Фасбиндер бил абсолютен нонконформист, с безпорядъчен, безумен начин на живот, обилно подхранван с наркотици. Умира от предозиране с кокаин на 37-годишна възраст, също като героя си от филма „Faustrecht der Freiheit”, (1975). За краткия си живот успява да
Райнер Вернер Фасбиндер се ражда в Бавария на 31 май 1945 година. Баща му, физик, и майка му, преводачка, се развеждат през 1951. От седемгодишна възраст нататък майката редовно праща малкия Вернер на кино, за да не й пречи, докато работи вкъщи. В този период бъдещият кинорежисьор гледа по 2-3 филма на ден. Фасбиндер сменя няколко частни и обществени училища в Аугсбург и Мюнхен, но преди да завърши, през 1964, постъпва в частна драматична школа.
През 1967 година Фасбиндер се присъединява към мюнхенския „Action Theater”. Само след два месеца оглавява трупата и сменя името й на „Antiteater”. Между 1968 и 1969 трупата поставя ред радикални политически пиеси, част от които написани от Фасбиндер. (Една от ранните пиеси на Фасбиндер е екранизирана през 2000 г. от Франсоа Озон). Независимо от увлечението си по тетъра, Фасбиндер не забравя за киното. През 1965 година се опитва да постъпи в Берлинската академия за кино и телевизия, но не успява. Същата година снима по собствен сценарий първия си късометражен филм. Във втория се снима и майка му, която по-късно често ще се появява в творбите му под псевдоним Лило Пеймпейт.
Първите пълнометражни работи на Фасбиндер — „Liebe ist kälter als der Tod” (1969), „Katzelmacher” (1969) и други, са поставени заедно с трупата „Антитеатър”. В тези творби си личи влиянието на Годинир и Брехт. Фасбиндер снима с потресаваща скорост по 3-4 филма на година, без да броим театралните и телевизионни постановки. Това обрича филмите му на външна небрежност, неравнота, но и ги изпълва с необичайна жизненост, трагически "драйв" и прави много сцени практически незабравими.
В началото на 70-те години в търсене на възможности да разшири своята аудитория Фасбиндер се обръща към жанра мелодрама, като за образци му служат работите на „холивудския немец” Дъглас Сърк. Новият подход — съединяване на мелодрама с политика — се оказва плодотворен. Излезлият на екран през 1971 година „Der Händler der vier Jahreszeiten” става първия комерсиално успешен филм на режисьора. След три години идва и международното признание. Филмът „ Angst essen Seele auf” (1974) попада в конкурсната програма на фестивала в Кан и печели няколко престижни награди.
Едновременно с международната известност при режисьора идват и парите. Един от първите високобюджетни проекти на Фасбиндер става заснетият на английскси език „Отчаяние” (Despair, 1978) — екранизация на романа на Владимир Набоков с Дърк Богард в главната роля. Сценарият е написан от известния британски драматург Том Стопард. Както актьор Фасбиндер се снима в няколко от филмите си и във филми на други режисьори, понякога под псевдоним Фитц.
За най-важен филм на режисьора с право се смята „Бракът на Мария Браун” (1979), в който намира отражение целият следвоенен опит на Германия. Главната роля във филма блестящо изпълнява музата на Фасбиндер, актрисата Хана Шигула.
80-те години Фасбиндер посреща със старта на телевизионния сериал „Берлин, „Александерплац” (Berlin Alexanderplatz) — мащабна екранизация на едноименния роман на Алфред Дьоблин. Следват поредица успешни филми, сред които „Вероника Фос” (Die Sehnsucht der Veronika Voss, 1981). Последният филм на режисьора става „Querelle”, 1982 — екранизация на скандалния роман на Жан Жьоне, разказващ за хомосексуалните похождения на моряците от френския пристанищен град Брест. Впрочем самият Фасбиндер никога не криел своята хомосексуална ориентация (макар и за известно време да е бил женен за една от своите актриси Ингрид Кавен).
Фасбиндер бил абсолютен нонконформист, с безпорядъчен, безумен начин на живот, обилно подхранван с наркотици. Умира от предозиране с кокаин на 37-годишна възраст, също като героя си от филма „Faustrecht der Freiheit”, (1975). За краткия си живот успява да заснеме 43 филма (включително два късометражни и телевизионния сериал „Берлин, „Александерплац” с обща продължителност 15½ часа).