Когато праисторическо влечуго, подобно на крокодил с размерите на три автобуса, гневно се разхожда по улиците на Чикаго и нехайно шета из небостъргачите като предпочита да минава през фасадите, а не през официалния вход, гражданството има законното основание да се разтревожи силно. Когато огромен, летящ при необходимост вълк, покрит с непробиваема за снаряди и куршуми броня, се присъедини към гореспоменото земноводно в бруталната промяна на градоустройствения план на американския мегаполис, гражданството е в правото си да прояви подчертани признаци на безпокойство. Но когато към тях се присъедини величав примат-албинос, който зрителят би приел като племенник на Кинг-Конг, и който подмята танковете на Пентагона като празни картонени кутии, същите тези жители могат да се поддадат на паника и да внесат допълнителна суматоха към претоварения уличен трафик. Побеснялото трио мутанти разрушава по пътя си всичко, което може да бъде разрушено. Ситуацията е критична и дори опитните офицери грижещи се за сигурността на страната, си дават сметка, че над планетата е надвиснала смъртна опасност. Солидарни с човечеството, холивудските кинематографисти са изправени пред дилемата и избора на двете крайни решения: да хвърлят Бомбата-унищожител, или ...да изпратят на помощ Дуейн „Скалата“ Джонсън. Всъщност, той сам се впуска в най-опасната авантюра, защото Джордж, племенникът на Кинг-Конг, е негов много добър приятел, а приятел в нужда се познава.
Дуейн „Скалата“ Джонсън е не само мускулест здравеняк, потомствен професионален борец и актьор. Той е глобално явление, символ и икона в съвременната поп-култура, но е постигнал успехите си с цената на много труд. Експерти оценяват състоянието му на около 220 милиона долара, и пропорционално, бицепсите му изпълват триизмерния екран и всички размери фланелки, за радост на широкия сектор от вярна киноаудитория.
С „Rampage: Унищожителите“ киното за пореден път поема рискованата задача да пресътвори на екрана историята и атмосферата на видеоигра. Изпълнителният продуцент Дуейн Джонсън е с доста опит в този специфичен отрязък от индустрията на забавлението. Той пази горчивия вкус от разочароващата равносметка на “Doom” (2005), но е и със сладките пресни спомени от „Джуманджи: Добре дошли в джунглата (2017), чийто касов приход надвиши 950 милиона долара. Изводът му очевидно е, че с повече хумор и известна доза самоирония, всяка екранизация се превръща в печелившо предприятие. Резултатът е забавна епопея на разрушението следваща каноните на жанра, към които лайтмотивът за приятелството е основен драматургичен лост, подкрепен с чар, намигвания и препратки.
„Rampage: Унищожителите“ ни среща с отшелника-изследовател Дейвис Окойе (Дуейн Джонсън), който храни неприязън към човешката цивилизация, но е изцяло посветен на изследването и опазването на маймуните и тяхната естествена среда. Така той намира в джунглата Джордж, осиротяло бебе-горила албинос. Генетичен експеримент воден от користни бизнесмени довежда до неочаквани мутации и изключително интелигентният примат набъбва до неимоверни размери, а антена, излъчваща радиовълни с определена честота влияе на отрицателно върху благия му характер. Предавателят, инсталиран на върха на небостъргач в Чикаго оказва подобно въздействие върху другите две мутирали чудовища, които се насочват към дразнителя, за да го унищожат, а пътят им е осеян от катастрофални разрушения. Дейвис Окойе се намесва решително, когато сигналът-дразнител е елиминиран, и зверовете започват да се сражават за собствена територия. Епичният финал на „Rampage: Унищожителите“ ще достави удоволствие на всички зрители, а тези, които са запознати с приключенията на барон Мюнхаузен, ще се почувстват отново в детството си.
Английската дума rampage би могла да се преведе като развилняване, отприщване, загуба на контрол и пълен хаос. Под режисурата на Брад Пейтън, филмът напълно оправдава заглавието си. Феновете познават предишния му хит „Сан Андреас (2015), отново с Дуейн, отново филм-катастрофа. Високобюджетната продукция (около 120 милиона долара) не оставя сянка на съмнение, че екипът е имал откровеното желание разкаже на публиката прехласваща визуално история с няколко нотки на нежност. И е налице успех, в който авторите не само запълват екрана с пиксели, но и задържат продължително вниманието на зрителя. А що се отнася до кмета на Чикаго, то може би той би трябвало да актуализира плановете си за евакуация на населението при бедствени ситуации.
