Въпреки че е трудно да се установят точните личности, които се крият зад пиратството, изникват ясни разлики между дейността в отделни страни в Западна Европа. Основните отправни точки са дефиниране на проблема, методите, чрез които да се води борба с пиратството, ефектите от превенцията и наказателните мерки.
Още през 2009 год., редица европейски страни прокараха доста строги законопроекти срещу незаконното сваляне на авторска информация от мрежата, но това разбуни духовете, тъй като в голяма степен, според противниците, те бяха в разрез със свободата на гражданите и анонимността в нета. И докато за Западна Европа, мерките се оказаха успешни в голямата си част, то в Източна Европа кампаниите, относно ограничаване на пиратството претърпяха почти пълен неуспех. Съгласно анализатори, маркетинговите усилия за популяризиране на филми и музика не отговарят на възможностите за достъп до продуктите в по-бедните държави от Източна Европа. И това не е свързано само с неспособността на средния човек да плаща да интелектуални права. До голяма степен проблемът се корени в липсата на алтернатива за заплащане на услугата/продукта. В страните от Източна Европа е доста по-трудно да бъде получен бърз и евтин достъп до дигитални продукти, както например до платформата Netflix. Съгласно анкета, проведена сред гражданите от по-бедните страни в евросъюза, голяма част от тях са склонни да си плащат за законно теглене на информация от тракери, тъй като, за да свалят от вече съществуващите такива, те заплащат и по-висок трафик, което прави нещата реципрочни.
Желанието на развитите страни и натиска от американските производители, да бъде ограничено пиратското теглене на информация, не взима под внимание един основен проблем, а именно липсата на алтернативни начини потребителите да получат желания продукт. В тази връзка през 2009 беше създаден европейският орган за надзор над пиратското теглене от интернет, но той има нулева успеваемост при разпространение на интелектуални материали като поезия или книги. В Германия този орган е основан още през 1984 год. и е финансиран от асоциацията на филмовите дейци и развива агресивна дейност. Част от нея беше и кампанията, проведена през 2003 год., под надслов "Пиратите са престъпници!". Слогани като този бяха отчетени като екстремни и скоро организацията смекчи езика. Разследванията бяха водени от бивши полицаи, детективи и правни експерти, които даваха случаите на прокурор и се явяваха като свидетели по делата. Оказа се, че страна като Германия няма ресурс, за да контролира проблема, а вместо това ангажира правните фирми, специализирани в тракинг дейност и защита на авторски права. Това проработи ефективно, защото и самите фирми, занимаващи се с това извършваха своята дейност повече от акуратно.
Според изследвания на анализатори, филмовите и музикалните студиа, които разпространяват своите продукти по целия свят изобщо не взимат под внимание аудиторията извън богатите държави. Това е една от водещите причини, пиратството в тази страни да бъде по-скоро предмет на предлагане на цена и достъп, отколкото на реално престъпление. Съгласно резултатите, изведени от проучването, за да се постигне повече ефективност в "проблемните зони", трябва да има една достъпна, ниска цена, която повечето хора да са склонни да плащат, отколкото даденият продукт да се предложи на цената, на която се купува в държави като САЩ и Германия, Франция, а мнозинството хора да "пиратстват". Точно тук идва сблъсъкът между корпорациите и крайният потребител от бедните страни.
Припомняме, че едва през 2011 година Apple най-накрая разшири своя iTunes магазин за филми и музика за бившите 12 социалистически страни. Това се случи 8 години след дебюта му в САЩ. Но той стартира и все още продължава да предлага един доста ограничен избор, цените са значително по-високи, в сравнение с приходите на средностатистическия западноевропеец, а това отблъсква потребителите. За сравнение - средната цена за нов рилийз на ДВД през 2014 год. е била 15.54 евро във Франция и 13.90 евро в Германия, срещу 12.00 евро за филм на 6 месеца, в страни като България или Чехия. Спрямо местната покупателна способност, това прави продуктът доста по-възможен за потребителите от Франция и Германия. Докато филми от независимо кино или продукции, различни от тези на Холивудските корпорации е почти невъзможно да се намерят на друго място, освен в пиратските тракери.
Проблемът остава в основата си и изглежда, че трудно ще бъде решен, но самите артисти вече предлагат алтернативи, като пускат новите си продукции директно в платформи като youtube или социалните мрежи, където може да се гледат дори лайв стриймове.
