненадващ. Също така го има усещането за болезнена реалност. Понякога е трудно да асимилираш как всичките тези истории във филма се случват, а конкистадорът е една малка измислица, живееща в реалния свят. Чувствам, че когато хората ти разказват история и ти се ангажираш с разказваното, умът ти започва да си представя, „пускаш“ си собствен филм, отделно от основния. Исках всеки от хората във филма да разкаже нещата, които всички ние трябва да си представим. Филмът е пълен с образи, но ти не ги виждаш директно, а трябва да си ги изградиш.“

За човека и призрака на миналото в Латинска Америка:
„За мен идеята да изправя един срещу друг призрака и истината, е много силна, защото много от хората, които се съгласиха да участват във филма, харесаха самата представа, че ще говорят директно на човек, който представлява властта – не властта днес, но част от отекващата власт от историята. Това, което научих, докато правех филма, е че когато си се заел с истински хора и истински проблеми, най-добрият начин да действаш, е да си напълно прозрачен и отворен да чуеш тяхната гледна точка. Трябва да има диалог, защото иначе документалният филм става просто инструмент да изкажа мнението си. Реалният ни проблем – на много места в Латинска Америка, не само в Мексико, а и на много други места по света, където виждаме безконечно насилие и фрустрация – е, че ние се чувстваме като хванати в капан, въртейки се в кръг. Нашият Нобелов лауреат Октавио Пас също го е казал – мексиканците сме затворени в кръг от самота и постоянно отчуждение от себе си. Но след завършването на този филм, мисля, че ние сме тези, които дават живот на призрака на историята и ние сме тези, които можем да рестартираме света си, да го построим наново… Това трябва да започне с много болезнения процес на слушане на хората, които са пострадали и са оцелели. И хората, които виждате във филма, са първите, на които трябва да дадем глас.“

Гледайте филма ДНЕС - 15 март, от 18:30 часа, във Френския институт – кино „Славейков“ и на 20 март, от 15:15 часа, в Културен център „G8”.