Тв новини „Рестрепо” по National Geographic Channel
22.12.2010, 17:36 |
Видяна: 3061 |
синефиш.бг |
ТВ
Един от най- опасните райони на войната е отдалечената долина Коренгал в източен Афганистан. Американската армия напусна долината през април 2010 г., но до края на 2007 г. почти една пета от всички боеве в Афганистан се водиха именно там. Боевете са по суша и смъртоносни, а зоната на американски контрол се е придвижва от хълм до хълм, от било до било, понякога напредвайки едва с по сто метра.
„Рестрепо” е пълнометражен филм, носител на Наградата на журито за документален филм от тазгодишния филмов фестивал „Сънденс”, който разказва със собствените им думи историята на войниците, разпределени в Коренгал между 2007 и 2008 г.
„Рестрепо” ще се прехвърли директно от кината на телевизионния екран със своята премиера по NGC на 23 януари 2011г. в 21:00 часа. Заснет от утвърдения фотожурналист Тим Хетерингтън и журналиста и писател Себастиан Юнгер, „Рестрепо” проследява Втори взвод от американска бойна рота, част от 173-та въздушна бригада, по време на 15-месечна мисия. Престоят им в Афганистан ражда още хитовата книга на Юнгер „Война” и сборникът с фотографии на Хетерингтън „Безбожник”. Построен и охраняван от Втори взвод, „Рестрепо” е стратегически пост, кръстен на медик, редник първи разряд Хуан Рестрепо, който загива по време на битка. До края на мисията Хетерингтън и Юнгер са заснели 150 часа военни действия, скуката, военни забавления и всекидневен ужас.
От началото на юни 2007 г. Хетерингтън и Юнгер проследяват войниците от Втори взвод, като правят общо десет пътувания до Коренгал. Всяко посещение започва с двучасов полет с хеликоптер до главната база в долината, следван от двучасов сухопътен преход до Рестрепо. В Рестрепо няма течаща вода, интернет или телефон, а за известно време липсва ток и отопление. Това, което не липсва са чували с пясък и амуниции. Понякога атаките са три-четири пъти на ден, понякога едва от 50 метра. Хетерингтън и Юнгер - понякога заедно, друг път по отделно - правят всичко, което и войниците, като единствено не дават наряд и не стрелят по време на сраженията. Спят заедно с войниците, хранят се с тях, оцеляват в скуката, жегата, студа и мухите, патрулират, превръщат се в част от взвода.
„Рестрепо”е заснет при изключително сурови условия. Околните планини достигат до височина три хиляди метра - като цялото разстояние се изминава пеша. При по-дългите преходи се налага да носят достатъчно батерии за камерите, които да издържат поне седмица. И всичко това в допълнение на двадесеткилограмовото снаряжение - задължително дори при стандартен обход на периметъра. По време на сраженията камерите са чупени в скали, задръствани с прах, удряни от шрапнел. Постоянно загивали хора и било въпрос на внимателна преценка кога е уместно камерите да продължат да работят и кога да спрат.
Три месеца след края на мисията Хетерингтън и Юнгер посещават Виченца, Италия, където е базата на взвода. Те използват две камери с варио обектив, пълно осветление и озвучаване, както и двама оператори, за да проведат задълбочени интервюта с главните си герои. Тези интервюта - първоначално замислени като преход между сцените и начин да се избегне използването на глас зад кадър - се оказват най-въздействащият материал в целия проект. Войниците си позволяват ниво на емоционалност и откритост, което просто е невъзможно да се получи по време на битка.
